Естония се присъединява към страните, които отказват да подпишат Глобалния пакт на ООН за миграцията.

В четвъртък правителството на балтийската република не можа да постигне съгласие по въпроса, се казва в правителствено съобщение.

Външният министър Свен Миксер е бил за подписване на пакта, но му се противопоставил министърът на правосъдието Урмас Рейнсалу, който е от консервативната партия „Про патриа“.

Тя се опасява, че пактът може да стане част от международното право и да ограничи възможността на Естония да определя своята миграционна политика.

„Когато създадохме тази коалиция, ние се съгласихме, че ще вземаме решенията си единодушно. За съжаление днес не можахме да постигнем консенсус“, каза премиерът Юри Ратас по-късно.

В Естония се опасяват от масираната руска емиграция, която може да доведе до промяна на етническата картина в страната.

Австралия, Австрия, България, Чехия, Унгария и САЩ към този момент също отказват да подпишат пакта.

Всъщност дали България ще подкрепи или отхвърли пакта още не е ясно, тъй като от управляващото мнозинство се чуха различни твърдения.

В понеделник, след коалиционен съвет в Министерския съвет, председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов обяви, че правителството няма да подкрепи пакта.

„Днес на коалиционен съвет решихме, парламентарните групи, участвайки в този дебат и позицията, която ще има българското правителство, е да не се присъединим към Глобалния пакт на ООН за миграцията”, каза Цветанов.

Два дни по-късно на съвместно заседание на Външната, Вътрешната и Социалната комисии в парламента стана ясно, че управляващите не са се отказали да подпишат документа и все още обмислят решението си.

Външният министър Екатерина Захариева опита да обясни на депутатите, че пактът ще е от полза за България:

„Цялото наименование на самия пакт е Глобален пакт за безопасна, регламентирана и законна миграция. Основната цел на този пакт е наистина да се противодейства на незаконната такава и да се въведат общи ангажименти и правила, незадължителни и не правно обвързващи за държавите членки. Унгария и Австрия са обявили, че няма да се присъединят към него. Факт е, че България е външна граница на ЕС, към който се стремят мигранти от различни страни. Общо взето, всички външни граници са заявили важното намерение да се присъединят. Надявам се, и това е мнението на всички експерти, които ние събирахме с тримата министри, след като започнаха дебатите и мненията в обществото, че в по-голямата си част от мерките, този пакт ще бъде от полза за България, отколкото би имало негативи от неговото участие“.

Със или без България на 10 декември в Мароко този пакт ще бъде приет, заяви председателят на Комисията по външна политика Джема Грозданова:

„Правни аргументи за неподкрепа няма. Има политическо несъгласие, сигурно това ще бъде и причината България да не подкрепи този пакт. Няма също и необходимост и не бива да се прави паралел с Истанбулската конвенция, защото този пакт е правно необвързващ, а Истанбулската конвенция не е такава. Смятам, че имаме достатъчно основания българското правителство да вземе своето решение. Затова ние имаме мнозинство, за да кажем всъщност какво бихме решили да правим“.

От пресцентъра на Външно министерство твърдят: „България подкрепя окончателния вариант на проекта, в който са отразени въпроси от първостепенно значение за страната ни”.

Чехия обяви, че няма да се присъедини към миграционния пакт на ООН. Според правителството в Прага пактът не прави достатъчно разграничение между легална и нелегална миграция.

На 10 и 11 декември пактът предстои да бъде гласуван на междуправителствена конференция в Мароко. С аргумента, че е несъвместим със суверенитета на страните им, до момента от пакта официално се отказаха САЩ, Унгария и Австрия. Подобни действия обсъждат и други страни.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!