Израел сигурност Чуков
на снимката: проф. Владимир Чуков

Проф. Владимир Чуков е в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети, бивш главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК. От години следи ситуацията в Близкия изток и напрежението между Израел и Ира.

 

С какво е по-различен настоящият конфликт между Израел и Палестина от предишните?

Този път много ясно се поставя въпроса за Йерусалим. Нека да припомним, че последните няколко сблъсъка – 2008-2009 г., 2011 г., 2014 г., имаше и един малък сблъсък 2015 г., имат една периодизация от 2-3 години. Тоест, до този момент ние наблюдавахме търкания по-скоро между Ивицата Газа  и израелското правителство. Между терористите от „Хамас“ и „Ислямски Джихад“ от една страна и, бих казал, едно силно израелско правителство под ръководството на Бенямин Нетаняху, чиито причини бяха по-скоро субективни. Сега обаче имаме коренно различна промяна. Ако ви прави впечатление, от 2014 г. до сега са минали седем години, през които нямаше нищо. И кое е различното – различното е, че тогава, през по-голямата част от този период от време, управляваше президентът Доналд Тръмп.

И нека да кажем – когато в САЩ управляват демократите, те са с една стъпка по-близо, бих казал, до арабите. Пак са близо до Израел, но са и леко отдалечени. По времето на управлението си, Барак Обама, например, даде зелена светлина да се гласува в Съвета за сигурност резолюция, която имаше откровено анти-израелска позиция. Нещо, което през четирите години на управлението на Доналд Тръмп, нямаше как да се случи. Нещо повече, Доналд Тръмп оказа тотален натиск върху палестинците.

  • Първо, той спря парите на агенцията на ООН за палестинските бежанци.
  • Второ, закри палестинското представителство във Вашингтон.
  • Трето, лансира една коренно различна по своето съдържание алтернатива за решение на близкоизточния конфликт, наречена „Сделката на века“.

Фактически там се постави ясно въпроса накъде отива Йерусалим. И поради тази причина, Доналд Тръмп направи една стъпка, която нито един друг американски президент не направи – премести американското посолство в Йерусалим. Това беше много ясен знак, че ключът на конфликта е, и ще бъде, Йерусалим. Сблъсъците, които съществуваха по време на управлението на Тръмп бяха на ниво ООН – на ниво дипломатически форуми, политически конференции и т.н. Сега обаче конфликтът отиде на бойното поле. Тоест, ние не виждаме тази силна американска преса върху палестинците и те сега се чувстват по-свободни.

Има ли символика в обстрелването на Йерусалим?

Има огромна символика в обстрелването на Йерусалим – това е битка за държавността. По време на своя мандат, американският президент Доналд Тръмп каза – целият Йерусалим е столица на държавата Израел. Палестинците, ислямският свят, включително и Европейският съюз, обаче казват „не“ – има две  държави и Йерусалим е разделен на две. Всичко това, което казвам е свързано с източната част на Йерусалим. Битката е всъщност за държавността.

И още нещо – Йерусалим е разковничето, родината на всички религии. Преди седмици, Израел се опита да настани няколко израелски семейства, забележете, в един много ключов квартал на Йерусалим – Шейх ал Джирах. Този квартал е в Източен Йерусалим и е бивше село, присъединено към  града. То има символично значение за всички палестинци и мюсюлмани. Кръстено е на Хусамадин ал Джирахи, личния лекар на завоевателя на Йерусалим – Саладин. Той е символ на ислямската власт в града, тъй като е изтласкал кръстоносците Светите места. Редица палестинци отбелязват, че в квартал Шейх Джарах живеят араби от 900 години и никога не са приемали друговерци и настаняването на евреи-заселници там се приема като провокация.

Има ли връзка конфликтът с липсата на стабилно правителство в Израел?

Да. Държавата Израел беше оценена от палестинците като държава в криза. За две години те отиват към петите парламентарни избори. През тези две години не могат да съставят стабилно правителство. Да отбележа, в навечерието на предходните избори, двамата силни политически мъже в Израел – Бенямин Нетаняху и  Бени Ганц бяха, забележете, прогонени от  прогонени от палестински ракети от техни предизборни митинги. Това не се беше случвало. Нека да кажа и причината от палестинска страна, основната причина. Според плановете на палестинското ръководство, трябваше да бъдат проведени парламентарни и президентски избори през май, през юни и през август 20121 г. И Махмуд Абас заяви, че те ще се проведат и в Източен Йерусалим.

Ето разковничето на сегашната криза. Много от палестинските организации не подкрепиха неговото становище. Но той се заинати по въпроса, защото много ясно показаха сондажите, че той губи и парламентарните и президентските избори. Тоест той е политически мъртвец. За да не излезе като такъв, обаче, той каза – не, изборите ще бъдат в Източен Йерусалим. Поради тази причина, реално, стана дипломатическа и политическа криза за Източен Йерусалим. И тя прерасна във военна криза.

Израел трябва много бързо да направи своето правителство. Тук можем да добавим, че преди около двайсетина дена се появи един официален документ, в който се казва, че невъзможността да се състави правителство, вече е заплаха за националната сигурност на държавата Израел. Нещо, което според мен, не може да си позволи държава, която се намира в такива сложни отношения с Иран. Сега в момента тя има  втори фронт. Така, че нещата са коренно променени от последния сериозен конфликт през 2014 г.

Защо в тези сблъсъци, за разлика от предишни, има толкова много жертви?

Защото самите военни действия са от коренно различно естество. Аз следя конфликтите в региона от 2008-2009 г., и трябва да кажем, че двете страни стават все по-боеспособни и ползват военни техники и тактики, които са непознати до този момент. Това, което лично мен ме изненада е насочването на 200 ракети в посока на Тел Авив. Подобно нещо никога не се е случвало. Тоест имате една изключително софистицирана военна битка. За пръв път са изстреляни палестински дронове, и то собствено производство – от Ивицата Газа към Израел. Бомбардирани са три големи града в Израел. И защо има толкова много жертви – ако до този момент действията се ограничаваха до силовите институции, представителите на силовите групи, лидерите на отделните разузнавания, спецотряди и т.н., сега вече, нека да използваме термина, „се стреля на месо“. Така, както от Газа стрелят директно към Тел Авив – видяхте какви огромни щети има сред местното население. Град Лот и още четири-пет града са обект на тези бомбардировки.

Сегашната обстановка може да бъде описана така – това е интифада, която започна с камъни и се превърна в интифада на ракетите. Тактиката вече е много ясно овладяна, тъй като има изключително добра координация между отделните палестински центрове. Тези, които са в Рамала, тези, които са на Западния Бряг. Новият компонент е, че палестинци от т.нар. „територия от 1948 г.“, т.е. това е самия Израел, също се присъединяват към интифадата. И всичко това показва, че палестинците имат наистина една много стройна организация, която наистина е много добре тренирана и, за съжаление, много добре въоръжена. И видяхме какви са последствията.

Очаквате ли намеса от администрацията на Байдън в този конфликт?

Да. Представители на Вашингтон ще пристигнат много скоро начело на делегация, представяща държавния департамент и те ще имат много активни преговори, както с израелската страна, така и с палестинската. Като са мобилизирани всички посредници. На първо място, това са традиционните посредници – египтяните. Те традиционно са били много силни и много влиятелни и поне до този момент са успявали винаги да надделеят над палестинците. Те имат много силни инструменти за това, защото част от ръководството на палестинците живее на египетска територия. Така че, вече и двете страни, както споменах, са във вътрешнополитически кризи. И двете страни искат войната да свърши, но по победен за тях начин. Тоест никой не иска да продължава. Аз лично не смятам, че ще продължи дори и месец. Тъй като този път жертвите са много. Но всяка от страните иска да излезе като победител, тъй като, всяка една от двете страни ще се явява на избори пред своите избиратели.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!