Петър Славов
на снимката: Петър Славов
Петър Славов е юрист и икономист по образование, адвокат по професия с над 10г. стаж. Председател на сдружение „Граждански блок“, част от „Гражданска платформа” и член на Съвет „Управленска алтернатива“ на „Демократична България“. Най-активният народен представител в 43-то Народно събрание с над 500 внесени въпроса към Министерски съвет.

 

Г-н Славов, стана ясно, че заедно с г-н Димитров за втори път ще съдите ЦИК във връзка с машинното гласуване. През 2017 година вие спечелихте и въпреки това още няма напредък в тази насока. Според вас, ако и този път спечелите, ще си намерят ли от ЦИК отново оправдание пак да провалят машинното гласуване.

Всъщност това е вече четвъртото или петото дело, което водим срещу ЦИК и наистина е изумително упорството, с което тази комисия не просто не въвежда машинното и дистанционното гласуване, а практически упорито нарушава закона и не изпълнява Изборния кодекс – нещо, което аз просто не мога да си представя как е възможно и как може да се случва в една държава от ЕС. Вчера слушах някакви изумителни изявления от служител на ЦИК, мисля че говорителката на комисията, как в България, разбирате ли, често се променяли законите и затова те нямали как да ги изпълнят. Нещо подобно беше казала.

Според Вас основателно оправдание ли е това, което тя посочи, че не могат да се поръчат машини, докато не бъдат въведени промени в Избирателния кодекс, а най-добре било това да се случи след насрочване на вота, за да може софтуерът да бъде актуален?

Това е абсолютно невярно. Слушали сме го през 2017 г., когато, както много точно отбелязахте, за първи път ги осъдихме и съдът ги задължи незабавно да въведат машинното гласуване, тъй като и тогава то бе разписано в Изборния кодекс, но не беше като единствена възможност за гласуване, както сега са го записали настоящите депутати, а беше паралелно с гласуването с хартиените бюлетини. Но изборът принадлежеше на избирателя, т. е. дали желае да гласува с хартиена бюлетина или машинно, което означаваше, че трябва да бъдат осигурени машинни терминали за всички избирателни секции. От ЦИК тогава си позволиха в едно свое незаконно решение да ограничат броя на секциите, в които ще осигурят машини, до 500 – нещо, което дадохме на съд и действително тогава  Върховният съд ги задължи да изпълнят закона. Впоследствие те обявиха обществена поръчка точно по начина, по който тази госпожа го обяснява сега – след като бе издаден указът на президента за насрочване на избори – и очевидно срокът се оказа крайно недостатъчен, за да се проведе успешно такава обществена поръчка и да се осигурят около 10 000 машини в такъв кратък срок. Т. е. пределно ясно е, че работата и подготовката за машинното гласуване трябва да започне много преди пределната дата – по начина, по който се случва и подготовката за класическото гласуване с хартиени бюлетини. Например както се осигуряват обикновените прозрачни урни – много по-рано. Замислете се – машинният терминал за гласуване всъщност представлява едно високотехнологична избирателна урна, в която не пускате гласа си на хартиена бюлетина, а пускате дигитален глас, подаден чрез съответното устройство.

Говорите колко време трябва за подготовката на машинното гласуване и въпреки това днес в ЦИК проведоха заседание, на което въпросът за машинното гласуване беше отново избегнат. След това стана ясно, че са отправили покана за среща с вицепремиера Томислав Дончев във връзка с провеждането на машинно гласуване. Това индикира ли, според Вас, някакво задействане на процедурата по осигуряване на машините?

Вече мина повече от година от последните промени в Изборния кодекс, когато сегашните депутати записаха там, че ще се гласува само машинно, с изключение на най-малките секции. Т. е. ЦИК, неосигурявайки машини по сега действащия закон, на практика поставя под въпрос валидността на бъдещия вот, тъй като няма алтернативен начин на гласуване и това са разпоредби, които сегашният парламент е приел. Това е действащият закон. Така че ние, търпеливо изчаквайки ги от около година, за да видим какво точно правят и как подготвят машинното гласуване, няколко пъти ги подсетихме, че времето напредва и наближават редовните парламентарни избори. Да не говорим ако се проведат предсрочни, както хората искат оставка. Да видим тогава как ще се случи това. Така или иначе ЦИК се правят на ни чули, ни видели до момента, в който общественият натиск вече неимоверно се засили върху тях, вкл. ние онзи ден заведохме поредното дело, за да накараме съда да ги задължи да предприемат действия по осигуряване на машинните терминали, осигуряване на софтуер и изграждане на системата – т. е. всичко това, което те трябваше да са свършили вече, но се помайват. Очевидно сега те се чудят как да прехвърлят някому другиму топката, за да не са на практика те виновните за пореден път, че няма машинно и дистанционно гласуване, и да се измъкнат от отговорност.

Вчера говорителят на ЦИК Таня Цанева посочи, че според нея не ЦИК трябва да купи машините, а държаната. Преди няколко дни Томислав Дончев посочи пък, че това трябва да се направи от ЦИК. Звучи като поредното оправдание. Има ли според Вас голямо значение кой ще закупи машините, ако това изобщо стане, и защо си „прехвърлят топката“ по този начин?

Това е несериозно като диалог между правителството и ЦИК, защото пределно ясно е казано в Изборния кодекс, че отговорността по провеждането на изборите е на ЦИК, която се подпомага от МС. Ако се върнем 6 месеца назад към онова широко известно изявление на премиера тогава как ще осигурят средства за машинно гласуване и т. н. – тогава трябваше ЦИК, ако наистина са искали да покажат добронамереност и добросъвестност, да бяха поискали този среща с Томислав Дончев, за да кажат „дайте сега да видим средствата, които са необходими как да ги придобием и осигурим“, така че държавата да стане собственик на тези машини, тъй като в Изборния кодекс е записано, че оттук нататък идеята е да се гласува трайно машинно, а не да ги наемат както в 2019 г. за евровота на цена, на която можеха да са ги купили вече и да разполагаме с половината машини.

Тук трябва да кажа още нещо във връзка с несериозните оправдания как нямало средства в бюджета за купуването. В края на миналата година с моите колеги Мартин Димитров и Методи Андреев, подозирайки за пореден път какво ще я свършат в ЦИК и следейки процедурата по приемането на Закона за държавния бюджет, изпратихме в ЦИК готов проектозакон, който предвиждаше по бюджета да бъдат осигурени нужните средства за закупуване на около 10 000 машини. Те не само че не се мръднаха в някаква посока, не изпратиха готовия проектозакон било на МС, било на министъра на финансите или на някой от депутатите, за да го внесе и да го приемат официално, за да се осигурят тези средства, но си позволяват периодично да пращат всякакви други законодателни „предложения“ в МС и парламента за това как да се променял Изборният кодекс, така че на тях да им е по-удобно или по-лесно. Всичките им оправдания са несериозни и дори цинични и ми се струва, че е крайно време хората в ЦИК, които саботират машинното гласуване, вкл. при няколко вече съдебни решения и ясно разписани в закона норми, всички те трябва да си подадат оставките. Очевидно те няма да свършат работа и тук отговорността е и на партиите, които са ги сложили там, защото всички знаем, че сегашната ЦИК бе избрана в огромната си част от сегашното Народно събрание и сегашното управляващо мнозинство. Така че да си носят те отговорността в случая.

Т. е. според Вас ЦИК в този момент не е в състояние да организира честни избори?

По всичко изглежда, че ЦИК не желае да осигури терминалите за машинното гласуване, а както Ви обърнах внимание, неосигуряването на такива и невъзможността да се проведе машинно гласуване в близо 9 000 от обща 12 000 секции означава, че там изобщо няма да може да се гласува. Това на практика е равносилно на проваляне на вота и дори може да бъде определено и като саботиране на държавността, тъй като през парламентарните избори се осъществява една от основните функции в една демократична държава, а именно – гражданите да определят следващото управление за идните 4 години.

Бе ли могло, според Вас, едно евентуално служебно правителство да се справи по-добре с провеждането на изборите?

Абсолютно изглежда така. В момента Изборният кодекс е пределно ясен по въпроса как трябва да се случи и кой трябва да осигури машините. Нещо повече – както вече споменахме, през 2019 година в същия този ред бе проведено машинно гласуване в 3 000 секции, а не във всичките 12 000. Така че очевидно нормативната рамка вече е налице и едно служебно правителство спокойно може да се справи на база на съществуващите разпоредби в ИК, без да се налагат законодателни промени. Единственото, което трябва да се направи, е да се осигурят средствата за машините, а както разбрахме от уверението на премиера преди 6 месеца, те би трябвало още тогава да са заделени и да са налични някъде в централния бюджет. Просто трябва да се използват и оттук нататък трябва да се работи наистина сериозно, като въобще не е задължително те да се закупят чрез обществена поръчка. Има възможност например да ги купят с междудържавен договор както държавата закупи изтребителите Ф-16, т. е. има способи, по които това да стане в рамките на около месец. Всички оправдания от страна на ЦИК и на управляващите са просто несериозни и показват страх на управляващите от едни честни избори. Машините не грешат, няма драсканици по протоколите при тях. Отчита се всеки вот и всяка преференция – нещо, което явно не се харесва на сегашните управляващи.

Впрочем законопроектът на ГЕРБ по ИК, освен, че ще е неработещ за „мажоритарните 200“ кандидати за ВНС (тъй като забранява различни общини да са в 1 изборен район, а общините в БГ са 265), той е и опасен. Причините са:

  • първо, въвежда „Информационно обслужване“ АД като единствената фирма, която отчита и обработва изборните резултати за всички избори занапред;
  • второ, защото премахва възможността за граждански одит на машинните терминали и машинното гласуване.

Преди няколко дни стана ясно, че ГЕРБ са предложили изборен ден от 48 часа в състояние на епидемична обстановка. Това предложение събра доста критики, а дори говорителят на ЦИК каза, че то не може да се случи. Какво е Вашето мнение по този въпрос?

Бих казал, че е нещо изключително опасно и крайно недомислено, което плюс всичко останало, освен че ще създаде допълнителни рискове пред здравето на хората, ако има такава ситуация тогава, поставя много въпроси относно честността на изборите. Къде ще се съхраняват през тази нощ бюлетините, с които до момента е гласувано, кой ще пази изборните книжа, какво се случва със секционните комисии – те два дни ли ще дежурят плюс след това предаване на книжата? Въобще ще има ли хора за секционни комисии, като е ясно, че 3 дни минимум няма да имате време да се приберете в къщи и ще сте буквално заключени, както навремето в „Арена Армеец“. Истинското решение тук е да се осигури възможност за дистанционно гласуване – нещо, за което говорим отдавана с моите колеги. Било то дистанционно електронно гласуване – нещо което сегашната, пък и миналата ЦИК също системно проваляха, било то гласуване по пощата, каквото през 19 век е имало поне в 16 демократични държави в Европа. Това е истинският начин да се гарантира, че при усложнена епидемична обстановка хората ще могат да гласуват от дистанция, без риск, а тези, които все пак желаят да отидат на място да гласуват в изборната си секция, ще могат да го направят машинно и много по-безопасно, отколкото да влизат в контакт с членове на секционната комисия, да ползват общи химикалки и т. н. Разбира се, ако се спазват правилата за дезинфекция на машините.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!