В разгара на геополитическата конфронтация, разиграваща се на границата между Беларус и Полша, Европейската комисия заговори за плановете си за налагане на санкции на транспортните компании, подпомагащи трафика на хора в Беларус, пишат от Евронюз.
Мерките ще се прилагат за всички видове транспорт – наземен, въздушен и морски – и ще дадат право на изпълнителната власт да спре редица права, включително правото да предоставя транспортни услуги, да прелита и извършва транзит през територията на ЕС, да зарежда и да извършва поддръжка там.
Този ход е в отговор на нарастващите подозрения относно ролята, която беларуският държавен превозвач Белавиа, играе в мигрантската криза.
Брюксел смята, че авиокомпанията е помогнала на президента на Беларус Александър Лукашенко да докара мигранти от Близкия изток и африканските страни чак до Минск, където след това да бъдат изтласкани към границите с Полша, Латвия и Литва.
Лукашенко отрече това, но наскоро каза пред Би Би Си, че е „абсолютно възможно“ беларуските военни да са им помогнали да преминат в Полша.
Граничната криза започна в началото на лятото, но ситуацията взе драматичен обрат по-рано този месец, когато стотици новопристигнали внезапно се появиха на границата между Беларус и Полша, главно на ГКПП Кузница, с искане да достигнат до Германия.
Това доведе до международен отзвук и осъждане на ситуацията, като ЕС се съгласи да разшири вече дългия си списък със санкции срещу Беларус.
„Нека изясним ситуацията: тези мигранти са подведени от фалшиви обещания. Трябва да се борим с това“, каза председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен пред Европейския парламент.
„Ето защо ние предлагаме да се изготви списък за наблюдение за всички транспортни средства, основани на международното право за трафика на мигранти.
Законодателството, представено във вторник следобед, е стъпка напред в плановете на блока да предотврати подобни епизоди в бъдеще. Законът ще даде право на Комисията да налага наказателни мерки на транспортните компании, за да ограничи движението им и да осакати техните бизнес операции.
Съгласно новите правила Брюксел ще може директно да се насочи към търговски оператори, които вземат „активно участие“ в трафика на мигранти и тези, които „организират, ръководят, подпомагат или улесняват извършването“ на това престъпление. Комисията ще трябва да събере доказателства в подкрепа на твърденията си и да даде възможност на компанията да отговори на обвиненията.
Включването в черния списък ще бъде извършено чрез спиране на едно или няколко права на територията на ЕС, като например правото за предоставяне на транспортни услуги, за летене и транзит, за зареждане с гориво, за извършване на поддръжка и за влизане в пристанища. Брюксел също така ще може да отнема лицензи и разрешения и да ограничава транспортните операции навсякъде в Европейския съюз.
Санкциите ще се прилагат веднага след официалното им приемане от Комисията. Държавите-членки ще имат две седмици, за да направят своите възражения. Санкциите могат да останат в сила до една година и да бъдат преразгледани по всяко време.
Комисията отбеляза, че мерките за включване в черния списък няма да засегнат пътниците от ЕС, които ще запазят правото си на премаршрутиране и обезщетение в случай, че полетите им бъдат повлияни от тези мерки.
Както всеки друг регламент, текстът трябва да бъде одобрен от Европейския парламент и Съвета, което означава, че неговите разпоредби няма да се използват по време на настоящата криза, освен ако ситуацията не се проточи.
„Надявам се, че няма да се наложи да използваме регламента и самите транспортни оператори ще направят нужното, за да не бъдат съучастници в трафика на хора. Въпреки това ние сме готови да предприемем действия, ако те не го направят“, Адина Валеан, Еврокомисарят по транспорта, каза пред репортери, надявайки се съзаконодателите да се споразумеят „бързо“ за окончателния вариант.
Хората, пристигащи по източните граници на ЕС намаляха, след като блокът изпрати свои пратеници на дипломатическа обиколка, за да притисне страните на произход на мигрантите, като Ливан, Обединените арабски емирства и Ирак, да спрат полетите си за Минск. Въпреки това напрежението остава високо, докато хиляди мигранти остават блокирани между Беларус и Полша. Лукашенко поиска Германия да приеме 2000 души, които остават на границата, но Берлин отговори, че това не е приемливо решение.
Във вторник Комисията обяви, че ще отдели 3,5 милиона евро за доброволно завръщане на мигрантите, 700 000 евро за хуманитарна помощ, както и допълнителни 200 милиона евро за изграждане на стени и бодлива тел по границите на Латвия, Литва и Полша с Беларус.
„Държавите-членки, изправени пред такава хибридна атака, трябва да могат да реагират ефективно на извънредната ситуация.“, каза президентът фон дер Лайен пред евродепутатите.
В същото време те трябва да спазват напълно основните права и международните задължения. И двете точки са от решаващо значение и трябва да намерим начин да ги съвместим.“
Влизането на беларуски превозвачи във въздушното пространство на ЕС и летищата на ЕС все още е забранено поради решение, взето през юни, след като Минск отклони пътнически самолет на Ryanair и арестува журналиста дисидент Роман Протасевич.
