ЕС, Брекзит, бюджет
Преходният период за отделяне на Великобритания от ЕС няма да се удължава

Лидерите на 27-те държави членки на Европейския съюз се събират на извънредно заседание днес, за да дискутират какъв да бъде бюджетът на Съюза през следващите 7 години. Очакванията са разговорите да са трудни, тъй като предстоят съкращения в парите в няколко области.

Преди няколко дни председателят на Европейския съвет Шарл Мишел предложи бюджет, който предвижда намаление на част от досегашните разходи. Според него, през следващите 7 години в бюджета на ЕС ще се отвори дупка от 75 млрд. евро, заради напускането на Великобритания (средно по 10 млрд. годишно).

Но наистина ли ситуацията е толкова апокалиптична? Ето малко факти:

По данни официални данни, приносът на Великобритания към европейския бюджет е 9,3 млрд. евро (7,8 млрд. паунда). Задължително е обаче да се отбележи, че по различни европейски програми, Лондон всяка година получава 6,6 млрд. евро. Тоест, ефективно Великобритания е допринасяла с 3 млрд. евро на година.

За сравнение през 2018г. българският принос е бил 1 083,4 млн. или около 500 млн. евро.  По различните програми, страната ни е получила 2 168,6 млн. евро.

За периода 2014-2020г. бюджетът на Европейския съюз е бил 1 087 млрд. евро или средно по 180 млрд. на година.

разпределение на разходите на ЕС за 2014-2020г.; данни: ec.europa.eu

На фона на общия годишен бюджет на ЕС, който надхвърля 150 млрд., приносът на Великобритания изглежда много малък. Тоест, тези 3 млрд. не биха могли да бъдат фатални за европейския бюджет.

Проверка на ДЕБАТИ.БГ показва, че във финансовата рамка за периода 2014-2020г. разходите са изглеждали по следния начин:

  • 420 млрд. евро за устойчиво развитие – 39% от общия бюджет
  • 371 млрд. за икономическа, социална и териториална кохезия – 34% от общия бюджет
  • 142 млрд. евро за Конкурентоспособност – 13% от общия бюджет
  • 70 млрд. евро за администрация – 6% от общия бюджет
  • 66 млрд. евро Глобална Европа – 6% от общия бюджет
  • 18 млрд. евро за сигурност и граждани – 2% от общия бюджет

От тези данни става ясно, че един от най-големите разходи е за администрацията на европейските институции. Там работи цяла армия от чиновници, които взимат огромни заплати, плюс допълнителни „привилегии”.

разходи, разпределени по държави, за 2018г.;

По официални данни:

  • В Европейската комисия работят 32 000 души
  • В Европейския парламент работят 7 500 души
  • В Европейския съвет работят 3 500 души

Тоест, 43 000 европейски чиновници струват на европейските данъкоплатци по 8,5 млрд. на година. Това е доста повече от дупката, за която твърдят, че ще се отвори в бюджета на ЕС след Брекзит.

И вместо да се говори за намаляване, ако не на заплатите на чиновническата армия, то поне на допълнителните им привилегии и възнаграждения, което със сигурност ще стопи дупката в европейския бюджет, все по-често се набляга на тезата, че трябва да се орежат парите, които получават държавите по различните програми.

От фактите, изложени дотук могат да бъдат направени няколко извода:

Първо, липсата на британската вноска ще бъде усетена, но няма да бъде фатална за бюджета на Европейския съюз, тъй като представлява едва 2% от него. Тази дупка може да бъде запълнена като се намалят или броя на 43-те хиляди европейски чиновници, или като се редуцират огромните им възнаграждения и/или привилегии.

Второ, излиза, че някой се опитва умишлено да всява паника, че ЕС ще се задъха без Великобритания. Истината е, че дупката след Великобритания ще е едва 3 млрд. евро на фона на бюджет от над 180 млрд.

Абсолютно неправилно всички анализатори смятат за бъдещ недостиг сумата от 9-10 млрд. на година, която Великобритания наистина внася в европейския бюджет. Но, по някаква причина, анализаторите пропускат сумата от 6-7 млрд., която Лондон си връща през различни субсдии, каквито получават и всички останали страни.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!