Единната валута в Европа извървя дълъг път. От мечтан проект, в който не много хора повярваха, до ранните дискусии за икономически и паричен съюз през 60-те години, до валута, която се използва от над 340 милиона европейци.
КРАТКА ИСТОРИЯ НА ЕВРОТО
- Еврото стартира през 1997г., когато 11 държави смениха валутната си политика и се присъединиха към Европейската централна банка.
- Три години по-късно монетите и банкнотите влязоха в обръщение.
- През годините още осем държави се присъединиха към клуба.
- Второто десетилетие на еврото беше помрачено от икономическа криза.
- Пет държави членки на еврозоната трябваше да потърсят помощ, заплашени от напускане на еврото.
- Появи се необходимостта от банков съюз, който да предотврати подобни кризи.
КРИТЕРИИТЕ ЗА КОНВЕРГЕНЦИЯ: пример от България
Критериите за конвергенция са специфични икономически условия и показатели, определени от Договора от Маастрихт през 1991 г.
Една държава се приближава към членството си в еврозоната – България. Миналото лято, страната направи две големи стъпки, включително съгласявайки се да се присъедини към валутния механизъм ERM II и Банковия съюз.
Публичните финанси на България са стабилни, но все още са нужни реформи преди да се присъедини към клуба. Присъединявайки се към ERM II и Банковия съюз през 2019г., страната все пак ще трябва да изчака преходния период от 2 години преди еврото да замени националната валута – лев.
Но защо България иска да приеме еврото? Неделно Неделчев, изпълнителен директор на една от най-големите банки в страната, каза за „Евронюз”:
„Това ще повиши доверието, което най-вероятно ще доведе до повишаване рейтингите на банките, като им даде достъп до по-евтино финансиране. Разбира се, фактът, че Европейската централна банка ще контролира най-големите системни банки, също ще създаде по-голямо доверие в обществото и партньорите на банките.”
България се нарежда на 4-то място от 28-те държави членки, когато става въпрос за доверие в ЕС. Въпреки това нарастващо нетърпение, както и страхът от хиперинфлация, накараха много хора да се откажат от еврото. Днес едва 51% от българите подкрепят напускането на лева и приемането на еврото, а 47% дори смятат, че новата валута ще навреди на българската икономика.
Това контрастира с данните от еврозоната, където трима от четирима души казват, че са доволни от своята валута.
Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата, обяснява българските настроения:
„Това е резултат от лошия опит на нашите съседи като Гърция, като Испания и Португалия, да не забравяме и Италия. Това прави българското общество по-подозрително.”
Присъединяването към еврозоната ще помогне действително много на износа, а българите вече използват евро в чужбина, дори понякога и в собствената си страна.
Основното притеснение, според експертите, е, че цените в страната рязко ще се покачат.
Любомир Костов, икономически анализатор от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) смята:
„Повечето хора се притесняват, че когато приемем еврото, цените ще покачат много, а заплатите ще запазят нивото си. Но мисля, че това не е така. Нашата инфлация е стабилна, имаме фискална стабилност, банковият сектор също е стабилен. Няма икономически пречки.”
