Евгений Дайнов е роден през 1958 г. Родният му град е Пловдив, по-късно се премества да живее в София. Проф. Дайнов е действащ политолог. Висшето си образование завършва в най-стария университет – Оксфорд, през 1978 г. Магистърската му степен е по модерна история. Работил е като главен редактор на списание „The Insider“, директор на Центъра за социални практики в София и е професор по политически науки в НБУ.
Професоре, президентът очаквано получи обратно третия мандат неизпълнен от БСП, предстоят ни нови избори, ще продължаваме да имаме служебен кабинет. Става ли опасна тази липса на редовно правителство за България или по-лошият вариант е компромисно към корупцията управление?
Това, което се случва от 2021 година, е опит на българското общество да излезе от предишен свой модел на съществуване – феодално-гангстерския модел, наложен от Бойко Борисов, и да влезе в някаква подредена европейска демократична нормалност. Тъй като недостатъчен брой българи недостатъчно силно искат това и тъй като силите, които искат да продължи феодално-гангстерския модел, са напълно мобилизирани, логичният, естественият резултат е такова равновесие между силите на старото и на новото, че големи мнозинства да не могат да бъдат произведени.
Затова са тези непрекъснати избори, затова такива непрекъснати избори ще продължат, докато една от страните – старият свят или новият свят, не формира убедително мнозинство. Това се е случвало и в други страни, случвало се е и в България – да има сравнително равновесие между хората, искащи промяна, и хората, които не искат промяна.
Дали това е добре, или зле за България, виждам два аспекта. Зле е, защото прелива власт към президента, към една фигура, която според Конституцията няма реална власт. В случая президентът придобива реална власт и илюстрира, че е опасно, когато властите се съсредоточават в един човек. Ако този един човек внезапно реши да действа против интересите на републиката – както реши Румен Радев, подреждайки се до интересите на Кремъл и на Путин, това е крайно опасно за политиката. Това е политическият аспект на въпроса.
Общественият аспект обаче е друг. Откакто ГЕРБ не е на власт, откакто имаме нестабилни управления, българската икономика е пораснала с 20%. Това е рекорд за Европа от 50-те години насам. Българският индустриален сектор пък се развива най-бързо от целия Европейския съюз. Това показва, че е по-добре да има политическа нестабилност – но да няма постоянен натиск и рекет върху предприемачите и бизнеса, отколкото правителство, което да задушава икономиката.
От гледна точка икономиката и хората е по-добре да има политическа нестабилност. Същевременно обаче преливането на власт към Румен Радев, който отстоява интересите на Русия, не е добре.
Казвате, че критичната маса от хора, която иска промяна, първо, към момента е малка, второ, не я иска достатъчно силно. Има ли нещо, което трябва да се случи, за да получи промяната подкрепа?
Има, но това е нещо, което българите отказват да направят повече от век – да вземат твърдо, ясно и безапелационно решението, че искат да живеят в нормална, демократична, западна среда. Няколко пъти от края на 19. век досега българите са заявявали, че искат това, но когато е идвало време да се действа, за да се осъществи това искане, българите са се отдръпвали, започвали са да се колебаят, както казваше Тодор Живков – снишавали са се, чакали са нещо да се случи, някой да свърши работата вместо тях.
Това показва, че българите трябва да придобият повече решителност да отстояват нещата, в които твърдят, че вярват. Така ще се роди онова парламентарно мнозинство на промяната, на новото, което ще свърши работа. Докато българите продължават да се колебаят, да гледат през рамо, да отказват да следват ясен път, да вярват на шарлатани, на лъжци, това лашкане ще продължи. Въпросът е на хората, не на политиците.
Както обяснявам на моите студенти – всичко, което се случва във вашия живот, всичко, което се случва около вас и всичко, което се случва в държавата, е пряк резултат на избор, който вие сте направили, на решения, което вие сте взели. Разбира се, че всичко зависи от нас. Няма кой друг да свърши нашата работа.
Чуваме истерични гласове за референдуми против еврото и за преминаване към президентска република – защо се прави всичко това?
Внесен е и референдум за абсолютна наследствена монархия и всякакви други такива неща, освен това имаме всички видове милиционерски скандали от рода на „Джемкорп“ и британския уж терорист на „Нексо“. Силите на стария свят нямат никакъв интерес да заживеем по европейските правила, защото ако заживеем по тях, те увяхват. Но не само увяхват – губят мощ и ресурси, те е вероятно да бъдат изправени пред съд и голяма част от тях – осъдени.
Пълната мобилизация на силите на стария свят, която тече от няколко месеца, е затова. Това ще продължава до изборите – през ден ще има скандали, лъжи, големи провокации.
Защо тонът става все по-истеричен – това е много важен въпрос. Тонът става все по-истеричен, защото дори и те разбират, че тяхното време свършва, че събитията в света и в България следват такава посока, че тяхното време свърши и от тях ще бъде потърсена сметка. Тъй като те прилагат всички номера, които досега са давали резултат, но вече не дават резултат, защото светът се променя, те започват да крещят истерично, както го правят пропагандаторите на Путин от руските телевизии. Тонът там се смени драстично – от високомерен и спокоен как ще „смачкат“ украинците и европейците, сега вече врещят. Техните съюзници у нас – силите на старото безредие, тепърва започват да истеризират, тепърва ще ги чуваме. Това е израз на безсилие.
Вчера Народното събрание прие на първо четене механизма за разследване на главния прокурор, преди месеци депутатите гласуваха и да изпратим оръжие на Украйна. Поглеждайки назад – какво успя да постигне 48-ото Народно събрание, каква беше неговата роля?
Понеже този парламент беше слаб, той не успя да оглави процесите на промяната, които текат в света, в Европа и в България, но същевременно – понеже беше слаб, не успя и да ги спре. Както постепенното приближаване към ефективна подкрепа за Украйна, така и мимикриращото съгласие за съдебна реформа, са признак за това, че в този слаб парламент и силите на злото са слаби – не могат да спрат разумни и налагащи се решения.
Направи ми впечатление, че вчера гласуването на законопроекти на версии на съдебна реформа, се случи, въпреки че минути преди гласуването и Десислава Атанасова (ГЕРБ), и Мустафа Карадайъ (ДПС) обявиха реформата за противоконституционна. Обявиха я за противоконституционна, но нямаха силите да я спрат. Това е много важно.
Предстоят ни избори през април. Какво може да спечели и какво да загуби България от нови избори?
Нашата страна може, както често прави, да загуби себе си. Да се самонатика в блато, от което да не може да излезе години наред, както видяхме например на изборите през 1990 година, когато се гласува за социалистите, а също и на изборите през 1994 година, когато се гласува отново за социалистите – тоест против промяната.
Онова малцинство българи обаче, които искат да живеят като европейци, е много по-голямо, отколкото беше през 90-те години. Шансове отново да се окажем в тресавище за цяло десетилетие почти не съществуват и слава богу! Няма да се повтори нито 90-та, нито 94-та година.
В последните дни се определиха основните противоборстващи сили в следващия парламент. От едната страна са силите на злото, олицетворявани от съюза между ГЕРБ и ДПС и въртящите се покрай тях социалисти, от другата страна е очевидно бъдещата коалиция между „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и други подобни на тях организации. Това ще бъдат двата центъра в следващия парламент и най-вероятно те ще бъдат равновесни. Ще е интересно да видим към кого ще се опитат да се закачат партии като БСП.
Надеждата е, че блокът ПП и ДБ ще има повече депутати от блока ГЕРБ и ДПС, а партии като БСП ще подкрепят по-голямата сила и ще имаме по-стабилно правителство, за разлика от последния път. По-лошата хипотеза е силите да са уравновесени и всичко да зависи от БСП плюс някоя партия от типа на „Български възход“.
Още актуални интервюта – четете тук.
