Владимир Левчев е български поет, писател, журналист, политик, активист на „Екогласност“ и преподавател в Американския университет в Благоевград. Син е на поета Любомир Левчев. Владимир Левчев е автор на стихосбирки и романи, издадени в България, както и пет стихосбирки, издадени в САЩ. Превеждал е на български стиховете на Елиът, Гинзбърг, Кюниц, Хенри Тейлър, Висоцки, както и „Бхагавад гита“. Сътрудничи със статии за политика и култура на вестник „Дневник“ и други периодични издания.  

 

Как според Вас американската интелигенция гледа на дебатите между  Байдън и Тръмп?

Първо едно уточнение на английски има интелектуалци разбира се, но „ intelligence” означава разузнаване така, че думата интелигенция е специфична за България, може би е руска също, но ако става дума така за културния елит, мисля, че предпочитанията на повечето университетски преподаватели в хуманитаристиката клонят към Демократическата партия, а не към Републиканската т.е към Байдън и Харис, а не към Тръмп и Пенс. Също така трябва да се направи едно уточнение, че  Тръмп е изключително различен от класическата Републиканска партия. Много републиканци са против него, той е изключително скандална личност и с едно поведение на шоумен от телевизията, а не на класически консерватор, каквито сме свикнали да виждаме в САЩ. И не само там – и в Англия, и в Западна Европа. Като говорим за дебати- първият дебат изобщо не се състоя, защото Тръмп непрекъснато прекъсваше Байдън  и не можа да се получи никакъв дебат, след това вторият беше т.нар town house meeting, където всеки от кандидатите беше в различна телевизия, с различен водещ и с публика, която задава въпроси и там беше по-смислено, но не беше разговор между двамата. Това бяха два паралелни разговора, които се проведоха по едно и също време, което пак беше по желание на Тръмп, защото той направи неговият дебат по същото време, по което беше дебатът на Байдън. Така, че има голямо политическо разделение, може да се каже дори „културна война” в САЩ по време на тези избори и изходът им наистина е много важен.(интервюто е направено преди последния дебат Байдън-Тръмп- бел.ред.)

Можем ли да направим някакъв паралел между политическия дебат и протестите в България и в САЩ?

Изглежда, че коронавирусът  катализира различни видове протести по целия свят. Това бяха процеси, които бяха тръгнали преди. Последва дигитализирането на всичко – ние преподаваме дистанционно, много компании нямат нужда от офис пространство и служителите могат да работят от вкъщи. От друга страна много хора загубиха работата си, много хора пък забогатяха, компании като Google, Microsoft и т.н, които в тази ситуация всъщност просперират. Така, че се получи една много голяма пропаст между бедни и богати и това донякъде катализира протестите. От друга страна хората малко полудяват като стоят затворени, особено когато е имало карантина, така,че виждаме протести и в САЩ, и в България, и в Германия и на много места по света, но те са различни. Нашите протести нямат нищо общо с американските. Тук протестът е срещу мафията, срещу олигархията, срещу т.нар модел „Пеевски- Доган” и срещу главния прокурор Гешев. Парадоксално е, аз мисля, че самият Гешев  успя да обедини със своите доста груби акции още през лятото лявата и дясната опозиция срещу ГЕРБ. Въпреки че аз не бих нарекъл БСП точно леви, те са доста специфична партия у нас.  От друга страна са „Демократична България” и тази нова популистка формация на Слави Трифонов, както и хора, които не са към никоя партия. Особено лятото се намесиха много български студенти, които учат в чужбина. Така, че протестите са изключително разнородни. Те са много различни от протестите от 2013-та година, само, че уви смисълът им е подобен. Защото и тогава  протестите реално бяха против главния прокурор, против Пеевски, против олигархията. И едно уточнение, защото самият главен прокурор, а и някои коментатори не правят разлика между мафия, мафиоти, богати хора и олигархия. Олигархията е не просто богати мафиоти. Олигарсите са хора, които стоят зад властта, които ползват властта за свои цели и които реално управляват задкулисно. Това е едно задкулисие, което за съжаление мисля се е затвърдило у нас и това е много притеснително. Лошото е, че не е ясно от тези протести каква е алтернативата.  Едни от протестиращите са към БСП или към президента, други са за един съвсем друг път на развитие на България, говоря за „Демократична България” и изобщо няма ясна представа какво ще стане след изборите. Искат се предсрочни избори, макар че избори така или иначе ще има напролет. И е много важно какво ще стане след това, кой ще управлява? Но като цяло мотивацията на тези протести е това, че на хората просто им е писнало да гледат, че това задкулисие става все по-нагло и реално управлява държавата, то е навлязло в структурите на държавата – в парламента, в правителството, за съжаление и в съдебната власт, по специално в прокуратурата, такова е поне впечатлението на хората от всичко, което става в нашата страна.

Как оценявате реакцията на управляващите и на международната общност относно протестите, защото имаше сериозен международен отзвук?

Ами предвидима е реакцията. Даже е малко учудващо, защото Бойко Борисов  е подавал оставка при далеч по-незначителни  протести, два пъти при това и пак е печелил изборите. Може би причината е това, че е съмнително че ГЕРБ  пак ще спечели изборите или поне ще ги спечели така, че да бъде център на ново правителство или основна сила. А може би някои казват, че някакви задкулисни зависимости правят невъзможна оставката. Иначе общо взето е предвидима реакцията и у нас и в Европа, въпреки че там имаше един период, в който  внимаваха да изразят мнение, но вече изразиха ясно и дори не само социалдемократите, а и депутати от Европейската народна партия изразиха подкрепа. Но пак казвам, това са неща предвидими. И нашите протести нямат нищо общо с протестите в Америка. Движението „Животът на черните има значение” е много важно в Америка, но там проблемите са абсолютно други. Аз бих казал, че има една „културна война”, която се води в САЩ и изобщо в Западния свят, но особено в САЩ. Тази „културна война” не е класическото ляво и дясно, макар, че пак се свързва с ляво и дясно, но вече едно ново ляво и едно ново дясно. Тя започна още след падането на „желязната завеса” или след края на Студената война. От една страна са либералите – или това са хора, които са за „политическа коректност” , за спазване на човешките права, спазването на правото на убеждение и на израз на лично мнение. От друга страна имаме един консервативен възглед за света, който 90-те години беше религиозен, като имаше даже една тенденция към „религиозен фундаментализъм”- не само ислямски, но и християнски, изобщо във всички религии. Но нещата се промениха и сега културната война е приела много крайни форми. От една страна виждаме това ляво движение, което стига според мен до крайности като рушене на статуи на Колумб или пък политическа цензура от гледна точка на политическата коректност. От друга страна десните или консерваторите също не са класическите консерватори. Ние имаме една популистка , крайна десница, която е мотивирана главно от това да се гонят чужденците  и мигрантите  и девиза „нашата страна над всичко”. Един национал-популизъм , на който е представител и Тръмп. И той не е класическият консерватор и ми се струва, че и либералите и консерваторите в тази „културна война”, която добива малко крайни размери някак унищожават фундамента, на който стъпва идеологията им. Защото за либералите човешките права, свободата на словото и на убежденията е много основно. От друга страна се получава сега една такава цензура, лява т.нар „политическа коректност”. При консерваторите също- те традиционно стъпват на някакъв религиозен морал, християнски за Запада, а пък този  бесен „национал-популизъм” с омраза към чужденците, издигане на стени и т.н , то дори Папата говори против това, е много далеч от класическите консервативни ценности.

 

През 2021-ва година според Вас в България, в САЩ  кое ще надделее либералното или консервативното?

Аз се страхувам вече да правя прогнози, защото когато беше Брекзит и когато през 2016-та година за първи път беше избран Тръмп никой не очакваше това да стане или малко хора очакваха. Всъщност Хилари Клинтън водеше и само заради този „електорален колеж“ Тръмп спечели с много малко. Същото беше с Брекзит. Изведнъж падна като „гръм от ясно небе”, никой не очакваше, че малко над  50% от англичаните ще гласуват за Брекзит. Така, че вече ме е страх да правя прогнози. Значи за Тръмп и Байдън ще разберем много скоро. Засега преднината на Байдън е значителна, но всичко може да се случи последните две седмици.  И също така тази система в Америка с електоралния колеж е малко смущаваща, защото  може човек да спечели популярния вот и да изгуби електоралния колеж т.е всеки щат има да го кажем по – просто някаква квота, но това има значение при много малки разлики. Ако е значителна победата на един от кандидатите няма голяма разлика между популярния вот и електоралния колеж. При нас пак казвам дали ще има предсрочни избори, в което се съмнявам или ще има избори редовни напролет проблемът е каква ще бъде новата управляваща коалиция. Кой колко ще получи на изборите, защото няма очевидна опозиционна сила, която може да смени ГЕРБ. Очевидно, че дясноцентристката опозиция, ако така наречем „Демократична България” няма да се коалира с БСП тогава каква ще бъде новата управляваща коалиция? Това е едно неизвестно. Зависи от нас в крайна сметка за кого ще гласуваме и  дали виждаме ясната алтернатива, защото в крайна сметка пак казвам протестите не са точно срещу определена партия те са срещу един модел, който се затвърди в България и при управлението на ГЕРБ, и на БСП.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!