Ферхойген: Петър Стоянов беше персонален гарант за влизането на България в ЕС (ВИДЕО)

На тържествена церемония в залата на „Оборище“ 5 бе връчена тазгодишната награда за европейски принос „Проф. Иван Шишманов“. Нейн кавалер е Петър Стоянов. Той заяви „Продължавам да вярвам непоколебимо в единството на Европа и в идеята, че обединението на Европа е може би най-важният факт в нейната история“, веднага след като получи приза от ръцете на Гергана Паси (президент на ПанЕвропа България).

Отличието за европейски принос се дава по инициатива на ПанЕвропа България и носи името на основателя на паневропейското движение в България – българският дипломат, политик и академик проф. Иван Шишманов. Целта е да се отличат онези българи, които са имали принос към модерността на нашата държава и европейското ѝ лице.

Г-жа Паси огласи и състава на журито, гласувало единодушно за историческия принос на Петър Стоянов към интеграцията на България в обединена и мирна Европа: проф. Андрей Пантев; Бойко Василев, журналист; арх. Бойко Кадинов; посланик Бисерка Бенишева, директор „Европейски въпроси“ в ПанЕвропа България; проф. д-р Ингрид Шикова; Максим Минчев, генерален директор на БТА; предприемачът Пламен Русев; Росен Плевнелиев, президент на България (2012 – 2017); проф. Румяна Конева, директор, Български културен институт „Дом Витгенщайн“ във Виена.

Специално за церемонията бяха долетели Гюнтер Ферхойген, комисар по разширяването 1999-2004 и Джефри ван Орден, докладчик на ЕП по присъединяването на България. Присъстваха още вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева и Торстен Гайслер, , ръководител на фондация „Конрад Аденауер“ в България.

Гергана Паси разказа накратко за огромните заслуги на патрона на наградата – проф. д-р Иван Шишманов за създаването на Паневропейския съюз, при учредяването на който той държал реч на пет езика, вкл. и български. Негова е и заслугата „Ода на радостта“ да се превърне в химн на ЕС, цитирайки стихотворението на Шилер като член на президиума на учредителния конгрес през 1926 година.

Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева отбеляза, че от дистанцията на времето може би днес изглежда изключително лесно да се вземе решение България да подаде молба за членство в НАТО и да заяви желание за членство в ЕС, но преди 20 години съвсем не е било така.

В много голяма международна и регионална нестабилност, в момент, в който България се е сблъсквала с изключителни трудности, само политици с визия, доблест и лична смелост можеха да вземат това решение, посочи Захариева и допълни, че президентът Петър Стоянов е един от тези политици. Тя припомни, че служебният кабинет, назначен от него, подава молбата за членство в НАТО, което отваря и пътя на България за членство в ЕС. Захариева му благодари, че през всичките години продължава да бъде силен глас и защитник на България и българските интереси.

 „Подгряващ“ за кулминацията на вечерта бе разговорът между  Гюнтер Ферхойген, Джефри ван Орден и Соломон Паси, модериран от Добрина Чешмеджиева.

Бившият външен министър прояви завидно чувство за хумор като заяви, че на ван Орден трябва да му се издигне паметник, или поне да му дадем български паспорт, та след Брекзит та може да идва безвизово у нас. Той допълни, че се надява, когато един ден Великобритания тръгне да се връща в ЕС, българин да бъде докладчик за Великобритания, за да можем да му върнем реципрочно това, което е направил за нас.  Паси се извини на Ферхойген, че се опитал да го убие със смъртоносно люти чушки при първия им съвместен обяд и подслади ушите на журналистите с факта, че комисарят по разширяването е единственият от сегашните европейски политици, срещал се с Тодор Живков. В качеството му на генерален секретар на Свободните демократи под председателството на Ханс-Дитрих Геншер.

Лекотата в началото на разговора потъна в спомени за трудните за България времена, признание за безспорната роля на Петър Стоянов в процесите за приемането на страната ни в ЕС и НАТО. Гюнтер Ферхойген заяви, че държавният глава е бил персонален и единствен гарант за влизането на България в Европейския съюз.

Гюнтер Ферхойген заяви, че тогава България и Румъния са били “твърде тежък случай“. Нашата страна изобщо не е била предвидена в началния етап на разширяването на ЕС на Изток и това не е било „справедливо спрямо България“. Смятах, че всички млади демокрации от Централна и Източна Европа трябва да получат един и същи шанс, а защо България да бъде изключена от този процес, риторично запита Ферхойген.

Комисарят по разширяването 1999-2004 добави, че трябва да сме горди с това, което сме направили. Той допълни още, че бъдещето на Европа зависи от способността да действаме заедно и да обединим силите си.

Джефри ван Орден каза, че „възможност“ би била първата дума, която би използвал, ако трябваше да пише доклад за България днес, и я обрисува като страна с прекрасна природа и с още по-прекрасни хора. Подчерта и уменията в областта на информационните технологии и математиката на младите поколения.

На финала на разговора  Гергана Паси  покани Петър Стоянов пред портрета на проф. Иван Шишманов, за да му връчи приза за  историческия му принос към интеграцията на България в обединена и мирна Европа.  Тя подчерта, че такава награда е много нужна, за да се отличат онези българи, които са имали принос към модерността на нашата държава и европейското й лице. Паси уточни, че това е втората награда за европейски принос, връчвана от ПанЕвропа България. Първият носител от 2017 г. е Симеон Сакскобургготски, премиер от 2001 до 2005 г., подписал Договорите за присъединяване на България към НАТО и ЕС.

В емоционалната си реч Петър Стоянов премина през много исторически препратки и показа задълбочено познаване и на древната,  и на средновековната, и на историята от по-ново време, цитирайки цяла плеяда от учени, философи и поети.

„Продължавам да вярвам непоколебимо в единството на Европа и в идеята, че обединението на Европа е може би най-важният факт в нейната история“, заяви държавният глава с отличието в ръце. – Противно на мнението, че Европа е и винаги е била континент на мирно съжителство на нации и различни групи хора, историята абсолютно опровергава това – няма друг континент, който да е бил арена на толкова много противоречия и конфликти, отбеляза той. Стоянов сравни изграждането на единна Европа с това да посадиш дърво – трябва да се грижиш за него, да го поливаш, да изчакаш да минат различни сезони, докато започнеш да береш неговите плодове. Основният стълб, на който се гради Европа, е, че плурализмът е легитимен, не е притеснително разноговоренето и противоречията – принципите на европейската цивилизация са плурализъм и критическо мислене. Но когато става въпрос за върховенството на закона, ефикасна администрация, базови човешки права, за демократични избори, за права на медиите, за борба с корупцията, там Европа трябва да универсализира своите правила“, категоричен бе Петър Стоянов.

На тържеството присъстваха проф. Огнян Герджиков, Максим Минчев, Елена Поптодорова, чужди посланици у нас, Богдана Карадочева и Стефан Димитров, представители на европейски институции, съмишленици.