Еврокомисарят по цифровия единен пазар Андрус Ансип, както и евродепутати призоваха България и другите страни, които не са ратифицирали Истанбулската конвенция, да го направят.
Според комисар Ансип Конвенцията е изцяло за превенция на насилието върху жените, без никакви други скрити цели.
Евродепутати от левицата пък изразиха учудване, че една от тези страни е ротационният председател на ЕС в момента ЕС – България.
Малин Бьорк от Конфедералната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица:
„Европейският съюз я е подписал, подписали са я всички страни-членки, но 11 не са я ратифицирали, сред тях и ротационния председател – България. И е срамно, че тук няма никой от председателството, за да видим как ще отнесат въпроса в Съвета”.
Също недоволство изрази и евродепутатът от Групата на алианса на социалистите и демократите Джули Уорд.
„В България употребата на трансфобски и хомофобски аргументи срещу тази конвенция е много разочароваща. И това е особено тревожно в контекста на българското председателство на Съвета на ЕС. Апелирам към българското правителство да преосмисли позицията си по този ключов проблем и да застане зад Истанбулската конвенция”, каза Уорд.
От своя страна българският евродепутат Ангел Джамбазки отговори:
„Съвсем очевидно в този документ има джендър идеология. Тези неща трябва да бъдат изяснени и премахнати от този документ”.
Припомняме, че на 7 март правителството оттегли Истанбулската конвенция, след разразилия се обществен дебат. Ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жените и домашното насилие се отменя до произнасяне на Конституционния съд, уточни министър-председателят Бойко Борисов на правителственото заседание.
По думите му сега Конституционният съд ще се произнесе и след като е оттеглена конвенцията, ще може да се водят дебати. По този начин ще може в спокойна политическа, обществена атмосфера да се претеглят всички доводи по тази тема.
Междувременно, депутатите отхвърлиха предложението на БСП за провеждането на референдум с въпрос „Против ли сте Народното събрание на Република България да ратифицира така наречената Истанбулска конвенция от 11.05.2011 г.?”.
ХРОНОЛОГИЯ НА ДЕБАТИТЕ
На 3 януари 2018г. Министерският съвет прие т.нар. Истанбулска конвенция. Проектът разбуни духовете в управляващата коалиция в края на 2017-та година заради някои текстове в документа.
Правителството предложи на Народното събрание да ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието на жени и домашното насилие, което е и една от мерките в одобрения национален план.
Първоначално депутатите от ПГ на ГЕРБ и активисти на партията подкрепиха документа, но под натиска на патриотите и БСП, включително на проруски сили и на църквата, ГЕРБ направи крачка назад.
Конвенцията разбуни духовете у нас най-вече заради понятието „джендър”, което според патриотите създава предпоставки за легализирането на еднополовите бракове.
Въпреки настояването на председателя на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев, българските социалисти категорично отхвърлиха ратифицирането й. Дори внесоха в Народното събрание предложение за провеждането на референдум по темата.
Истанбулската конвенция стана повод за скандал между лидерът на ПЕС и председателят на БСП Корнелия Нинова.
Проведоха се протести за и против документа, които явно изплашиха ГЕРБ, защото те изтеглиха конвенцията от Народното събрание (на 25 януари).
На въпрос колко точно ще продължи отлагането на процедурата по ратификация на Истанбулската конвенция, тогава Цветан Цветанов отговори, че според него, е напълно реалистично и очаква конвенцията все пак да бъде приета в рамките на Българското европредседателство.
Веднага след изявлението на Цветанов, председателят на ПГ на „Обединени патриоти” Волен Сидеров обяви, че е доволен от това, че големият коалиционен партньор е послушал техния съвет и така ще обърне вниманието си към решаване на по-важни въпроси като повишаване на жизнения стандарт на българите. Той отново увери, че патриотите са против насилието над жени.
Сидеров се усъмни, че конвенцията може да бъде приета в рамките на шестте месеца на Българското европредседателство и явно ще се окаже прав.
БЪЛГАРИЯ И ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ
България подписа Конвенцията през април 2016 г. Това е първият инструмент в Европа, с който се създава цялостна правна рамка за защита конкретно на жените и момичетата от всички форми на насилие и за предотвратяване, преследване и премахване на насилието над тях, включително домашното насилие.
Т. нар. Истанбулска конвенция обхваща широк спектър от мерки – от събиране на информация и повишаване на осведомеността на обществото по този проблем, през предоставяне на защита и на услуги за подпомагане на жертвите, до всеобхватно криминализиране на различните форми на насилие срещу жени.
С присъединяването си към нея България се задължава да вземе мерки за предотвратяване и справяне със всички форми на насилие, породено от неравенството между половете, за защита на пострадалите и за ефективно съдебно преследване на извършителите, както и за събиране на информация и повишаване на осведомеността на обществото по проблема с домашното насилие.
Ратификацията на Конвенцията ще наложи промени не само по отношение на законодателството в областта на защитата на жертвите от домашно насилие, но и на отделни състави на престъпления, свързани с насилие, основано на пола, в Наказателния кодекс. В тази връзка към момента се подготвят нормативни изменения в гражданскоправната и в наказателноправната област.
