Евгений Дайнов е роден през 1958 г. Родният му град е Пловдив, но по-късно се премества да живее в София. Дайнов е професор в НБУ и действащ политолог. Висшето си образование завършва в най-стария университет- Оксфорд, през 1978 г. Магистърската му степен е по модерна история. Работил е като главен редактор на списание „The Insider“, директор на Центъра за социални практики в София и е професор по политически науки в НБУ.
Професор Дайнов, как тълкувате атаката на ИТН към Демократична България с исканията за смяна на членове на комисии и персонално към Христо Иванов?
„Има такъв народ“ въртят номера на стари партии, макар че се рекламираха като нов тип хора. С този натиск на малкия коалиционен партньор към останалите, който виждахме и във ВМРО, и в ДПС предишни години, искат да упражняват повече власт, отколкото им е дадена и да ловят риба в мътна вода, защото в коалицията вече се очертаха тежки противоречия. Очевидно мислят, че могат да уловят нещо за себе си, което естествено това е егоистично и непростимо поведение в тази поредица от кризи, в която се намираме.
Техният нрав е на истерични егоцентрици. Те заради това имат такова безкомпромисно поведение дори тогава, когато очевидно нямат силата да го наложат, както беше в предишните два парламента. Изглеждаха укротени и така да се каже пораснали в този парламент, но очевидно сега някъде са взели решение или са на крачка да вземат решение, че обичайното им истерично, егоцентрично и деструктивно поведение ще им донесе някакви печалби. Да не забравяме, че техният електорат се стопява най-бързо спрямо този на всички останали.
Мислите ли, че ако не мине поправката за военната помощ за Украйна, Демократична България ще напусне коалицията, както заплаши? Каква е ролята на БСП и може ли тя да торпилира коалицията, ако решим да изпратим военна помощ?
В България, за жалост, както във всички останали европейски, цивилизовани държави, разделенията по повод войната, започват да стават най-важни и поглъщат различни разделения. Защото 4-те партии преодоляха предишни разделения, за да се съсредоточат върху неща, които очевидно можеха да свършат заедно. Коалицията е много по-крехка, отколкото изглеждаше дори преди няколко дни. С всички български кризи, дори инфлационната, която не е само вътрешна, се оправяха. Тази война налага нови разделителни линии и изведнъж тази, иначе стабилна коалиция, започва да изглежда много крехка и на практика неспасяема. БСП е в дъното на тази работа. БСП се явява първоприемник на БКП. Тя е създадена 1920 като секция на комунистическия интернационал със седалище в Москва. Всички партии, създадени по този начин, не са национални партии, подвизаващи се на собствена национална територия. Те са секции към Кремъл. Това очевидно е толкова дълбоко вкарано в ДНК-то на БСП, че и до ден-днешен, дори да няма Коминтерн, те продължават да функционират като партийна секция към Кремъл. Ако тази коалиция се разпадне и се върнат старите разбойнци, историческата вина ще е на БСП. Но не виждам как, който и да било цивилизован човек, в случая визирам Демократична България, може да се примири с положението. А положението е, че България е единствената страна, която не помага както трябва – т.е с оръжие на Украйна. Унгарците ги махаме от сметката – там има национално съгласие, че мразят Европа и обичат Путин. Има огромно разделение вътре в обществото. То няма да приеме спирането на проевропейчването на България, което извоюва през 2020-та. А тази война е за Европа – дали ще живеем под управлението на Путин или ще бъдем част от Европа. Не виждам как Демократична България би могла да отстъпи. БСП може и трябва да отстъпи. Тя трябва да реши, че е все пак към европейските социалисти, а не към азиатските. Ако реши че е към азиатските – да напуска ПЕС и да се присъедини към Северна Корея. Те няма какво да губят в случая, ако се съгласят да пратим въоръжение на жертвата на войната – Украйна. Но са се запънали по техен начин и се отива към взривяване на управлението и спиране на всякакъв напредък на България към Европа и нахълтването тук на всякакви руски агенти. Това е отново отговорност на БСП.
Смятате ли, че при толкова много „червени линии” оцеляването на управляващите е възможно или като че ли става още по-невъзможно?
„Червените линии” и нациолнопредателското отношение на БСП към българската нация поставя коалицията под удари, тя изобщо не изглежда толкова стабилна, колкото преди. Те нямат обяснима позиция в случая. Ако това проевропейско правителство падне, която се води срещу Европа и срещу всички ценности на Европа, България ще се окаже в още по-лоша позиция, от тази, в която беше след свалянето на правителството на Филип Димитров. То също беше проевропейско и беше свалено. В икономическо отношение на България ѝ трябваха 11 години, за да се оправи, а в политическо отношение беше подчинена на мутрите и на руските агенти. Това ще се случи отново, ако това правителство падне.
Защо всички в управляващото мнозинство предлагат неща, които другите не желаят да изпълнят – това по-скоро стремеж към нови избори ли е или е провокация?
У мен остава впечатление за пробване докъде може да се стига със провокации. Не съм следил всеки отделен случай, но моята хипотеза е, че преди няколко дни този тип поведение целеше да се види докъде може да се стигне, какво може да се спечели за някоя отделна партия, а сега може би вече основните провокатори, БСП и Има такъв народ, мислят за предсрочни избори. Ако това е така, то тези провокации ще станат всекидневие.
Смятате ли, че това Народно събрание може да излъчи още едно правителство?
За жалост, смятам, че може да се повтори сценария „Любен Беров“, тоест без избори това НС да излъчи ново правителство около ГЕРБ, ДПС с присъединили се части от БСП и „Има такъв народ“ и разбира се „Възраждане“.
Още актуални интервюта – четете тук
