Това не са разговорите, които Китай иска да води в Брюксел, още по-малко в момент, когато президентът Си Дзинпин удължава управлението си.
Само ден преди конгресът на Комунистическата партия да приключи в събота и по същество да обяви Си за пожизнен китайски лидер, лидерите на ЕС официално започнаха колективно преосмисляне на все по-обтегнатите отношения на блока с Китай, проявявайки чувство за неотложност, невиждано преди руската война срещу Украйна.
В рамките на тричасов разговор 27-те лидери на ЕС един по един взеха думата на заседанието на Европейския съвет в Брюксел, за да изразят засилената си загриженост.
Но макар диагнозата да беше единодушна – Пекин става все по-войнствен както на военния, така и на икономическия фронт, като същевременно се присламчва към подстрекаващата към война Русия – препоръчаните мерки бяха различни.
Някои от тях приравняваха ситуацията с неправилното разбиране на ЕС за отношенията му с Русия. Други избягваха директния паралел, но въпреки това призоваваха ЕС да намали зависимостта си от технологиите и суровините на Китай. Имаше и такива, сред които германският канцлер Олаф Шолц, които настояваха, че ЕС трябва да остане фар в световната търговия, дори и с Китай.
Различните мнения отразяват трудностите, с които ЕС ще се сблъска през следващите години, когато Китай се превърне от надвиснала заплаха в непосредствена опасност.
„Не бива да повтаряме отново факта, че бяхме безразлични, снизходителни, повърхностни в отношенията си с Русия“, помоли напускащият министър-председател на Италия Марио Драги на заключителната пресконференция, предавайки посланието, което много лидери предложиха по време на дискусията.
„Това, което изглежда като бизнес връзки,“ добави той, „е част от цялостната насока на китайската система, така че трябва да бъде третирано като такова.“
Белгийският министър-председател Александър Де Кру повтори чувството на тревога на Драги.
„Мисля, че в миналото бяхме твърде самодоволни като европейски държави“, каза той пред репортери. „В някои области [Китай] е конкурент – той е ожесточен конкурент. В някои области също така виждаме, че те имат враждебно поведение. Трябва да разберем, че в много от икономическите области това има и геостратегически характер“.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отиде по-далеч:
„Свидетели сме на доста голямо ускоряване на тенденциите и напрежението“, каза тя. „Видяхме, че президентът Си продължава да утвърждава много напористия и самостоятелен курс, който Китай е поел“.
Според друг дипломат от ЕС дори по принцип пропекинският унгарски министър-председател Виктор Орбан се е съгласил, че ЕС трябва да стане по-„автономен“ по време на дискусията.
А германският канцлер Олаф Шолц – който планира пътуване до Китай следващия месец и трябва да стане първият западен лидер, който ще поздрави Си като новоназначен лидер – също е предупредил колегите си лидери от ЕС за икономическото бъдеще на Пекин, според високопоставен дипломат, информиран за разговора.
Според дипломата Шолц е казал на колегите си лидери, че Китай може да се окаже източник на следващата финансова криза в света, а страната е застрашена да влезе в така наречения от икономистите капан на средните доходи.
И все пак, макар че всички се стремяха да разкажат за опасенията си от Китай, те се разделиха по въпроса как да се справят с тези опасения.
Балтийските страни, чиито дългогодишни предупреждения за реваншистките намерения на Русия останаха глухи за голяма част от Европа, настояват за по-твърд подход към Китай.
„Колкото повече заплахи от страна на Русия срещат, толкова по-малко се интересуват от сътрудничество с Китай“, каза един дипломат, визирайки балтийските страни.
Литва, например, стана обект на търговското ембарго на Китай, след като започна да изгражда по-тесни икономически връзки с Тайван. По-рано тази година Естония и Латвия последваха стъпката на Литва да напусне икономическия клуб 17+1 на Пекин, който те критикуват като китайски опит за разделяне на страните от ЕС.
Обратно, Шолц продължи да защитава необходимостта на Германия да търгува с Китай въпреки геополитическите промени, които настъпват. Заимствайки част от реториката на Тръмп, той категорично отхвърли идеята за „отделяне“.
„ЕС се гордее с това, че е съюз, който се интересува от глобалната търговия, и не застава на страната на онези, които насърчават деглобализацията“, каза той.
Само през тази седмица Шолц, както се съобщава, подкрепи сделката на китайския държавен корабен гигант Cosco за придобиване на дял от пристанището в Хамбург – въпреки силната опозиция от страна на собственото му правителство.
Запитан за сделката за пристанището на пресконференция, Шолц каза само, че „все още нищо не е решено“, като добави, че предстои да бъдат изяснени „много въпроси“.
Възможното разочарование от пътуването на Шолц до Китай – на което той планира да доведе и бизнес делегация – също бе отразено на срещата на лидерите на ЕС, макар и косвено. Министър-председателят на Латвия Кришянис Каринш например заяви, че с Китай е „най-добре да се работи, когато сме 27, а не когато сме един на един“.
Освен това, както винаги е било, страните от ЕС са в противоречие по въпроса доколко да се присъединят към по-антикитайската позиция на САЩ, особено след като администрацията на президента Джо Байдън определи Китай като „най-същественото геополитическо предизвикателство“ за страната му.
Нидерландският министър-председател Марк Рюте, макар да подкрепи призивите за сътрудничество със САЩ в областта на технологичното развитие, предупреди за американизацията на Европа в отношенията с Китай: „Важно е Европа да действа колкото се може по-самоуверено, но и независимо, и да има равнопоставеност и реципрочност, така че да не бъдем един вид продължение на Америка, а да имаме собствена политика спрямо Китай“.
Междувременно финландският министър-председател Сана Марин призова ЕС да работи заедно с всички демокрации срещу възхода на Китай в областта на технологиите.
„Не бива да изграждаме такъв вид стратегически, критични зависимости от авторитарни държави“, каза тя, когато беше попитана за опасенията на ЕС относно Китай. „В бъдеще ще трябва [да] работим и с други демократични държави, за да изградим заедно този вид експортни маршрути, например със [САЩ], с Великобритания, с Япония, с Южна Корея, Австралия, Индия, Нова Зеландия“.
Анализът е публикуван в „Политико“, негови автори са Стюарт Лау, Сузан Линч и Джакопо Баригаци. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук.
