В разгара на Стогодишната война между Англия и Франция, една ядосана французойка на име Жана де Клисън завладявала морето с флот от военни кораби. Тя била безмилостна и преследвала до последно крал Филип VI, за да отмъсти за смъртта на съпруга си.
Заради яростта си тя била наричана „Лъвицата на Бретан”. Жана и нейният екипаж избивали кралските войници, оставяйки двама или трима моряци живи, които да се върнат и да съобщят на краля, че Лъвицата се е върнала.
Жана де Клисън била родена в заможно френско семейство през 1300г. По-голямата част от живота си тя прекарала като благородна дама. Омъжила се за богаташ – Джефри де Шатубриант, когато била едва на 12 година и му родила две деца.
След смъртта му, Жана отново се омъжила – този път за Оливие де Клисън – важен благородник, който прекарал целия си живот в служба, защитавайки Бретан от англичаните.
В по-глобален план, ситуацията в страната изглеждала така – херцогът на Бретан починал без да има наследник. В това и крал Едуард III от Англия и Филип VI от Франция видели своя шанс.
Бретан се намирал точно между двете царства и щял да осигури „буфер” за нахлуване на едната или другата територия.
Гореспоменатото, заедно с амбициите на Едуард да завладее френски територии, а защо не и френската корона, дали началото на Стогодишната война между двете държави.
ЕКЗЕКУЦИЯТА НА ОЛИВИЕ И ИСКРАТА НА ОТМЪЩЕНИЕТО
Макар че Оливие бил предан служител на Франция, особено по отношение охраната на Бретан, властите в страната – по-специално Шарл де Блоа – започнали да се съмняват в лоялността на Оливие.
Започнали слухове, че верният френски войник е преминал на английска страна. Крал Филип VI взел под внимание съветите на Шарл де Блоа и заповядал Оливие да бъде заловен. Войникът бил обвинен в държавна измяна и предателство.
На 2 август 1343г. той бил екзекутиран чрез обезглавяване. Главата била изпратена до Нант и била забучена на кол през замъка Буфей.
Жана била разярена от екзекуцията на съпруга си. Тя се заклела, че ще отмъсти на краля и на Шарл де Блоа.
ЧЕРНИЯТ ФЛОТ
Първото нещо, което Жана де Клисън направила, било да продаде земите, които останали от съпруга й. С парите тя събрала армия от лоялни мъже, които трябвало да нападнат френския батальон в Бретан.
След като ситуацията на суша станала много опасна, тя купила три военни кораба и избягала в морето.
Корабите били боядисани в черно, платната също. По този начин Жана искала да всява страх у врага си.
„Черният флот” патрулирал по Ла Манша и търсел френски кораби. Особен интерес представлявали онези, които издигали знамето на крал Филип, както и притежаваните от френски аристократи.
Екипажът на Жана бил безмилостен и жесток. Те избивали всички моряци на вражеския кораб, освен двама или трима, които трябвало да кажат на краля, че Жана отново е ударила. Самата Лъвица участвала в битките и без колебание колела наред.
Усилието й да запази Ла Манша недоближен от френски кораби, довело до съюз с английския флот. Британците доставяли провизии и оръжия на екипажа на „Черния флот”.
Жана продължила пиратския си живот дори след смъртта на врага си крал Филип VI през 1350г.
И ЗАЖИВЯЛИ ЩАСТЛИВО
Жана се била като пират в продължение на 13 години. Когато жаждата й за мъст била утолена, тя решила да се откаже. Жена се влюбила в английския благородник сър Уолтър Брентли – верен помощник на крал Едуард III. Двамата се запознали по време на военната кампания срещу Шарл де Блоа.
През 1356г. двамата се оженили и се отдали на спокоен живот в замъка Хенебон, Франция. „Лъвицата” починала скоро след това при неизяснени обстоятелства.
Желанието на Жана да отмъсти на Шарл така и не се осъществило – той живял до 1364г., когато умрял в битка. По-късно той бил канонизиран като светец от Римската католическа църква.
