Владислав Панев е роден в Димитровград. Завършва икономика в УНСС. От 1999 до 2002 г. работи във вестник „Банкер“, а в периода 2002-2004 г. в „Дневник“. От 2006 година управлява компании в областта на финансите и недвижимите имоти. Лицензиран инвестиционен консултант и професионален инвеститор. С множество публикации на икономическа тематика в български и чуждестранни медии. Съпредседател на ПП „Зелено движение“ от 2016 година.

 

 

Г-н Панев, след като стана ясно, че може да има безводие във Варна и Бургас, а сух режим имаше миналата година и в Перник, се оказа, че в много райони на страната има подобен проблем. Има ли ощетяване на гражданите от гледна точка на водните ресурси за сметка на частни фирми и ВЕЦ-ове?

Първо искам да кажа, че воден режим във варна и Бургас не е най-вероятният сценарий – има над 50% шанс това да не се случи. Въпреки това големият проблем в държавната власт последните години е, че се гледа на водните ресурси краткосрочно, вместо дългосрочно. По тази причина най-вероятно се отпускат за ВЕЦ-ове повече води от язовирите, отколкото всъщност е потреблението за граждани, напояване и промишлени цели. По тази причина, както и заради изсичането на горите, намаляването на обема на водите в някои язовири, особено В Североизточна и Централна България, е много по-голямо, отколкото при правилно управление на водните ресурси. От тази гледна точка за евентуален режим на водата по-скоро виновен би бил човешкият фактор, а не природата. В момента водата на яз. Камчия, който се използва за водоснабдяване на Бургас и Варна, е около 55 млн. куб. м., което е 25% от капацитета на язовира. При положение, че потреблението там е около 7 млн. метра на месец, това значи, че водата би стигнала за следващите 6 месеца, ако няма допълнителни попълнения. Така че проблемът не е за края на годината, но трябва да имаме едно на ум и да знаем, че големите пропуски в управлението на водите не бива да се повтарят. Трябва повече експертност в този сектор.

Да, има проблем с ВЕЦ-овете. И в язовир Камчия, и в язовир Цонево, който се ползва най-вече за нуждите на индустрията в Девня и също така би могъл да бъде резервен вариант за Варна.

Откриваме  сериозни връзки с фирми на членове или приятели на ДПС в тези региони. Например за яз. Камчия – собственикът на ВЕЦ-а там е „Булгарлизинг“, който е собственост на Димитър Тадаръков – приятел на Ахмед Доган. В яз. Цонево собственици са братът и съпругът на бивш зам.-министър на околната среда и бивш депутат от ДПС от региона. Най-вероятно там потреблението зависи от заповедите, ежемесечни, на министъра на околната среда. Много е вероятно министърът, говоря предимно за Нено Димов, да е надписвал нуждите на съответните градове и индустриалните предприятия от вода през последните години, така че и ВЕЦ-овете да работят с по-голяма мощност. Например миналата година потреблението на Варна и Бургас е било с около 30% повече от това лято. Донякъде причина за ниското потребление сега може да е слабият туристически сезон, но това не е цялото обяснение, защото през зимата на 2020 потреблението също е свито с 10% според заповед на съответните министри. Така че най-вероятно става дума за безотговорност на държавните органи спрямо частните собственици на ВЕЦ-ове по язовирите. Приоритетно най-важната задача на язовирите е да осигуряват водоснабдяването на хората в съответните селища. Чак на второ и трето място идват напояването и индустрията и на последно е работата на ВЕЦ-овете. Когато нещата са в обратен ред, идват проблемите.

Откога са тези практики? Назад през годините ли са натрупани тези проблеми, или само през последните 10?

Играх си да гледам данните от МОСВ и от Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Проблемите са по-скоро от 2011-2012 година, от първия кабинет на Борисов, и се задълбочават от 2016-2017 година насам, т. е. с влизането на ВМРО и по-специално на Нено Димов в МОСВ. Тогава потреблението на тези язовири е в историческия си максимум. В момента е в пъти по-ниско, отколкото през 2017-19 година, но това е при съвсем нови обстоятелства – доста паднали нива на водите в тези язовири. Същите са проблемите за яз. Жребчево и яз. Копринка – там е вероятността за следващите бомби. Там имаме много ВЕЦ-ове – 3 за Жребчево и един за Копринка, които черпят от водите на тези язовири.

Освен МОСВ кои държавни институции контролират водите на България?

Най-вече МОСВ. Министърът дава месечни разрешения, които са на сайта на министерството, които са за максималният обем, който може да бъде черпен за всеки язовир поотделно. Оттам можем да съдим за движението на водата, за това колко харчат ВЕЦ-овете, а от Агенцията за енергийно развитие виждаме колко е производството на вода от тези ВЕЦ-ове. Така лесно можем да съберем 2 и 2 и да получим данни за това какво е потреблението им.

Има ли аналогия между случващото се в Перник и това, което, не дай Боже, може да стигане във Варна и Бургас.

Донякъде. В Перник мисля, че индустрията получаваше повече вода от допустимото за запазване на капацитета на яз. Студена. Аналогията е в това, че отново министърът даваше месечни разрешения за това колко получава „Стомана индъстри“ и колко – другите потребители на вода, вкл. ВиК – Перник. Аналогията е, че това е станало, защото министерството не е действало достатъчно дългосрочно и консервативно. Специално Камчия и другите язовири – това са многогодишни изравнители. Това значи, че след няколко влажни години могат да последват няколко сухи и язовирът трябва да бъде добре обезпечен с воден ресурс, така че при 3-4 сухи години да издържи и да не намалее подаването на вода към гражданите. Това очевидно не се случва, а министерството действа краткосрочно, с идеята, че в бъдеще няма да има сухи години, което не се потвърждава от практиката. Поради климатичните промени сухите години най-вероятно ще се увеличават.

Работата на експертите в този отрасъл следва да бъде още по-отговорна, отколкото досега.

С едно изречение да обобщим – къде е водата на България?

През влажните години до тази тя се е харчела повече, отколкото е нужно, така че не остана достатъчно вода за тази и следващите сухи години, ако са такива.

В началото на годината енергията от възобновяеми източници се изравни с тази, която се произвежда от въглищата, която се счита за една от най-евтините.  Имате ли информация какво се случва на пазара на енергийните продукти?

Виждаме търгове за нови фотоволтаични централи в Португалия и Македония, с горе-долу нашия интензитет на слънцегреене, където цените са много ниски – около 2 евроцента за киловатчас. Виждаме, че миналия месец общинският съвет в Васково гласува за започване на процедура на нова фотоволтаична централа от 400 мегавата, която ще продава енергия на пазарен принцип – без договори с БЕХ, НЕК или друга държавна структура, което значи, че инвеститорът си е направил сметката, че произведената от него енергия ще бъде конкурентна на пазара. От друга страна виждаме проблемите с ТЕЦ-овете. „Марица – Изток 2“ получава огромни държавни субсидии най-вече заради цените на въглеродните емисии, които преди 2 години се търгуваха по 4-5 евро на тон, а сега са 26 евро на тон. Така се оскъпява енергията от въглищата, а тази от фотоволтаиците става конкурентна дори и без субсидии. Тук трябва да помислим и какво е бъдещето на „Марица – Изток“, защото там са заети десетки хиляди хора. Говорим за мини, ТЕЦ-ове и спомагателни производства. Комплексът е с добра инфраструктура и логистика, близо е до селища и магистрали, така че перспективата там да бъде изграден нов индустриален комплекс със зелени технологии е чудесна.

В същото време разбирам страховете на много работещи там хора, които трудно могат да намерят работа от днес за утре. Те трябва да бъдат гарантирани, че техните доходи в обозримо бъдеще няма да намалеят. Има европейски фондове за въглищните региони, които да послужат за такова нещо, а според мен идеята, която лансирах преди седмици и се споделя от КНСБ – сега работещите в мините и ТЕЦ-овете да получат привилегировани акции от бъдещия фотоволтаичен комплекс – ще послужи да се гарантира стабилен доход за тези хора. Трябва да мислим и от гледна точка на енергетиката – как да бъде по-конкурентна, по-чиста и по-привлекателна за инвеститорите, така че да имаме нови инвестиции в България.

В същото време трябва да се мисли за положението на хората, които са заети в сектори, които в следващите 5-10 години ще претърпят много сериозни проблеми.

Споменахте, че въглищните централи са мръсни и тровят един цял регион в България. Преди няколко седмици министърът на енергетиката каза, че ще продължаваме да разчитаме на енергията от въглища до 2030 година, с хоризонт до 2050. От ЕС непрекъснато се чуват призиви да се намалява производството на енергия от въглища и се прави всичко възможно за това. Правителството ни се поддаде на натиска от синдикатите и отпусна допълнително финансиране за мините и държавната ТЕЦ „Марица – Изток 2“. Скъпа ли е любовта на синдикатите?

Първо да кажа, че основният замърсител със серен двуокис в комплекса е ТЕЦ „Брикел“, свързан с г-н Ковачки. Той всъщност трови въздуха в Гълъбово и това е сериозна екологична бомба. Този ТЕЦ трябва да бъде затворен час по-скоро. Другите ТЕЦ-ове са с една идея по-модерни и имат бъдеще още няколко години. Енергетиката е сложен отрасъл и там не може така да се затваря от днес за утре, но посоката е ясно – не само екологичната, но и чисто пазарната. Фотоволтаиците стават все по-конкурентни и могат да предлагат на пазара по-евтина енергия. Тогава кой би бил купувач на скъп ток от въглищните ТЕЦ-ове. Попитахте ме за синдикатите – всъщност преди седмица – две имаше интересно изявление на председателя на КНСБ Пламен Димитров, което остана встрани от вниманието  на медиите. Той всъщност се изказа в подкрепа на трансформацията на „Марица – Изток“, в подкрепа на пазарния подход в енергетиката, в подкрепа на обезщетяването на работещите там по пазарни начини. Така че не смятам нашата позиция и позицията на КНСБ е особено различна. Тя се припокрива може би на 90%.

Така че не знам за синдикатите, но много скъпо ни излиза любовта на Министерство на енергетиката, което отказва да подходи пазарно към този сектор. Досега се твърдеше, че АЕЦ Белене е изключително добър проект, но вече става ясно, че тя няма как да произвежда и продава на пазарни цени, защото те падат главоломно. Министерството продължава да крепи ТЕЦ-овете със субсидии под формата на разходи за въглеродни емисии, което също излиза скъпо. Вижте балансите на БЕХ, на НЕК – там също са много милиарди левове и продължават да растат точно по причина, че министерството не подхожда пазарно. Така че не бих винил синдикатите – по скоро вината е на ниво министър, а най-вероятно и на ниво министър-председател, защото изключвам вариант Теменужка Петкова да взема решения на своя глава.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!