Парламентът на ЕС и неговите 27 държави-членки се споразумяха днес да обвържат дългосрочния бюджет на блока с механизъм, който изисква от страни като Унгария да спазват правилата за демокрация на блока, съобщиха служители.

„Временното споразумение“, обявено от Съвета, означава, че ЕП има право да откаже да одобри бюджета на ЕС за 1,1 трилиона евро, както и 750-те милиарда евро за облекчаване на вируса, ако не е приложено такова условие.

Държавите от ЕС, които не зачитат върховенството на закона, рискуват да загубят достъп до фондове на ЕС, съгласно временна сделка, сключена от преговарящите в Парламента и Съвета в днес, съобщи Европейският парламент на официалния си сайт.

„Днешното споразумение е крайъгълният камък за защита на ценностите на ЕС. За първи път създадохме механизъм, който позволява на ЕС да спре да финансира правителства, които не зачитат нашите ценности като върховенството на закона”, каза съдокладчикът Петри Сарвамаа (ЕНП, Финландия) след приключване на преговорите.

„За нас е от решаващо значение крайните бенефициенти да не бъдат наказвани заради неправомерните действия на техните правителства и да продължат да получават обещаните им средства, както и да разчитат на тях, дори и след като обвързващият механизъм е задействан. С гордост можем да кажем, че създадохме силна система, която ще гарантира тяхната защита”, каза съдокладчикът Рубиал (СД, Испания)

„Не направихме компромис по отношение на ценностите: постигнахме сигурност върховенството на закона да се разглежда в контекста на всички ценности на ЕС, залегнали в договорите, като независимостта на съдебната власт. Всяко нарушение на върховенството на закона ще бъде обхванато от механизма: от отделни нарушения до системни или повтарящи се, за които досега не е съществувал механизъм“, каза Сарвамаа.

„Европейските граждани очакват от нас да обвържем изплащането на средства от ЕС със зачитане на върховенството на закона. Договореният днес механизъм прави точно това”, заключи Рубиал.

Конкретизация на нарушенията

Евродепутатите ще гарантират, че новият закон ще се прилага не само когато директно се злоупотребява със средства на ЕС, като в случаи на корупция или измами. Той ще се прилага и за системни аспекти, свързани с основните ценности на ЕС, които всички държави-членки трябва да зачитат – като свобода, демокрация, равенство и зачитане на правата на човека, включително правата на малцинствата.

Парламентаристите настояха също, че данъчните измами и укриването на данъци се считат за възможни нарушения, като включват както отделни случаи, така и широко разпространени и повтарящи се проблеми. Освен това те успяха да осигурят конкретен член, който изяснява възможния обхват на нарушенията, като изброява примери за случаи, като заплаха за независимостта на съдебната власт, неспособност да коригира произволни/незаконни решения и ограничаване на правните средства за защита.

Ще плащат правителствата, а не гражданите

От решаващо значение е, че евродепутатите успяха да осигурят силен превантивен аспект на механизма: той може да бъде задействан не само, когато нарушението се окаже пряко засягащо бюджета, но и когато съществува сериозен риск то да го направи, като по този начин гарантира, че механизмът ще предотврати възможни ситуации, при които средствата от ЕС могат да финансират действия, които са в противоречие с ценностите на ЕС.

За да се гарантира, че крайните бенефициенти, които зависят от подкрепата на ЕС – като студенти, фермери или неправителствени организации, няма да бъдат наказвани за действията на техните правителства, може да бъде подавана жалба до Комисията чрез уеб платформа, която ще помогне да се гарантира, че въпросните суми ще бъдат получени. Комисията също така ще има възможност да прави финансова корекция, като намали съответната част от помощта на ЕС за дадената държава.

Пробив: провинилите се не могат да блокират процедурата

Новото постижение на преговарящите е това, че провинилите се държави няма да имат право на вето върху решението, което на практика би обезсмислило целия механизъм. Решенията ще се взимат с квалифицирано мнозинство в Съвета на ЕС – тоест „за“ трябва да гласуват 55% от държавите членки с общо население 65% от всички европейци. Това е най-често използваният механизъм за взимане на решения в ЕС. При него съществува възможността поне 4 държави, в които живеят над 35% от населението, да оформят „блокиращо малцинство“. Въздържалите се членове на ЕС се броят като гласували „против“.

Съкратени срокове

Евродепутатите успяха да съкратят времето, което институциите на ЕС ще имат за приемане на мерки срещу държава-членка, ако се установят рискове от нарушаване на принципа на правовата държава, до максимум 7-9 месеца (в сравнение с първоначално поисканите 12-13 месеца от Съвета). След като установи наличието на нарушение, Комисията ще предложи да се задейства механизма за обвързване с правителствата на ЕС. След това Съветът ще има един месец да приеме предложените мерки (или три месеца в изключителни случаи) с квалифицирано мнозинство. Комисията ще използва правата си да свика Съвета, за да се увери, че крайният срок е спазен.

Договореното споразумение сега трябва да бъде официално прието от Парламента и министрите на ЕС.