Красимир Янков е роден на 11 декември 1974 година.
Завършил Икономически университет – Варна със специалност „Счетоводство и контрол“ и Стопанска академия „Димитър А. Ценов“, Свищов, със специалност „Финанси“.
Началник на политическия кабинет в Министерството на икономиката и енергетиката, председател на Съвета на директорите на Международен панаир Пловдив и на АЕЦ „Козлодуй“.
Член е на БСП от 2002 година.
Защо се провали извънредното заседание на парламента, поискано от БСП?
БСП не може да осигури самостоятелно кворум. Ако имахме достатъчен брой депутати сега нямаше да лежат хората по пътното платно, а отдавна чрез
вотовете на недоверие правителството на ГЕРБ щеше да е в миналото. Борисов с различни стимули успява да овладее всички парламентарни групи и за да няма днес заседание, това е част от неговата стратегия. Предполагам, че в някакъв момент той самият ще използва този похват за корекция на бюджета, като форма да удължи живота на правителството си. Кога да се внасят такива актуализации е изцяло в компетенциите и законодателната инициатива на Министерския съвет. Това, което направи Нинова, беше жест към Борисов, защото ако беше стартирала тази процедура, кабинетът щеше да получи легитимация за обществена важност за минимум месец. Тази възможност остава, като Борисов има ход да я отложи за началото на политическия сезон, като вече е получил зелен светофар за одобрение и от нас, които сме парламентарна опозиция, чрез свършеното от Нинова.
Кой се страхува от провеждането му?
Аз не мога да определя провала на това заседание като нечий страх. Всичко е въпрос на политически похвати на управляващите. Начинът, по който разпределят обществен ресурс, не е най-коректният, но има достатъчно механизми за контрол. Този контрол може да бъде установен както при разпределението, така и при изразходването. Има налична нормативна база и институции за контрол. Ние трябваше да наложим порядък върху тази процедура отдавна чрез становище на Конституциония съд. Освен злоупотреби с обществения ресурс, той се ползва и директно като политически инструмент за пропагандни акции, подпомагане на общини по партиен принцип, стимулиране на сектори и дейности, в които се натрупва недоволство от некадърното управление. По-скоро ако има някакъв страх, той е да не се загуби този инструмент, който е мощно оръжие в ръцете на управляващите.
Протестите набират ли скорост или отслабват?
Протестът няколко пъти смени облика си. Народното недоволство се провокира от един инцидентен случай. Показното демонстриране на сила от прокуратурата, макар маскирана зад процедура, съобразена със законните изисквания, беше възприета от обществото като заплаха за демократичното устройство на държавата и посегателство над имунитета на държавния глава. Паралелно стартиралата акция срещу завладяването на изключителна държавна собственост от частен субект се вписа в надигналото се народно недоволство като част от цялата деградация и произвол, настъпил при управлението на ГЕРБ. Протестът беше многолик и многолюден. Назрявал беше в дълъг период от време. В 11-те години управление на ГЕРБ спорадично различни сектори, а на два пъти и цялото общество, вдигаше червен картон на Бойко Борисов. Това, хората да му казват, че управлението му не е добро, че е вредно за България, не е нещо ново за него. По-скоро изминалото време го закали. Проявата на твърдоглавост и това, че не проявява склонност за оставка е знак, че осъзнава, че това не е поредната, а последната му оставка. Изчерпал е търпението на хората. С президентските избори Борисов обедини всички срещу кандидата на ГЕРБ. На последващите избори суверена подбираше много критично алтернатива и от това спечели монолитната структура на управляващите. Сега като гледам социологическите проучвания хората няма да са толкова придирчиви. Важното е някой или нещо да смени ГЕРБ и да махне Борисов от власт. Така че протестите дали набират скорост или отслабват, ще зависи от това на колко продължително изпитание ще са подложени. Дори блокадите да се разпаднат не е победа за ГЕРБ, а основание избирателят да се разправи с тях по по-категоричен начин.
Има ли нужда от нови послания?
Новите послания не могат да променят вечните ценности! Днес народните протести нямат лидери. Контрол над процесите се мъчат да наложат медиатори. Те са подгряващи на основната част от предстоящото – парламентарните избори. „Няма ляво, няма дясно!“. Тези, които го представят като обединяващо мото за „висшата цел“ всички за #ОСТАВКА, вече започват да се демаскират. Всъщност зад това е кодирано „да няма ляво“ и „за друго дясно“. Липсват и онези послания, които веднъж изречени ще са обвързващи за изпълнение на конкретни ангажименти към избирателите. Тях ще чуем непосредствено в предизборната кампания. До колко популизмът ще надхвърли съществуващите граници предстои да установим. Другите изблици на реформаторство формулирани като: „Без партии“, „Съдебна реформа“, „Промяна на Конституцията“ ще оставя без коментар. На хората, които ги скандират или по-точно, които ги подстрекават, само ще кажа: Политиката е сериозна и отговорна професия, от която в най-голяма степен зависи състоянието на държавата, а не е място за авантюристи или за осъществяване на нереализирани амбиции и комплекси.
Трябва ли да има предсрочни избори? Доколко настоящата политическа ситуация налага провеждането им?
Има само няколко парламентарни партии, които ще ви отговорят, че не трябва да има предсрочни избори. Хората живеят зле и искат промяна. Ние, като най-голяма опозиционна сила, трябва да сме готови по всяко време да отстоим позицията на първа политическа сила. На отсрещния тротоар на парламента стоят представители на знайни и незнайни политически проекти, крещят и замерват фасадата на сградата с подръчни неща и мечтаят да са в позицията на замеряните. Те най-много искат избори, защото ги приемат като възможност за кариера. Състоянието на държавата еднозначно показва едно – нужна е спешна промяна. Пачките, които Борисов сега размята за запушване на усти не могат да компенсират липсата на цялостна концепция за развитие на секторните политики. Отчитаното от ГЕРБ нарастване на доходите на българите е цинизъм. Жизнения ни стандарт е несъвместим с този на граждани на Европейския съюз. Ще се огранича само с този показател, защото ако направим преглед на проблемите във всички сектори, интервюто ще набъбне до размерите на история на катастрофирала държава. Ситуацията, която налага избори не е просто политическа, а икономическа, социална. Няма как да поставиш в съзнанието на човек, който е работил цял живот и получава пенсия 300 лева или е висшист с два-три езика, който получава под 1000 лева, като приоритет съдебната реформа!
Има ли нещо страшно да управлява служебно правителство без парламент?
За целия период, в който има служебни правителства не помня да има някое, което да се е отличило с нещо!
Служебните кабинети имат само една функция. Да осигурят нормалното провеждане на избори. „Страшното“ произтича от острия личен конфликт между Румен Радев и Бойко Борисов, какъвто досега не е имало между президент и премиер, и аз не се наемам да прогнозирам как ще се възползва мандатоносителя от тази властова възможност. Все пак да не забравяме, че по Конституция правомощията на президента са само до съставянето на кабинета. След това отговорност за действията на правителството носят само назначените служебен премиер и членове на кабинета.
