Дебютът на Пеле в професионалния футбол е на 7.09.1956 г. срещу Коринтианс, а през 1958 г. става шампион на Сао Паулу с 58 гола за сезона, рекорд, който още не е подобрен.
И какво означават „четирите сомбрера“ на Винсенте Феола ?
Когато на 23-ти октомври 1940 година в град Трес Корасоес, щата Минас Жераис, за първи път бял свят вижда Едсон Арантес до Насименто, в родилния дом са малко объркани. Рождената му дата е преместена с два дни по-рано, а в самото кръщелно свидетелство е записано името Едисон. Хаосът е обясним, както и култът към името, тъй като малко преди да се роди момчето, в града тъкмо са прокарали електричество.
Бащата не обръща толкова внимание на дребните грешки и решава да кръсти сина си на великия изобретател Томас Едисън, главният виновник за прокарването на ток в болницата по това време. Името на родителят пък е Жоао Рамос до Насименто, по известен с прякора Дондиньо и играл за немалко бразилски клубове като Атлетико (Минейро) и Флуминезе.
Малкият расте бързо и още ненавършил седем години вече е част от Бауро Атлетик, където по това време играе до Насименто старши. Веднага му лепват прякор, който е с него и до днес, заради външната му прилика с тогавашния вратар на Васко да Гама Биле. По-късно децата започват да произнасят митичното Пеле.
За откривател на Пеле се смята Валдемар де Брито, играч на водещи бразилски клубове, както и на аржентинския Сан Лоренсо. През 1956 г. той завежда Пеле в Сантос и казва на директорите на клуба, че това е бъдещият най-велик футболист на всички времена.
Дебютът на юношата в професионалния футбол е на 7 септември 1956 г. срещу Коринтианс (Санто Андре). Вкарва гол за победата със 7:1.
Първата си титла – шампион на щата Сао Паулу, печели през 1958 г. В турнира финишира с 58 гола, рекорд който не е подобрен и до днес.
С такъв „непознат” талант разполага треньорът Феола, а след достигането на отбора му до полуфиналите, всички футболни капацитети запяват в един глас: „Бразилците са възхитителни! Те са по-добри и от единадесеторката на Унгария, която преди няколко години удивляваше всички.” И ако в полуфиналния мач срещу Франция не се стигна до едно истинско Ватерлоо на френския футбол, това се дължи на две неща: гладът за голове на южноамериканските нападатели се засити твърде рано и най-искрен привърженик на френския отбор измежду присъстващите на стадиона е не друг, а… футболният съдия Грифитс от Уелс.
Бразилците очароват зрителите най-вече с виртуозна техника. Особено блестят Диди – играч №1 на това световно първенство и „неуловимите” Пеле и Гаринча.
Петлите са равностойни противници само през първия половин час игра, когато Копа и Фонтен на няколко пъти преодоляват бразилската отбрана. Завиден дрибъл и отличен поглед върху играта показва французинът от полски произход Копачевски. Неговите изумителни подавания докарават не един облак пред вратата на Жилмар.
През второто полувреме зрителите са свидетели на „игра на котка с мишка” и три гола на Пеле. Резултатът е 5:2.
Същия ден в Гьотеборг се решава въпросът, коя да бъде следващата жертва на бразилците.
Там викове „Хейя, хейя, хейя, Швериже!” заглушиват рева на 12-те хиляди германски туристи, които скандират „Ран, Ран, Ран !”. В крайна сметка и западногерманците се превъръщат в лесна плячка на по-бързите и по-технични шведи. Резултатът… 3:1.
Първенството върви към своята развръзка. Но преди финала трябва да се изиграе един мач с цената на утешителна награда. Франция и Западна Германия решават въпроса за третото място. Отличното френско нападателно трио Копа-Фонтен-Пиантони се оказва неудържимо дори за твърдата немска отбрана.
Фонтен – враг №1 на вратарите в първенството – отбелязва четири гола и французите победеждават с 6:3. И „може би“ ако в полуфинала пред тях не се изпречват бразилците, а някои от другите два отбора, щяха да станат и финалисти. Те заслужават напълно тази чест.
ФИНАЛ НА СВЕТОВНО ПЪРВЕНСТВО! Всеки футболен запалянко изпада в умиление дойде ли време за мача…
Водени от френския съдия Ги, играчите на двата отбора финалисти бавно вървят към големия бял кръг в средата на терена. Бразилците (обикновено в жълто), този път са в сини фланелки и бели гащета. Техният състав всява респект: Жилмар – Джалма Сантос, Орландо, Белини, Нилтон Сантос – Диди и Зито – Гаринча, Вава, Пеле и Загало. Шведите, облечени в цветовете на своето знаме – жълти фланелки и сини гащета, а в състава им личат неколцина превъзходни футболисти: Свенсон – Бергмарк, Густавсон, Аксбом – Бьориесон и Парлинг – Хамрин, Гунар Грен, Симонсон, Лидхолм и Скоглунд.
И ето, крал Густав Адолф слиза на терена и се ръкува с всички действащи лица. ( Понякога един крал може да си позволи такова великодушие! )
Още в четвъртата минута от играта Скоглунд прехвърля топката на Лидхолм и той с отмерен удар по земята я изпраща точно в десния ъгъл на Жилмар. Гол!
Бразилците са фаталисти и първият знак за смущение идва в душите им, когато научават, че за финала трябва да отстъпят своите фланелки с „цвят на канарчета”. После идва и втора тревога – гол още в първите минути.
Но този гол смущава, но не докарва бразилците до отчаяние. След мача капитанът Белини разказа, че психологът на отбора Жоао Карваляс е предвиждал такъв развой. И минута преди неговият отбор да излезе на терена, усмихнато подхвърля:
„Помнете момчета! Ако вкараме първи гол, ще бием шведите с добър резултат. А ако те изопнат първи нашата мрежа, победата ни е повече от сигурна. Не забравяйте, че в последните две световни първенства шампиони станаха тези, които първи получиха гол в собствената си мрежа!”
И бразилците така се разиграват, че само пет минути по-късно след гола на Швеция „се издължиха” на домакините. След неудържим пробив отдясно на Гаринча той центрира топката и Вава от един метър я забива в мрежата. Две минути след това „Човекът динамит” – Пеле – със страхотен удар от около трийсет метра разтърсва гредата на шведската врата. Само още три минути и Вава отбелязва втори гол пак, както и първия – от един метър, след поднесена на тепсия топка от неуловимия Гаринча. И като че ли по даден знак циклонът стихва.
След почивката в платната на шведския кораб отново се разразява буря. Думите на треньора, че „един гол аванс, не е аванс”, инжектират бразилските футболисти, а и те самите знаят, че не бива да „размахват крака, преди да са яхнали мулето”. И ето, пред вратата на Свенсон се събират много играчи с жълти фланелки, назад се връща дори и „Накка” Скоглунд, разбрал, може би, че е безсмислено да се навърта там, където е Джалма Сантос.
Сгъстената защита на шведите се оказва безпомощна, когато Пеле отбелязва трети гол по такъв възхитителен начин, че цялата публика става на крака и го аплодира в дълго. След изпълнение на корнер топката стига до Пеле. Той чувства как във врата му диша шведски защитник.
Пеле мигом преценява – ако спре топката, трудно ще може да се обърне заедно с нея към вратата. Затова прави лъжливо движение, прехвъря я десен крак меко назад, обърна се мигновено и преди тя да падне на земята, я посреща с левия и я заплита в мрежата. Един от шведските играчи се спуска към него и раздрусва ръката му…
Около средата на второто полувреме на Загало се удава да прати за четвърти път топката във вратата на домакините. Десетина минути преди края, когато Симонсон остава на три метра зад защитата на Бразилия и получава топката, любезността на съдиите минава всякаква граница.
Засадата е достойна за учебниците по футбол. Бразилските защитници вдигат ръце и престават да играят, а Симонсон шутира към вратата, колкото да опита удара си. Но, за голямо удивление дори на самия него, съдията посочва центъра на игрището!
Това е единственият гол в първенството, на който нито един зрител не ръкопляска… В последната минута Джалма Сантос центрира пред вратата на Свенсон, Пеле скоча най-високо от всички и праща с глава топката в мрежата. 5:2 – един почетен резултат за шведските футболисти. Затова може би всички те напускат игрището усмихнати и радостни, затова доволна е и цялата публика.
А бразилците ? Те плачат като деца, прегръщат се и се целуват дълго.
Бразилия от 1958-ма година е най-безспорният, най-категоричният и най-възхитителният световен шампион по футбол. Шведският турнир показва, че бразилският футбол притежава не само истински виртуози в жонглирането с топката, а вече и един отбор, чиято хомогенност и новаторство в тактическо мислене го правят несравним не само с коронования преди световен първенец Западна Германия, но и с унгарския отбор, който няколко години по-рано беше изумява света.
„Сомбрерото пази главата от слънчев удар, а защо да не запазим вратата си от удари не с три, а с четири сомбрера ?”, риторично пита бразилският наставник.
Така се ражда системата 4-2-4, която в Швеция е тайното оръжие на кариоките. А бразилска марка след това си пробива път по всички футболни меридиани.
„Бразилският тим е с класа по-добър от двукратния световен първенец Италия, със Силвио Пиола, Пепино Меаца и Орси. Той е безспорно по-добър и от най-добрата унгарска единадесеторка, която през 1954-та година очарова всички. А Диди и Пеле са несравнимо по-ослепителни футболисти от Пушкаш и Кочиш.”, думите са на не кой да е, а на легендарния сеньор Виторио Поцо, наставникът извел Италия до две световни титли.
Един шведски журналист пита след финала бразилския треньор защо във всички мачове тактиката на обора му е все една и съща? Винсенте Феола се усмихва.
„Какво всъщност е тактика? Творчество и само творчество! Във всеки мач. Във всеки миг! Моята тактика е еднообразна, но както виждате, винаги печеля. А не е ли това най-важното? Тактическата постройка с 4-те сомбрера (4-2-4) не е просто приумица, случайно хрумване. Тя възниква на основание качествата на играчите, с които разполагаме.
Според вас кое е главното?
Главното е самият футболист да е творец. Преди финалния мач с шведите аз казах само две думи на моите футболисти: важното днес е Скоглунд и Хамрин да не играят! И както навярно забелязахте, те не играха, присъстваха само физически на игрището. Джалма и Нилтон Сантос сами трябваше да мислят как да обезвредят тези двама палавници…”
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
ТУК МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ПЪРВАТА ЧАСТ:
