Цветан Симеонов е председател на Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата/БТПП/ от юни 2009 година. Завършил е право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Още през 1981 година започва работа в БТПП, като минава през секретар и заместник-председател. Председател е на сдружение GS1 България. Член е на Борда директорите на Бизнес Съвета на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество. Цветан Симеонов е и председател на Асоциацията на балканските търговски палати.
Г-н Симеонов, Българската търговско –промишлена палата отхвърля определените от мнозина като революционни идеи на синдикатите за данъчни промени- за намаляване на ДДС на 15%, увеличаване на данък печалба и на данък общ доход от 10 на 15 на сто, за въвеждане на необлагаем минимум. Защо е такава вашата реакция?
Реакцията е такава, защото в момент, в който световната икономика и българската не е подмината, изпитват огромни затруднения, когато има много неясноти относно бъдещото развитие на пандемията и развитието й върху икономиките не е разумно да се правят сериозни промени още повече в системи, които работят. А данъчната система на България е едно от малкото неща, с които можем да се гордеем, която вече толкова години осигурява стабилни приходи на бюджета, при това нарастващи, която толкова години осигурява възможност за ниска преразпределителна роля на бюджета спрямо БВП и която осигури след 1997 година с Валутния борд и сега вече с присъединяването към ЕRM II една предсказуемост на системата от данъци. По отношение на дълга България също има своите постижения и държавният дълг до скоро беше сред най-благопритните като размер в съотношение с БВП. В този смисъл най-неразумното нещо е в ситуация, в която трудно можем да предскажем въздействието на променливите величини да се правят промени в данъчното законодателство. Добре е да се пристъпи към него в една по-спокойна обстановка ако това се налага. По наше мнение това изобщо не се налага да се започва с промени. Това е последното нещо, което трябва да се промени, защото е работещо.
Ако излезем извън този момент, евентуално в бъдеще време, ако преценим, че трябва да промени нещо, в каква посока трябва да стане това, за да стане още по-добре работеща данъчната ни система?
Вече се доказа, че съотношението между различните източници в бюджета от различните данъци е добро за България, резултатът са добрите икономически показатели. Затова по-нататъшната стъпка трябва да бъде разбира се премерена, да бъде преценено разбира се във всички посоки, но ние отдавна сме дали в една по-спокойно обстановка накъде трябва да се върви. Първо трябва се довърши и да се подчиним на правилото, което в цяла Европа действа, декларирано е и от нашите и от европейските институции, само, че у нас не се прилага, така както би следвало- „мисли първо за малкия” т.е трябва да бъдат облекчени нещата за малките и средните предприятия, в това число не трябва да пропускаме и микро предприятията. Един малък пример с данъчната система. Едноличните търговци, които в голямата си част са малки, средни и микро фирми се облагат с 15% данък печалба, независимо от това дали я разпределят или не, докато за големите фирми корпоративният данък е 10% и следващите 5% се плащат едва, когато се разпределя печалба те. върху дивидента. Очевидно не се мисли в случая първо за малките т.е има неща, които могат да се изчистят. Данъците съвсем не са перфектни в България, но не данъците, които пълнят бюджета са за промяна. Една огромна промяна трябва да се състои и нито едно правителство последните години, нито една общинска власт няма големия кураж да приведе в действие такса ”битови отпадъци” в съответствие с принципа , който ще доведе до намаляване на отпадъците, до повече икономии и това е замърсителят да плаща. В момента ние нямаме приложен този данък , този принцип за отпадъците и той съвсем не действа в посоката, в която трябва. Обратното- имаме данък върху всички уж под формата на такса битови отпадъци, но той е свързан със стойността на имота, не с това колко боклук се произвежда. В този смисъл всяко едно допълнително утежнение за предприемачите , те и без това в момента плащат допълнителен данък, какъвто е този. Най-неприятното, недопустимото е, че има промяна в закона, която въвежда този принцип, но нейното прилагане с допълнителни и заключителни разпоредби всяка година се отлага и отлага вече доста години. В този смисъл има накъде да се върви, но затова трява кураж, защото в момента фирмите по този начин, защото те са големите притежатели на имоти, те субсидират и данък т.е такса „битови отпадъци” на всички граждани. Това по никакъв начин не стимулира гражданите да произвеждат по-малко боклук.
Как гледате на идеята за увеличаване на максималния осигурителен доход на 3200 лева? Това би трябвало доведе и до увеличаване на максималната пенсия
Българската търговско-промишлена палата беше една от организациите, които преди повече от 10 години обърна внимание, че това е добре да стане, защото първо ще доведе до повече приходи в НОИ, второ ще даде възможност на тези, които имат възможността да отделят повече от своето възнагражедние да получават на старини и по-голяма пенсия, както правилно отбелязват експертите. В този смисъл не е зле да се помисли, но големи скокове не са добре дошли.
Имате предвид по-плавно да става?
Да, по простата причина, че когато се прави плавно и на стъпки могат да се видят ефектите, защото не са само те, а има и много други променливи, които не знаем как ще въздействат, тогава да се види тенденцията, увеличават ли се приходите, не се ли увеличават. Ако крайният резултат не е положителен за НОИ е безсмислено да се прави това упражнение. Както навремето направихме с нашите експерти изчисление за пропагандираната и отново спомената в мерките на КНСБ възможност за семейно подоходно облагане. Оказа се, че администрирането на данъка ще бъде много по-разходоемко отколкото приходите и ползите за обществото. По-скоро ако искаме да има някаква по-висока социална справедливост не трябва да се правят такива стъпки, каквато беше на всички пенсионери по определена сума без значение от това колко получават. Това е абсолютно атавистичен остатък от миналото за на всички по равно. Нито приходите на всички са еднакви в това число и на пенсионерите. Има много, даже пенсионерите, на които пенсиите са изключително ниски. Добре би било и за в бъдеще ако се правят такива стъпки, от което и да е правителство по-добре е на пенсионер, който има ниска, близка до социалния минимум, да му се дадат не 50, а 100 лева, а пенсионер, който получава максимума, спокойно може да се подмине, защото по-нуждаещи са онези със скромни пенсии.
В момента сме на прага на втора вълна на коронавируса. Коя част от бизнеса успя да се съхрани в тези месеци, къде са най-големите загуби по ваши разчети и изобщо адекватни ли бяха мерките и какво евентуално в момента трябва да се направи?
Това са няколко въпроса. Доста сложно е да се отрази всичко, което се получи, но най-важните резултати са това,че в туристическия сектор, в транспорта, до голяма степен всичко, които е свързано в търговия с транспорта също беше засегнато в това число и външнотърговските сделки, в това число и намирането на нови партньори, защото, когато обстановката е спокойна по-лесно се рискува и се преминава към нови връзки и контакти. А когато даже стабилните, дългогодишни партньори не са в състояния да поддържат връзките си тогава настъпват неприятни последици. Но е важно е следното послание да стигне до целия български бизнес. А то е ,че каквито и помощи да дава държавата, каквито и мерки да предвижда тя, те са с временен характер. Никой и по никакъв начин, най-малкото пък държавата, може да замени предприемача и предприемаческите му умения, добрите мениджъри, фокусирането им върху заплахите, бърз анализ и бърза реакция на опасностите, които стоят пред съответната фирма, пред съответния сектор. Работа с използване на всички възможности в това число на неправителствените организации като Българската търговско-промишлена палата за създаване на нови международни контакти и то сигурни. Работа с рейтинговите компании, за да не се попада на партньори, които не са в състояние да помагат да изпълнят своите задължения и държавата има още много средства , които не се използват докрай. Това е ролята на нашите дипломатически представителства зад граница, търговските представителства зад граница, защо не и чуждестранните търговски представителства и смесените палати на територията на България. Всички тези споменати институции са източник на информация и трябва да се използват пълноценно. Всяка една мярка държавна е временна и голяма част от тези средства, какъвто е правилният подход на Европейския съюз и разбира се на някои от мерките е свързана с последстващи задължения. Лошо ще бъде ако фирмите, които се възползват от тези мерки заради намалената си активност , след отпадането на тези мерки трябва да затворят , защото средствата, които междувременно са похарчили ще трябва да се плащат от българските граждани и онези фирми, които останат на терен и които не са се уплашили, а са продължили да работят. Чудесно впечатление правят фирми, както наскоро видях една фирма по медиите от туристическия сектор. Нейният ръководител каза ние бяхме първите, които отворихме при спазване на съответните мерки. Ще използваме и доброто и хубаво време, става въпрос за нашето черноморско крайбрежие, до последно ще използваме и ще удължим сезона, ще бъдем последните, които ще затворят. Сигурен съм, че тая фирма няма да фалира. Сигурен съм, че с добър старт ще бъде готова през следващата година да започне отново работа.Тези, които не се страхуват да поемат риска са в много по-добра позиция да изплуват по-бързо. Оттук нататък така ще трябва да работим, при ограничения, при спазване на по-високите хигиенни изисквания. Няма нищо лошо в това един грип ще замине, друг ще дойде. Нека опазвайки обществото да не свиваме социалните контакти, да не свиваме възможностите на гражданското общество, което благодарение на това, че през последните години и страни като България вече имат едно по-добро ниво на живот, по-добри доходи на гражданите да си позволят по-добро прекарване на свободното време, получаване на повече информация. Има разбира се и положителни ефекти по отношение на предприемаческата дейност. Първо- разбра се, че без дигитализация никой няма да преживее близкото бъдеще. Второ-много от предприемачите залисани в огромните проблеми за преодоляване на административните пречки навсякъде по света вм това число и в България при липсата все още на електронно правителство не обръщаха внимание, че персоналът също може да бъде оптимизиран . Сега се разбра с работа от вкъщи, че първо може да не се поддържат толкова офиси, второ- че с по-малко служители, но по-добре мотивирани може да се свърши същата работа ако не и повече и по този начин се дава възможност за по-ефективно използване на работната сила.Без иновации няма да мине, трябва да се оглеждат, бързо да реагират. Ние сме на разположение разбира се да довеждаме всичките новости до знанието на бизнесмените . Ако ми позволите ще засегна още една сфера. В нормалните условия преди година имахме огромни затруднения да убедим фирмите, че трябва да положат усилия за въвеждането на информация в световната база данни- това е регистърът на GS1- това е международната организация, която дава баркодовете, не само на стоките, но и на местата за производство. Беше много трудно да убедим фирмите да въвеждат тази информация. Сега виждаме едно значително поумняване нека да го кажем, защото по този начин си отварят хоризонта за участие в световната търговия, в обмена на стоки и услуги. В кратки срокове се увеличиха доста фирмите, които въвеждат информацията си в българската част на международното организация по щрихокодиране GS1 , след което данните за тази стока могат да се проверяват през специално приложение, което също е безплатно. Всичко това трябва да се използва до всяка възможност, за да бъде крайният потребител добре информиран . А той може да разчита на тази информация, защото тя е проверена от БТПП , от GS1 и потребителят може да вземе информирано решение. А това е важно и за проследимостта на стоките, в това число и лекарствата, защото сега ще има всякакви опити да се разпространяват и лекарства и ваксини , които са с различна способност и ефективност. Добре е всичко това да минава контролирано, да се проследява на пазара, за да може да се извежда от пазара своевременно, докато не е причинило по-големи щети.
Казахте транспортът и туризмът са били най-сериозно засегнати в коронакризата. Там ли са били най-големите фалити и има ли такива при Вас регистрирани?
Има тенденции на спиране или на замразяване, но повечето бизнесмени се надяват да възстановят дейността си след като кризата отмине. Краят й обаче не се вижда поне в близката година. Затова, който не си е направил добре сметката, който е спрял търговската си дейност или обслужването на партньорите си и няма приходи, а разчита само на държавните помощи не е с много светло бъдеще. Притеснява ни и това, че мерките, които бяха предприети не всички са добре ориентирани, стимулиращи бизнеса да поддържа своята дейност, каквато е мярката 60/40, която се удължи до края на годината, но на никакви принципи не почива положителни, обнадеждаващи за бъдещето на тези работници, които ползват мярката. Защото тези, които работят получават своята заплата заслужено, те имат продукти, който се продава. Тези, които не работят също получават от едното място 60 от другото 40 и получават своята заплата, без да работят в рамките на месец, два , три. Много лесно се губят трудовите навици. След това дори и да бъдат запазени, каквото е задължението на работодателите, ползвали тази мярка, да бъдат запазени работните им места. Те са с доста загубени трудови навици, междувременно за три месеца нито е работено за нови партньори, нито са поддържани връзките със старите. Не е този пътят. Пътят е към активна работа на предприемачите и на фирмите.
Как си обяснявате, че има недостиг на кадри, въпреки че бяха освободени доста хора? Например вчера от НСИ излязоха с данни, според които в промишлеността има 20% недостиг на работна ръка, следва и строителство и други сектори.
Това е потвърждение на нашите предположения, че с тези мерки не се насърчава активното търсене на работа, обратното – хората се учат да разчитат на държавна помощ. За нас също беше изненадващо, че при ръст на безработицата все още предприемачите се оплакват от това, че не могат да намерят подходяща работна ръка. За нас това е много неприятно, очевидно не трябва да се отпуска поетата вече насока за осигуряване на работници от чужбина т.е внос на работници. След като няма интерес за активно търсене на работа даже сред безработните ще търсим отново работници внос. И когато преди малко споменах положителните резултати от кризата пропуснах да кажа, че се увеличи безработицата и изборът на работна ръка би трябвало да е по-лесен, но за съжаление това не е така.
Един последен въпрос. Вече три месеца се провеждат протести в страната. Как си обяснявате, че протестите нямат икономически характер, няма изразени ясни икономически искания, а по-скоро политически?
Това, което изплува на повърхността е политическо, но няма нищо политическо в това гражданите, фирмите да се чувстват защитени от правото , да се чувстват защитени от съдебната система, да има правила в държавата , които преграждат пътя на администрацията и некоректните държавни служители за корупция. В този смисъл огромна грешка през тези години беше, че не се положиха усилия за това да се въведе електронното правителство, да се прекъсне контакта директно между гражданин и или фирма, която трябва да извърши определени действия, зависещи от администрацията, да бъде в контакт с нейните представители. И сега не се работи даже и в посоката за това нейните услуги да се подобрят, защото се обявява увеличаване на заплатите на държавните служители без те нито допълнително натоварени, нито допълнително квалифицирани, нито да са показали по-голяма склонност за бързо и качествено обслужване на гражданите, обратното продължават тези неща. И дотогава докато има предпоставки за корупция, тя ще съществува, а съществува ли ще има и протести.
