проф. Коста Костов
на снимката: проф. Коста Костов
Коста Костов е професор по белодробни болести, консултант по белодробни болести на УМБАЛ „Св. Анна”. През 1980г. завършва хуманна медицина във Висш медицински факултет-Варна, 8 години по-късно специализира „Вътрешни болести”. Има още две специалности “Военнополева терапия” и “Пневмология и фтизиатрия “. Член на Академичния съвет на Военномедицинска Академия (2003-2019). Председател на Българското научно дружество по пулмология и фтизиатрия (2008-2012 г.). Член на Европейската респираторна асоциация (ERS) и Американската респираторна асоциация (ATS).Национален консултант по пневмология и фтизиатрия до 2019 г. През 2020г. оглави Медицинския експертен съвет за борба с коронавируса.

 

 

Проф. Костов, коронавирусната пандемия е в България вече половин година. Какво се случи през това време и къде е България спрямо другите европейски държави?

Дотук мина добре, казал падащият от десетия етаж, когато стигнал до третия. Започнахме добре, но оплескахме нещата впоследствие.

Заприличахме на ученик, който е работил добре през целия срок, но се е изложил на класната работа в края на срока.

Предстои ни поправителен изпит през предстоящия есенно-зимен сезон. Отстъплението се дължи на разнопосочните послания към обществото, които създадоха недоверие в противоепидемичните мерки, в реалността на епидемията и съответно снижиха противоепидемичния ефект.

Роля за това имаше и „севернокорейският” модел на управление на епидемията – със страх, заплахи и военни униформи – вместо с професионален подход, разчитащ на разяснителен модел, уважението и подкрепата на обществото.

Последствията са увеличение на пациентите със страхови изживявания и психо-соматични прояви, които се насложиха върху симптомите от остатъчните органни увреждания и доказания ефект на коронавируса върху нервната система и психиката на пациентите.

Изумително е, че противопоставянето в българското общество на разумните и скептиците по въпросите на епидемията е по-ожесточено от битката между футболните запалянковци.

Ние сме вероятно европейската държава с най-голям процент невярващи в епидемията, любители на турски сериали с епидемичен сюжет, недоверчиви към епидемиологичните данни, но податливи на лечебните сеанси на знахари, врачки и чакръкчии, някои от които с медицинска диплома, но с избирателна чувствителност към фактите – тези, които не ги убиват, ги правят още по-упорити в отрицанието им.

Чуват се гръмките послания на „сектантски“ групи от неверници и любители на конспирации, които са готови да откъснат РНК частици от всеки, който дръзне да доказва, че SARS-CoV-2 е нов вирус, с по-висок епидемиологичен потенциал и смъртност от сезонния грип, отстъпващ по агресивност на последните две коронавирусни епидемии, но с далеч по-широко разпространение от тях, защото засегна целия свят. Мога да направя списък от всички заблуди, неистини и откровени глупости, които се казаха и продължават да се изричат в общественото пространство на „експертно“ ниво. Истината за COVID-19 привлича като прясно изпечен хляб – всеки предпочита да отчупи съвсем малко от кората му, а оставя недокосната димящата част в средата. Не е случайно, че България е рай за лъжливи и манипулативни медии, които все още имат своята голяма аудитория.

Противоепидемичните мерки вече не се спазват според изискванията, на тях се гледа като на излишна тежест, която цели дисциплиниране на обществото и манипулирането му. Караме го на късмет със слогана „слепите врабчета Господ ги пази“. Другите страни не разчитат на Господ и не са слепи врабчета. Пример – Гърция. Завръщащи се оттам приятели разказват за елегантните противоепидемични мерки, които забелязват навсякъде по гръцките курорти.

Знам, че една от причините тук да се отнасяме несериозно, компромисно и с недоверие към тлеещата опасност е общото недоверие на обществото към институциите. Вече го казах веднъж, сега отново – доверието в правителствата и държавните институции изведе напред най-успешните държави в борбата с епидемията. България не е между тях, колкото да ни се иска. Поне не успяхме да убедим международната медицинска общност, че правим достатъчно.

В България вече липсва усещането за присъствие на централизиран експертен орган, който контролира епидемията. Медицинският Експертен Съвет продължава да изпълнява поетите ангажименти и периодично обновява и допълва текстовете от своите препоръки, които предостави на колегите от страната, но няма функции да управлява противоепидемичния процес.

НОЩ напълно изчезна от светлините на деня. Заприличахме на епидемиологичен „Хайд парк“ – всеки е експерт и онова, което говори, се приема с доверие, сякаш е Далай Лама на епидемията. Липсва централен „арбитраж“, който да пресява зърното от плявата. Някои експерти говорят с месеци едно и също, други бягат пред науката, трети извеждат парадоксални тези, без да посочват източник на своите референции, като селски стражар с празна манлихера – носи я през рамо, за да плаши дивеча, но барутът стар и влажен.

Що се отнася до последните данни, процентът на новозаразени у нас спрямо направените тестове за деня се движи устойчиво между 2% и 5% и показва, че реката тече в привидно спокойно русло, но все още не е пресъхнала. Процентът новозаразени не отразява реалната картина, защото все още не се е отлял потокът здрави, които пътуват предимно до Гърция и увеличават броя на RT-PCR тестове при здрави българи, които са не по-малко от 25-30% от всички тестове. Този поток според мен ще се запази и през септември, който е активен месец по беломорието и българите са често срещани септемврийчета по гръцките плажове.  Не сме информирани, какъв е процентът на новозаразени при насочено тестване на симптомни и контактни. В тази група процентът няма да бъде толкова нисък и той е вероятно над 10%. Не пада съществено броят и на хоспитализираните в последните седмици, въпреки официалните данни за сравнително нисък процент на новоинфектирани. Докато процентът новозаразени е все още в зоната на приемливите нива, броят на пациентите с COVID-19 в интензивните звена не пада под 50, което е показател за прием на пациенти в напреднала фаза на болестта и в по-тежко състояние.  Това са признаци на латентна опасност, които отлагат празника. SARS-CoV-2 е все още сред нас и проблемите ще нараснат през предстоящия есенно-зимен сезон с появата на другите вирусни инфекции, които протичат със симптоми наподобяващи COVID-19. Мнозина българи боледуват и не се изследват по различни причини. Този дял съвсем не е малък. Ние може да сме „слепи врабчета“, но не сме европейски Галапагос на COVID-19. Числата, отразяващи епидемичните параметри у нас са занижени, а начинът на поднасянето им е като таратор в обществен стол – много вода, малко краставица. Репетициите за празничната манифестация трябва да бъдат отложени и хорът, който пее „пред нас са блеснали житата“,трябва да смени жанра и да премине към „партизан за бой се стяга“. Все още сме извън зоната на епидемичния комфорт и за да не влезем пак в изолатора, нека поглеждаме в страничното огледало, дали вирусът не се е залепил за задната броня. Добре е да продължим да припяваме „ей ръчички, ей ги две, те се мият най-добре“, за да не забравяме, че все още не е свирен отбой на епидемията и да поглеждаме с едното око в нея, поне докато се ваксинираме. Имам впечатление, че все повече пренебрегваме опасността и гледаме на нея като на досадна къртица, която всекидневно ни рови в двора.

Разбрахме ли всичко за коронавируса за половин година и действително ли ще живеем с него оттук нататък?

Научихме много за новия коронавирус, но очакваме да научим още повече в близките месеци, когато ще излизат все повече аналитични статии. Очаквам с нетърпение и научните данни от фаза 3 на подготвяните за практиката ваксини срещу SARS-CoV-2. Убеден съм, че такива ще се появят до края на годината, но практическото приложение сред населението при най-оптимистичните прогнози ще започне най-рано в първата половина на 2021 г. Надявам се, че това ще се случи и ще посрещнем есенно-зимния период на 2021 г. с повече сигурност в имунологичната си защита. Трябва първо някоя от ваксините да убеди научната общност в своята ефикасност и безопасност. Дано установените странични ефекти на една от ваксините (Astra Zeneca), не повлече крак и за другите, въпреки, че се използват няколко различни технологии (най-малко четири) за различните ваксини и очаквам някоя от останалите да излезе с по-добри данни. Убеден съм, че ще има няколко такива през 2021 г. и се надявам да докажат своята ефективност при масовото им приложение.

В румънските медии се появиха тревожни данни – че България е на второ място в Европа по смъртност от коронавируса на 100 000 души население. На този фон обаче у нас има около 700 смъртни случаи, което не изглежда чак толкова много спрямо общия брой на населението у нас. Тоест, много или малко са починалите в България с коронавирус? Може ли да се направи сравнение със смъртността в страната през изминалата година, например, при други заболявания?

Не успяваме да свалим достатъчно убедително и устойчиво не само постъпващите в интензивните отделения, но и смъртността сред хоспитализираните, развили критична форма на COVID-19 пневмония. През втората половина на август имахме рекорд на починалите от COVID-19. Ще повторя онова, което вече съм казал – съвсем не е снижен процентът на смъртността сред хоспитализираните, която е над нивото от предхождащите два месеца. Има ръст на смъртните случаи в последните няколко седмици през които починаха толкова болни, колкото за първите два месеца от началото на епидемията у нас. В последните три-четири седмици починалите от COVID-19 у нас са близо 10% от всички починали досега. По-точни данни от институциите ще дадат възможност за по-прецизна оценка. Нарасна и броя на починалите без рискови придружаващи болести, което подсказва, че здравите са започнали да пренебрегват опасността. Параметрите на смъртността от COVID-19 в България не изглеждат толкова високи и не са по-високи от смъртността по време на най-тежките грипни епидемии у нас,  но не са и достатъчно ниски, за да получим признание, защото другите се справят по-добре. Няма защо да роптаем срещу обективната оценка, еднаква за всички страни. Няма смисъл да настояваме да ни приемат в ложата на най-успешните и да се държим като оня шоп, който казал, че дори да няма никой в трамвая, той пак ще се бута. Ако няма кой да ни похвали, ние сами се хвалим.

Предстои учениците да започнат новата учебна година присъствено. Подкрепяте ли връщането на децата в клас?

Напълно. Децата са най-слабо уязвимата от SARS-CoV-2 група от всички възрастови групи. Те не боледуват от SARS-CoV-2 по-тежко, отколкото от обичайния сезонен грип. Процентът на заразени деца в различните проучвания е под 2%, а тежките и смъртни случаи са по-скоро изключения. Мисля, че училищните занимания трябва да се осъществяват по обичайния, традиционен модел. В противен случай децата ни ще прекарат дълъг отрязък от време в дефицит на образование и затворен, асоциален живот. Това няма да се отрази благоприятно на психическото и личностното им развитие. Друг е въпросът, че трябва да се даде възможност за избор на форма на обучение за онези деца, които живеят с уязвими родители и/или по-възрастни баба и дядо, застрашени в по-голяма степен от усложненията на COVID-19. Разбира се, съм скептик относно стриктното спазване на противоепидемичните мерки от децата и съм против превръщането на училището в наказателен отряд или дисциплинарно поделение. Намирам т.н. „Насоки за работа в системата на училищното образование през учебната 2020-2021 г. в условията на COVID-19“ за адекватни и разумно изведени. Съществуват и въпроси с трудни отговори: Колко често ще бъдат сменяни маските на децата през учебния ден? Кой ще следи за тази смяна? А учителите какви маски ще носят и с каква честота ще ги сменят? Достатъчни ли са обикновените лицеви хирургични маски, които не спират потока от аерозолни капки под 100 микрона, основен носител на вируса при говор?  Не е ли твърде дълга карантината от 14 дни за болни и позитивни контактни? Да очакваме, че децата ще спазват физическа дистанция и ще носят стриктно лицеви маски е илюзорно, а да ги наказваме, че не го правят, е несъобразена с детската психика мярка. Ако съм училищен лекар бих имал своите изисквания спрямо учители и ученици, които ще редуцират проблемите и ще предпазят личния състав на училището от епидемичен взрив. Не съм сигурен дали всичките ще съвпаднат с одобрените противоепидемични мерки от министерството на здравеопазването и образованието, но затова пък не аз, а други носят отговорността за тях. В тази обстановка пролича и необходимостта от училищни лекари, каквито могат да бъдат подбрани измежду пенсионирани лекари, излезли от клиничните звена, но с много опит, за да бъдат максимално полезни.

Според много от Вашите колеги лекари, именно децата ще бъдат активиращият фактор за т.нар. втора вълна от коронавируса, тъй като те по-рядко боледуват, но могат да пренасят вируса. Споделяте ли такова твърдение?

Децата могат да пренасят вируса, но тъй като са най-често безсимптомни или малосимптомни, поради което носят по-малка опасност за околните, защото не кихат и не кашлят интензивно и затова са по-слаб разпространител на вируса. В някои научни проучвания е доказано, че децата по-често се заразяват от възрастните около тях. Ако живеят с млади родители без рискови фактори, опасността идваща от децата не е така голяма. Тя е по-висока при съжителство с баба и дядо, както и с родители, които имат рискови придружаващи болести. Затова трябва да има избор на форма на обучение. Друг е въпросът, че липсват възможности за широко тестване с антителни тестове на всички ученици в началото на учебната година, както и периодично тестване на учителите, които са отговорни за здравето на своите ученици. Ако съм училищен лекар бих препоръчал и настоявал за анти-грипна ваксинация на всички ученици и учители, бих тествал за  SARS-CoV-2 всеки  симптомен  ученик и учител, а контактните бих отсял с антигенни тестове, ако има налични такива. Това би снижило броя на училищните отсъствия и би съхранило учителите, които и без това са дефицитни. Непременно бих настоявал всички учители да носят медицински маски тип FPP3, съответни на маски N95, спиращи фините аерозолни капчици до 5 микрона, които са най-интензивните носители на вируса. Те обаче са по-скъпи и трябва да се сменят всеки учебен ден, което изисква по-голям финансов ресурс. Това е решение, което носи по-висока защита и повече сигурност.

През последните месеци чуваме, че през есента и зимата се задава нещо много страшно. Какво е Вашето мнение по въпроса?

В предстоящите месеци ни очакват обичайните есенно-зимни вирусни инфекции, всяка от които със симптоми, наподобяващи COVID-19. Това ще създаде проблеми, ако интензитетът им е по-изразен и спектърът на тези инфекции е по-широк. Тези проблеми се крият във възможността, всеки боледуващ от респираторна инфекция да бъде стигматизиран като инфектиран със SARS-CoV-2 и да бъде карантиниран. Особено голяма е опасността, ако броят на случаите е достатъчно висок, за ограничения брой диагностични тестове. Тепърва ще стане ясно какво предимство е да се познава имунологичния статус на населението относно SARS-CoV-2 и необходимостта от възможно най-пълна епидемиологична експертиза, каквато за съжаление ни липсва. Знанието кой е преминал през инфекцията и кой има защитни антитела ще намали обема на паниката и ще спести финансов ресурс. Прогнозите за предстоящата зима, особено за северното полукълбо, са в широк диапазон, в зависимост от нашата подготвеност за предизвикателствата. В този контекст е необходимо максимален брой хора да се ваксинират срещу грип, за да спестят здравен ресурс, който да бъде съхранен за болни с COVID-19 – болнични легла и тестове. Децата трябва да бъдат ваксинирани също, по възможност всички деца, и тук е важна ролята на родителите, голяма част от които не са убедени в ползата от анти-грипна ваксинация.

И вместо финал.

Тайван е една от страните, която се справи най-успешно с епидемичния взрив. С население от 24 милиона, страната има 330 потвърдени случаи на COVID-19 и само 6 починали от болестта. За сравнение, в другата крайност е САЩ – с 1 милион потвърдени случаи и близо 200 000 починали от болестта. Причината за тази драстична разлика е в проактивния тайвански модел – навременното и активно тестване на населението, изолиране на инфектираните, симптомни, малосимптомни и безсимптомни, проследяване на контактните, физическа дистанция, маски. Безсимптомните са сериозен преносител на заразата, особено тези, на които им предстои да развият симптоматика в близките няколко дни (пресимптомни). Без активно тестване, изолиране, проследяване, спазване на елементарните противоепидемични индивидуални мерки – маски, дезинфекция и физическа дистанция – ще влезем в зимата на 2021 година през крив макарон. Поне докато дочакаме ваксината ще бъде така. Както казваше Жорж Велински:  „Аз може да съм тъпак, но като гледам какво направиха от света умните хора…“

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!