България е страната в ЕС, в която има най-голямо нежелание сред хората да се ваксинират – около 61% от анкетираните българи посочват, че „е много малко вероятно“ или „по-скоро е малко вероятно“ да се ваксинират, сочи проучването.
Над една четвърт (27%) от възрастните в ЕС също се колебаят – 29% от мъжете и 25% от жените посочват, че е „много малко вероятно“, или „по-скоро малко вероятно“ да приемат ваксина срещу COVID-19.
Най-ниско е нивото на съпротивляващите се срещу ваксините в Дания, Малта и Ирландия, където по-малко от 10% посочват, че е много малко вероятно или по-малко вероятно да направят това.
Проучването установява силна връзка между колебанието за ваксината и социалните мрежи, особено когато те са основният източник на информация.
Декларираното намерение за ваксинация варира значително между държавите-членки, като в Съюза се забелязва важно разделение между изток и запад. С изключение на Австрия и Франция, намерение да се ваксинират имат над 60% от хората във всички западни държави-членки – като скандинавските и средиземноморските държави, Дания и Ирландия имат дори по-високи нива – докато сред източните държави-членки процентът е драстично по-нисък, вариращ от 59% в Румъния до 33% в България.
Докладът отбелязва, че хората в основната възрастова група (на възраст между 35 и 49 години) са по-скептични към ваксините (29%), отколкото по-младите и по-възрастните групи (съответно 26% и 27%). Безработните хора (39%), тези с дългосрочно заболяване или увреждане (39%) и работещите от къщи на пълен работен ден (33%) са по-колебливи към ваксината, отколкото хората в с нормална заетост (26%) или пенсионерите (23%) . Най-малко нежелание за ваксина имат учениците (13%).
Времето, прекарано в социалните мрежи и какъв тип медия се използва като основен източник на новини, оказва голямо влияние върху колебанието за ваксинация. Докато тези, които експлоатират социалните мрежи в продължение на три часа или повече дневно, са малко по-колебливи (30%) от останалите (26%), делът се увеличава до 40% сред тези, които използват социалните медии като основен източник на новини. Сред тези, които използват традиционни източници на новини (преса, телевизия и радио) като основен източник на информация, делът на скептиците е едва 18%.
Говорейки за констатациите, Дафне Аренд, старши научен ръководител на Eurofound, говори за важността за ясна комуникация относно ефикасността и безопасността на ваксините: „Ваксините играят решаваща роля за преодоляване на пандемията от COVID-19. За съжаление тези констатации отразяват неспособността да се осигури убедителна и ясна комуникация относно ефикасността и безопасността на ваксините. Доверието във ваксините е свързано с доверието в институциите и това е въпрос преди всичко за политиците, но ние също имаме колективна отговорност в цялото общество да гарантираме за точна и надеждна информация за безопасността и значението на ваксините“.
