Гражданският протест направи българите симпатични в очите Европа. Доскоро бяхме заспали, не ни забелязваха. А сега вече знаят, че българите сме като тях – граждани, които се борят срещу корупцията и искат върховенство на закона.
Държавата е в тотален колапс.
ГЕРБ искат свикването на Народно събрание, но е очевидно, че нямат подписите за това. Те събраха малко над 120 подписа за започването на процедурата с помощта на присъдружните си партии, които не е изключено да са купени, но е ясно, че двете големи опозиционни партии няма да ги подкрепят.
ДПС поиска освен оставката на правителството на премиера Бойко Борисов и оставката на президента Румен Радев. От къде на къде? Държавният глава естествено няма да си подаде оставката, никой не му я е поискал.
Протестиращите бяха набити късно снощи и разгромени, но не съм сигурен, че те днес отново няма да се съберат на площада отново със същите искания. Тук имаме игра на образи: Кой кого бие? Кой е жертва? Вчера бяха изкарани някакви провокатори посред нощ, за да дадат повод на полицията да атакува. Само че те могат да бъдат разобличени много лесно и общественото мнение да се обърне, както стана и с бесилките, които се оказаха провокация на ГЕРБ.
Ситуацията е патова. Самият сблъсък между правителството и президента е абсурден. И двете страни имат вина, това е много тежък проблем на държавата.
На протеста стоят различни групи хора, които са обединени около исканията си, но на следващия ден не е много ясно дали те ще могат да действат заедно.
Цари невероятен хаос на една много тежка криза и това се дължи на липсата на авторитети, на хора, както политици, така и интелектуалци, учени и дори журналисти, които да могат да накарат хората да си говорят и да намерят компромис.
Силовото решение на проблемите от страна на управляващите ще ги разклати. Те ще получат по-малко гласове. ГЕРБ губи от цялата тази ситуация много сериозно. В същото време силовите решения са по-близки до крайната десница. Чуваме Валери Симеонов, който казва: аз съм за твърдата ръка. Една част от нашите съграждани искат твърда ръка. Те искат това вече 30 години, бяха много доволни по Живково време. Това е нагласа, тактическа позиция, която, за съжаление, има привърженици не само у нас.
Силовите мерки няма да осигурят мнозинство на някоя голяма партия, но ще дадат възможност на някои малки обекти да продължат напред. Вслушайте се само в начина, по който говори Валери Симеонов, но и не само той. Нарича гражданите наркомани, паразити, преди това говореше за парламентарни партии като хлебарки. Това е една отвратителна тенденция, която пак ще кажа, за съжаление, се наблюдава и в някои развити демокрации. Например, САЩ – стожер на демокрацията, но начело с един човек, който се държи по сходен начин.
Европа няма да ни реши проблемите – това са едни напразни надежди, които не знам защо подхранваме. Преди нас в Европейския съюз има няколко страни, които са много по-тежко критикувани и трябва да бъдат санкционирани – Унгария и Полша. За съжаление, Европа не е федерация, аз съм федералист по възгледи. Смятам, че трябва имаме единна политика в някои области, но това не е мнението на мнозинството. Европа няма право да се намесва, тя може да изказва само мнение и да дава съвети.
Появи се сега надеждата, че европейските фондове, които ще ни бъдат отпуснати от ЕС, ще бъдат контролирани и ще се взема предвид върховенството на закона. Все още не сме видели този механизъм… и Виктор Орбан все още не е изключен от Европейската народна партия… за да стигнат до нас.
Но в никакъв случай не трябва да сме антиевропейци.
Чрез гражданските протести, това движение, което избликна на площадите, има много силен морален характер. То иска върховенство на правото, да се разследва корупцията. С това ние ставаме европейци, ставаме симпатични на европейците. Това е много важно в Европа да чувстват, че тук има хора, които са като тях. В Европа също се протестира, също има сблъсъци по всякакъв повод. Доскоро бяхме заспали, тук никой не се обаждаше за нищо. Не ни забелязваха и не ни чуваха. Хубаво е, че сега вече знаят и видяха, че българите сме като тях – европейци.
Текстът: БГНЕС.
