През 89-а си завърших философията с фундаменталния труд „Мартин Хайдегер за същността на човешката свобода“. Някои термини преведох за първи път в България. После се хабилитираха с тях. Халал да им е.
След дипломирането подлежахме на разпределение. Имаше комисия и беше напълно възможно да си от Самоков, а да те пратят в Малко Търново. Доста хора виждат в това някакво особено очарование.
Е непобедимо, неизкоренимо.
Разбира се, че можеш да бъдеш щастлив в Малко Търново. Това е прекрасен град, родно място на видния български журналист Йово Николов и на още мнозина свестни българи. Но е важно и ти да искаш.
Комисията ме попита дали имам предпочитания, рекох, че си искам в Самоков и ми уйдисаха. Разпределиха ме в техникума „Никола Вапцаров“, елитно училище – за преподавател, тогава – по онзи стандарт – „Основи на марксизма-ленинизма“, ОМЛ.
Не ми беше много по сърце, ама нали си се прибирах в къщи – ОК.
Но се разтури комунизмът, назначението ми увисна, за мен беше добро дошло, и понеже от малък правех вестници, отидох в редакцията на „Самоковска комуна“ и викам – добрутро, аз съм много учен, ще ме вземете ли на работа.
Тогава „Комуна“ беше официоз, единствената медия в Самоков, и беше като френската академия на науките. В смисъл – не че бяха толкова учени, но трябваше да умре някой, та да влезе нов.
И ми казаха – не. Ядосах се и им викам – аз сам ще правя по-хубав вестник от вас, бе.
Което и стана, няколко месеца по-късно.
Се отплеснах доста.
Тогава, докато чаках да ми се отвори парашута, написах конспективна история на фамилията си и я пратих в „Стършел“. Йордан Попов, светла му памет, я пусна.
Докато беше жив, ме помнеше и много ме харесваше.
Та в онази дописка като току-що дипломиран припомних един прочут цитат. В България беше популярен като цитат от Маркс, мисля – от „18 брюмер на Луи Бонапарт“. Всяка истинска история се явява два пъти – първият път като трагедия, вторият път – като фарс.
Цитат от Хегел и Маркс добросъвестно го посочва.
И сега към повода.
Преди 25 години бай Стефан Савов подаде оставка като председател на парламента. Конците се дърпаха от българското поделение на КГБ – БКП.
Смени го Сашо Йорданов и беше легитимирано правителството на Любен Беров, кукла на конци.
Сега – deja vu, г-н Главчев подаде оставка.
Даже Жоро Папакочев ми писа в този смисъл, както и Тодор Токин, както и други, дето имат спомен по-отдавна от вчера.
Мисля, че не е същото. Разликата между ГЕРБ и СДС е козметична. И дали Цвета или Димитър, дали Корнелия или Бойко – все тая.
Иначе – чест му прави на Димитър Главчев.
Но е фарс. Прав е Хегел.
