Из академичната лекция на тема „За празника – 24 май“, представена вчера от акад. Владимир Зарев, в рамките тържествено събрание на Българската академия на науките за Деня на Светите братя Кирил и Методий, на славянската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – 24 май. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
24 май е не само най-светлият, окриляващ и извисяващ празник на българския народ, но той е единственият празник в света, възвеличаващ писмеността, изразяващ човешкото преклонение пред знанието и духовното, пред могъщия химн на словото, пред величието и паметта на словото.
Помня как в детските ми години се събирахме в училищния двор, духовата музика на всяко училище гръмваше и, обкичени с цветя, възход и слънце, тръгвахме, поведени от буквите. Вървяхме опиянени след свещеното сияние на буквите, хората по улиците ни се радваха, самите площади ликуваха и се усмихваха, по гърба ми полазваха тръпки, очите ми се изпълваха със сълзи, когато запявахме: “Върви, народе възродени, към светли бъднини върви!”. Бяхме преизпълнени с преклонение и смирение, с надеждата за тези светли бъднини, защото в своята невръстна крехкост съзнавахме, че сме имали преславно минало.
По-късно научих, че 24 май е празничен знак не само за това, че братята Свети Кирил и Методий създават нашата свята писменост, но че така те нарушават триезичната догма, наложена в Средновековието от Църквата – сътворяват четвъртата азбука за свещенослужение в света, отстояват и я предават на нас, българите.
По този изумителен начин, те узаконяват старобългарския език като четвъртия свещен език в света, превръщат не само езика ни, но сякаш и нашия народ в свещен. Белязват ни с непреходна слава. Това е вероятно най-известният, величествен и преизпълнен с преклонение миг в нашата толкова дълга, славна, но и така страдална история.
Уважаеми дами и господа, езикът е най-изящният инструмент и на божественото, и на човешкото духовно. Чрез емоционалната и смислова наситеност на словото, ние не само възприемаме действителността по-далновидно, но и я променяме, защото я досътворяваме и обмисляме. Така, благодарение на езика, човекът сякаш става безкраен. Именно благодарение на езика ние живеем като безсмъртни същества – знаем със сигурност, че в някакъв момент ще си отидем от този свят, но собствената ни задължителна смърт ни се струва абстрактна, невъзможна, абсурдна, забравена в езика и някак отсрочена завинаги.
Без езика, без постоянно течащия вътрешен монолог у нас, въображението е невъзможно. А въображението е изумително мощен инструмент за познанието. То е част от познавателния инстинкт на човека (…).
Ние не просто мислим и помним с помощта на езика, но и чувстваме чрез него (…).
Когато чете, човек съпреживява десетки, стотици животи и това променя, духовно обогатява собствения му живот. Обратното – тоталното опростачване, което в последните години ни обгражда отвсякъде, прави живота ни беден (…).
Залисани в ежедневието си, не си даваме сметка за огромното, за направо смайващото значение на езика, на словото в живота на всеки от нас. Не си даваме сметка например, че това, което не е назовано, не е облечено и записано в слово, то сякаш е лишено от познанието и реално не съществува (…). За да се пробуди реалността, тя трябва да бъде посочена и назована.
(…) Езикът и написаното слово ни събират и ни правят българи (…). Вярвам, че Родината не е в някакъв сантиментален спомен или в разкрасен от вътрешната ни тъга пейзаж. Тя е в езика (…). Родният език е бил и ще остане най-могъщият източник на национална сигурност.
(…) Иска ми се да кажа на моите внуци, на всички наши деца – вашето светло бъдеще е в просвещението и знанието. Нашите букви са вашите ангели хранители. Нека бдят над вас сега и завинаги!
Честит празник дами и господа!
Още актуални анализи – четете тук.
