Президентът на КНСБ Пламен Димитров

Средствата, необходими за месечна издръжка на четиричленно домакинство, включващо двама родители и две деца е 2410 лева към декември 2018. За София сумата е почти 3200 лева. Това показват последните данни за потребителските цени и издръжката на живот в България на „Института за синдикални и социални изследвания“ (ИССИ), представени от президента на КНСБ Пламен Димитров, съобщи investor.bg.

Сумата е необходима за покриване на основните нужди от храна, поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти. Средно издръжката на един човек в четиричленното домакинство е 602 лева. Необходимите средства на четиричленно семейство в София са близо 3200 лв. Средно на едно лице се пада 796 лв., което надхвърля средните за страната стойности с близо една трета (32%). Това означава, че средната работна заплата на всеки от възрастните трябва да бъде поне 1600 лева.

От началото на 2018 издръжката на живот се увеличава с близо 85 лв., след като последователно и през четирите наблюдавани тримесечия се регистрираха умерени темпове на нарастване. В края на 2018 издръжката отчита повишение с 3.6%, след като тримесечният темп леко се забави до 0.9% спрямо предходното тримесечие, посочи Димитров.

За последните десет години нарастването на издръжката на живот е с 25.3 на сто, при база декември 2009 г. През десетгодишния период средната работна заплата за страната нараства с 86.2%, а реално – с 64.9%. За някои области изоставането на средната работна заплата е около една трета от средната работна заплата. Това се отнася за районите на Видин, Благоевград, Силистра и Кюстендил.

Средната нетна работна заплата представлява 71.9% от необходимия размер за издръжка на живота. Това означава, че нетното трудово възнаграждение е по-ниско с около 28% от средните стойности, необходими за покриване на издръжката на живота. Тази разлика устойчиво се свива през годините, след като през същия период на 2010 г. изоставането е било с близо 50%. Въпреки тези тенденции, едва около 30 на сто от българите получават средната или по-висока от средната работна заплата, показва изследването.

Според него най-ниско платени остават  шивачките, работниците в мебелните заводи, кожарската индустрия и медико-социални услуги. Около шест пъти е съотношението между средната работна заплата в най-високо платена икономическа дейност и тази с най-ниско заплащане, отчитат от КНСБ.

Средната работна заплата в края на 2018 за София е 1167 лв., което е с близо 26% по-малко от необходимата заплата за издръжката на живот. Значително под средната за страната работна заплата остават заплатите в ниско платените икономически дейности – 590 -770 лв.

Средното увеличение на пенсиите е с 3.8% през 2018 г. Делът на пенсионерите, изложени на риск от бедност в ЕС, е 14.2%, докато в България е 32%. Като цяло близо 39% е делът на хората, които са изложени на бедност или социално изключване. България е на последно място в този показател в Европейския съюз. През 2019 година от КНСБ ще продължават да предлагат на управляващите някои от вече добре познатите политики за повишаване на доходите и преодоляване на бедността. Сред тях са промените в данъчната политика, включително въвеждане на необлагаем минимум. Синдикатът ще настоява за двуцифрено увеличение на работната заплата и надграждане над минималната работна заплата за степен на образование.

Ако доходите от труд се движат с ръст около 10 на сто годишно, от синдиката пресмятат, че до 2022  заплатите у нас могат да достигнат до 60 на сто от средноевропейското равнище.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!