Антоний Гълъбов
на снимката: доц. Антоний Гълъбов

Повече от петдесет дни след началото на протестите срещу правителството и главния прокурор, щетите които те успяват да нанесат на управляващото мнозинство, остават по-скоро косвени. В същото време, стратегията за противодействие, която ще избере мнозинството през следващите два месеца ще определи общия баланс между щети и възможности, които настоящата ситуация генерира.

Преките, непосредствени щети върху правителството се изразяват в принудителните персонални промени. Шест министри се разделиха с постовете си, което е най-сериозната кадрова промяна в правителство през последните повече от двадесет години. Много от тези персонални промени бяха възможни, но се наложи те да бъдат извършени под натиск, в опит за бъде даден институционален отговор на различни групи от критики срещу управлението.

В същото време, повече от очевидно е, че те трябваше да бъдат извършени с ясното разбиране, че няма да доведат до съществена промяна на ситуацията. В този смисъл, те представляват пряка щета, доколкото не водят до подобряване на позициите на кабинета. Тези щети се отнасят до правителството, но се отразяват по различен начин върху позициите на партньорите в коалиционното управление.

Стратегията на протеста е тотална. Атаката е срещу всички власти, срещу всички институции и срещу държавата като цяло. За съжаление, протестът не успява да преодолее ниския хоризонт, който му придаде още в самото начало амбицията на Румен Радев.

Политическият инфантилизъм на този тип противопоставяне е очевиден, но това допълнително насърчава тактиката на полит-технолозите, които търсят все по-радикални форми на противопоставяне. Колкото повече отслабва гражданския елемент на протестите, толкова повече ще бъде търсено радикализиране на формите на противопоставяне.

ГЕРБ търпи повече щети от партньорите си и то не само заради разпределението на отделите ресори, фиксирано в коалиционното споразумение на управляващото мнозинство. Доколкото атаките на протеста са насочени пряко срещу ГЕРБ и неговия председател, партията понася много повече щети, отколкото коалиционните си партньори. Тези щети са както преки, така и косвени. Относителната тежест на косвените щети е по-голяма и в зависимост от предприетите от управляващото мнозинство действия, някои от тях биха могли да имат по-разрушително действие, а други да представляват нов „прозорец на възможности“.

Реализиращата се масова кампания в чуждестранни медии срещу българското правителство нанася в много по-голяма степен щети върху международния образ на България, отколкото на правителството и управляващото мнозинство. Серията от статии в западноевропейски издания с лява и либерална насоченост, инспирирани оттук, преповтарящи тези и интерпретации на български източници, не влияят по никакъв начин върху отношението към управлението. За всеки опитен европейски политик е ясно, че става дума за партийна кампания, която освен щети върху публичния образ на страната, няма пряк ефект върху отношението към правителството на България.

Публичната комуникация по важни теми от европейския дневен ред на България, както и по отношение на действията на правителството в условията на висока степен на несигурност, провокирана от развитието на епидемичната ситуация, остава изключително трудна и търпи щети, породени от конфронтацията в обществото. Няма акустика за съществени теми и дебати, които българското общество трябва да включи в своя дневен ред, за сметка на неравномерното и все по-пристрастно отразяване на протестите.

Въпросът с косвените щети стои по друг начин. Преди всичко, натискът на протестите води до нарастване на цената на пропуснатите възможности пред управлението. Самият факт, че правителството и управляващото мнозинство не могат ефективно да комуникират постигнатите резултати от управлението и да влязат в ефективен дебат с гражданите, вече е щета. Информационният шум, провокиран от протестите замъгли и почти направи неразбираеми важни въпроси като, например, гаранцията за вложенията на българските граждани, които България получи с присъединяването си към Банковия съюз на ЕС. Независимо от усилията на министрите и на премиера, много от реално постигнатите резултати не успяха да привлекат общественото внимание заради високото равнище на политическа конфронтация.

Засега няма основание да се твърди, че протестът успява да доведе до съществени електорални щети по отношение на партиите от управляващата коалиция, както и за сериозен бонус за други политически формации. Политическа алтернатива все така липсва, но напрежението ерозира доверието във формулата на управлението. Този въпрос, засега не е актуален, тъй като мнозинството от български граждани не мислят за избори.

Подкрепата за ГЕРБ и за Обединени патриоти в лицето на ВМРО и НФСБ, все още изглежда достатъчна, за да се възпроизведе в следващ състав на парламента. Видимите щети са по-скоро в сферата на публичния образ на премиера и правителството, но те сами по себе си не са достатъчно сериозни, за да предизвикат политически резултат.

С развитието на протестите, нараства тежестта на още една група от косвени щети, която на пръв поглед изглежда неочаквана. Натрупването на все повече напрежение срещу протестите се сблъсква с подчертано толерантната позиция на полицията и органите на реда спрямо протестиращите и особено – спрямо блокираните кръстовища в София.

Общественото мнение се променя и все по-големи групи отказват да приемат не толкова целите, колкото средствата на протеста. Правителството и лично министър-председателят започват да генерират щети заради отказа си да установят публичен ред и да приложат закона по отношение на блуждаещите вечерни протести.

В тази ситуация, пред необходимостта от оценка и управление на щетите, управляващото мнозинство и министър-председателят избраха неочаквана стратегия. Предложението за обсъждането и приемането на нова конституция след свикването на Велико Народно събрание изглеждаше като игра Va Banque, като тотален залог срещу банката, за да бъде променен хода на играта; като поемане на риск срещу готовност за реформи. Този ход бе неочакван, както за партньорите, така и за опонентите на управлението.

Засега изглежда, че управляващото мнозинство ще успее да събере необходимата подкрепа за внасяне на законопроект за нова конституция, с което да започне процедурата, предвидена в конституцията за свикване на Велико Народно събрание. Осигуряването на необходимата подкрепа за следващата стъпка обаче изглежда крайно неопределена. През най-малко двата месеца, които ще спечели управлението с влизането в процедура за обсъждане на проект за нова конституция, то ще се изправи пред необходимостта да постигне съгласие сред най-малко 160 народни представители, преди да продължи към избори за Велико Народно събрание.

Управляващата коалиция би могла да постигне подобен резултат, ако осигуряването на подкрепата на част от тези депутати не преминава през отказа на друга част от народните представители. Предложенията на ВМРО и отчасти на НФСБ изглеждат напълно неприемливи за ДПС, а на свой ред, подкрепата на Движението би могла да бъде повод за оттегляне на Патриотите.

Проблемът се усложнява от факта, че съществени промени или дори изцяло нова конституция са очевидно необходими, но сегашното народно представителство не би могло да постигне съгласие по тях. Така, между обективната необходимост от преодоляване на последствията от действието на сегашния основен закон и основата за генериране на политическо съгласие в Народното събрание, може да се очертае непреодолим проблем. Ако той не бъде решен, следващият състав на Народното събрание ще започне работата си с негативен резултат по системата „бонус-малус“ и ще трябва да плати много по-висока цена за собствената си „гражданска отговорност“.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!