Италианското правителство работи усилено по план за спасяване на втората по големина рафинерия в страната. Той се намира близо до Сиракуза на брега на Сицилия и е собственост на руската компания „Лукойл“, пише в своя публикация германският „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ).
На 5 декември влизат в сила санкциите на ЕС, според които не може да се внася повече петрол от Русия. Въпреки това италианската рафинерия ISAB в момента купува повече руски петрол от всякога, в някои случаи над 90%, а останалата част идва от Казахстан. Това е така, защото след началото на войната италианските и други западни банки не искат да гарантират покупки от западни доставчици, тъй като се опасяват, че по този начин ще нарушат санкциите.
От друга страна, преди руската агресивна война срещу Украйна ISAB в Сицилия купуваше суров петрол от петнадесет различни държави. Италианското правителство е силно изнервено и търси изход, пише ФАЦ. Той нарича отказа на западните банки да сътрудничат „превишаване“ на настоящите ограничения.
В края на октомври страната издава писмо до рафинерията, в което подчертава законността на доставките за дъщерното дружество на „Лукойл“ в Италия. Но изявлението нямаше ефект. ISAB продължава да купува почти само руски петрол. До 5 декември часовникът тиктака, защото тогава ситуацията ще се промени драстично: рафинерията в Сицилия е заплашена да пресъхне.
Понастоящем италианското правителство обмисля няколко варианта, включително национализация и посредничество за продажба. Твърди се, че няколко потенциални купувачи вече са се свързали с „Лукойл“. Преговорите с американския фонд за дялово участие Crossbridge Energy Parners обаче се провалиха.
Обектът край Сиракуза се смята за петата по големина рафинерия в Европа. Трите производствени съоръжения там са свързани с тръбопроводна система и позволяват рафиниране, газификация и когенерация. През 2008 г. италианската индустриална група ERG, която премина от изкопаеми горива към възобновяеми енергийни източници, продаде 49% от ISAB на „Лукойл“. По онова време рафинерията е оценена на 2,75 милиарда евро. През следващите години „Лукойл“ придобива останалите акции чрез дъщерното си дружество „Литаско“ в Женева.
Миналата година ISAB генерира печалба преди лихви, данъци, обезценяване и амортизация в размер на около 615 млн. евро при оборот от 2,6 млрд. евро. Капацитетът на рафинерията е между 10 и 14 милиона тона петрол годишно.
Италианското правителство в Рим също така се опитва да разбере от европейските си партньори дали биха приели изключение за Италия в рамките на режима на санкции, пише ФАЦ. Същевременно тя работи за увеличаване на гаранциите по заеми чрез публичния кредитен застраховател Sace. Рафинерията на ISAB в Сиракуза е най-големият промишлен обект в Сицилия – остров, който така или иначе има малко производство. Около 1000 работници работят пряко в рафинерията, а 10 000 работни места в региона ще бъдат косвено засегнати от затварянето, съобщават профсъюзите.
На 18 ноември в Сиракуза се проведе голяма демонстрация с няколко хиляди участници, които призоваха правителството да предприеме действия. Затварянето ще засегне и самата Италия: В крайна сметка ISAB представлява 20% от националния капацитет за рафиниране.
Размирици и в България
Не само в Италия обаче петролното ембарго предизвиква значителни размирици от 5 декември нататък.
В България, където „Лукойл“ също заплашваше да затвори рафинерията си заради бойкота на ЕС на руските петролни продукти, тази седмица правителството се съгласи с компромисното предложение на петролната компания, въпреки че не е ясно дали то не нарушава санкциите на ЕС, пише ФАЦ.
Понастоящем руският петрол, преработван в най-голямата рафинерия в Югоизточна Европа в черноморското пристанище Бургас, се внася чрез швейцарския посредник „Литаско“, който е и мажоритарен акционер на „Лукойл Нефтохим България“. Това означава, че данъците и печалбите от този петрол все още не са платени в България, което е трън в очите на правителството в София.
Но това ще се промени с новия регламент, както съобщи заместник министър-председателят на България по икономическата политика Христо Алексиев. Според него от 1 януари 2023 г. Лукойл ще „превежда всички приходи и данъци в България, а не в Нидерландия или Швейцария, както досега“. Очакват се допълнителни приходи в размер на 350 милиона евро.
В замяна преходното (служебно, бел. ред) правителство, което е приятелски настроено към Русия, обещава, че на „Лукойл“ ще бъде позволено да продължи да изнася продуктите си. Понастоящем това се отнася за около половината от 7,1 милиона нефтени продукти, които се рафинират всяка година.
Текстът е публикуван във „Frankfurter Allgemeine Zeitung„, негов автор е Christian Schubert (Кристиан Шуберт). Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Абонирайте се за нашия седмичен бюлетин
E-mail Адрес*
Още актуални анализи – четете тук.