Валери Жаблянов
Валери Жаблянов
Валери Жаблянов е роден през 1965 година в с. Друган, Радомирско. Завършва политология в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор е по политология. Специализира по програмата „Фулбрайт“ в САЩ.
Член е на Националния съвет на БСП. Оглавява Комисията по подготовката и развитието на кадрите на БСП.
На парламентарните избори през 2013 година е избран от листата на Коалиция за България в 21 МИР Сливен и става народен представител в 42-рото Народно събрание.
Валери Мирчев Жаблянов е български политик от БСП. От 19 април 2017 г. до 21 февруари 2018 г. е заместник-председател на 44-то Народно събрание.

Господин Жаблянов, защо според Вас се провали заседанието на Парламента в четвъртък?

Заседанието беше провалено от управляващото мнозинство, което не се яви в Парламента, така че непосредствената причина да се провали заседанието е тази.

Каква е причината обаче те да не дойдат в Парламента?

Причината – в много случаи по подобен начин управляващото мнозинство е подхождало към бюджета. Предрешават се разходи с постановление, с решение на Министерския съвет – допълнителни разходи, извън заложените в Закона за държавния бюджет, но тези разходи се реализират от правителството. Това е една практика, която е от години. БСП е възразявала многократно срещу нея. Искали сме изслушване на финансов министър и на министър-председателя, така че това не е нова ситуация за нас. Това, което е по-особеното за нас е, че става въпрос за извънредно заседание на Народното събрание по време на ваканцията. Това е по-различното. Иначе като тема – това е тема, която многократно сме я поставяли и правителството многократно е пренебрегвало този ангажимент – да даде някакъв смислен отговор за приоритетите на базата, на които определя тези разходи.

Страхува ли се някой от провеждането на този разговор според Вас?

Аз мисля, че като цяло управляващата коалиция има една специфика. Тя наистина има притеснения от публичност. Предпочита по друг начин да взима решения, но това по никакъв начин не помага на самата коалиция за допълнителна легитимност на решенията. Дотолкова, доколкото няма как в момента да знам точно какви са мотивите, не знам дали са се страхували, но при всички случаи това е едно поведение, което е неразбираемо в рамките на една парламентарна република.Това, което някак си десницата в България не иска да приеме от години, от десетилетия е, че Парламентът е върховният институционален орган в Републиката, законодателен, контролен на изпълнителната власт и че така или иначе изпълнителната власт се отчита пред Парламента. Мисля, че това е голяма слабост на управляващата коалиция, на ГЕРБ, в няколко мандата вече като управляваща партия, тя така и не разбра и не оцени ролята мястото и значението на българския парламент. Това е една от причините и за сегашната криза, която се наблюдава. Защото ако Парламентът беше функциониращ в пълния му обем, мисля, че голяма част от общественото напрежение, което го има сега, нямаше да съществува.

Според Вас набират ли скорост протестите или по-скоро отслабват?

Трудно може някой да гадае какво става в така нареченото протестно обществено мнение в България, защото аз съм сигурен, че недоволството от управлението, от правителството е много по-голямо от това, което ние виждаме на улицата като практическа проява. Тоест протестите са сравнително малки като участници, това мисля, че се вижда с просто око, малко хора блокират кръстовищата като численост, но, от друга страна, една голяма част от обществото изпитва сериозно недоволство от начина, по който се управлява България, не само от това мнозинство, а от принципите, върху които функционира съвременното българско общество, по-скоро загърбването на Конституцията, разделението на властите, което включва не само разделение между законодателна, изпълнителна и съдебна власт, а и един сериозен контрол от Парламента върху изпълнителната власт, нещо, което казах и в началото. Изпълнителната власт няма намерение да реализира една много важна характеристика на нашата държава и това е социалната държава, тоест един куп въпроси, които са свързани с изпълнението на Конституцията и които сегашното мнозинство подценява, не решава, така че това е един от големите въпроси.

Според Вас сегашната политическа ситуация показва ли, че имаме нужда от предсрочни парламентарни избори и  ще се стигне ли в крайна сметка до такава?

Предсрочните парламентарни избори по принцип в парламентарните демокрации, където имаме ясно фиксирани мандати, като цяло се предизвикват в огромната част от случаите от управляващите, тъй като пътят за предизвикване на предсрочни парламентарни избори е основно по преценка на управляващото правителство, на министър-председателя, на мнозинството, които в момента, в който преценят, че нямат обществена подкрепа за провежданата политика, обикновено отиват на предсрочни избори. Много рядко по друг начин се предизвикват предсрочни избори, доколкото виждам правителството или по-специално управляващата коалиция, която преди 2 седмици се събира по повод назначенията на министрите, категорично заяви, че смята да довърши мандата. Така че дотолкова, доколкото в голяма степен това зависи от решението на правителството, на стабилността на парламентарното мнозинство, към момента не мисля, че има някакви реални основания да се очакват предсрочни парламентарни избори. Да не говорим, че и политическата, и човешката логика показват, че след като догодина през пролетта ще имаме редовни парламентарни избори, то предсрочни парламентарни избори през тази есен са един казус, който не е много убедителен за широкото обществено мнение.

Има ли нещо страшно да управлява служебно правителство без парламент?

Такива случаи мисля, че досега сме имали и в конституционната, и в политическата ни практика. Имало е най-различни служебни правителства. Разбира се, казусът, че служебното правителство в парламентарната република остава без парламентарен контрол е сериозен, но той е конституционен въпрос. Нищо страшно досега не се е случило при управлението на такива правителства с изключение на няколко примера, за които сега няма да навлизам в детайли, но няма причина конституционното правителство да бъде смятано като някакво служебно правителство, защото макар и служебно правителство, то е конституционно като всички останали правителства, така че не виждам някаква опасност.

И на финала бих искала да Ви попитам – смятате ли, че управляващата коалиция би могла да организира честни и прозрачни избори и да въведе машинно гласуване?

Аз смятам, че е в техен интерес, защото това, което може да помогне на възстановяването на доверието в партиите, в политическата система в България, към парламентарното управление, защото аз съм категоричен, че всяко друго управление в момента в България е антиконституционно и не бива да се допуска. Всяка стъпка за повишаване на доверието на гражданите в тази посока е от интерес, включително и на сегашното управляващо мнозинство, защото всички политически партии в българския парламент и опозицията, и управляващите имат интерес да имаме стабилни стабилни, държавни, отговорни пред гражданите институции и убедеността на всички български граждани, че изборите отразяват точно обществените настроения и желанията на обществото към определен момент са условие парламентът да се ползва с необходимия авторитет, така че ние трябва да се върнем към честните избори, защото имаше един период, в който очевидно се злоупотребяваше с изборите, очевидно се прилагаха, техники, които са далеч от свободното изразяване на волята на гражданите да се осигури свободен достъп на кандидатите за бъдещия парламент до средствата за информация, до медиите, както ги наричат. Защото без такъв достъп остава усещането за предварително наредени в изборите резултати. Не бива да се допуска това. В интерес на всички политически партии, на управляващата, на мнозинството е в България да се проведат максимално честни и прозрачни избори, за да може следващия парламент, независимо дали в резултат на предсрочни или редовни избори, да има висока степен на легитимност в момента, в който започне своята работа.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!