Периодично в американските политически среди се разразяват удивителни похвали по адрес на президента Доналд Тръмп, пише Едуард Люс във в. „Файненшъл таймс“ /тук със съкращения/. Така беше в началото на 2017 г., когато Тръмп взе решение за нанасяне на ракетен удар по сирийския режим. Сега американската общественост одобрително кима с глава в отговор на неговата позиция по отношение на президента на Венецуела Николас Мадуро.
При всеки от тези случаи става разбираемо, че Тръмп е способен да застава на страната на традиционната американска външна политика. Но главната опасност е до какво води това.
Две години след като САЩ изстреляха ракети „Томахоук“ по Сирия, позициите на Башар Асад само се засилиха, а САЩ се готвят да изведат от страната 2 000 свои военни. Шахматната игра в Сирия бързо му омръзна, но по въпроса за Венецуела има друг проблем. Доста голяма е вероятността за започване на гражданска война между привържениците на Хуан Гуайдо, обявил се за изпълняващ задълженията на президент на Венецуела, и Мадуро. Тръмп застана на страната на Гуайдо.
Много зависи от това ще застане ли и армията зад Гуайдо. Ако това не се случи, то Мадуро може да прибегне до тактиката на Асад, т.е. да заеме отбранителна позиция и да определи думите на Тръмп като блъф. Тогава за американския президент ще се появи възможността да провери себе си. През 2017 г. Тръмп каза, че в случай на необходимост не изключва военна операция против режима на Мадуро.
Обаче тези, които се радват от новопоявилия се стремеж на Тръмп да застава в защита на демокрацията в други страни, трябва да помнят три неща:
Първо, Тръмп е много избирателен. Той не е особено словоохотлив по въпросите за спазване на човешките права и демокрацията в страни като Мианмар, Судан и Китай. Също така той игнорира информацията за фалшифициране на изборите в Гватемала и Хондурас.
Но защо да бъдем придирчиви? Ако Тръмп прави нещо правилно, макар и избирателно, това е по-добре от нищо. Проблемът е в това, че той става още по-непредсказуем. Или тези принципи са повсеместни, или не. На него му предстои да обясни как взема решения.
Второ, върху Тръмп оказват силно влияние изселници от Куба и Венецуела, живеещи във Флорида. Значителна част от финансовия елит на Венецуела избяга от страната. Много от напусналите си купиха домове в жилищни комплекси във Флорида, принадлежащи на Тръмп. Невъзможно е да се очертае граница между бизнеса на Тръмп и поддръжката на демокрацията във Венецуела.
Следва да се отбележи също така, че той постоянно говори за свободата само в три страни – Куба, Иран и Венецуела. По някаква причина те се намират в отделна категория от останалия свят. Възможно е това да е свързано с факта, че бежанците от Гватемала и Хондурас са бедни, а попадащите при него във Флорида венецуелци – не.
Трето, самият Тръмп се намира сега в конституционна криза. Нефункционирането на част от правителството поради недостиг на средства навлиза в 34-я си ден /от датата на излизане на статията във ФТ – бел. ред/.
Гамбитът на Тръмп във Венецуела се развива в интересно време. Благодарение на него той се оказа в правилния лагер на хората във Вашингтон и голяма част от световната общност. Малко съмнения има, че Мадуро трябва да бъде лишен от власт. Иронията е в това, че по всяко време същото може да бъде казано и за Тръмп, заключава авторът.
