Според българската Конституция, президентът е господар по време на криза. Това каза в интервю СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.БГ бившият министър-председател и настоящ конституционен съдия Филип Димитров, в отговор на въпрос редно ли е държавният глава, който е най-легитимно избраният политик, да има повече правомощия.
„Въпросът е дали наистина е проблем, че президентът няма толкова правомощия. В последните 15 години тази конституционна схема, която първоначално беше възприета от Ирландия, Финландия, България, Полша, Литва и Румъния. В последствие, тя се наложи в Словакия, Словения, в Чехия, да не говорим, че и извън страните от ЕС тя си проби път в някои държави и продължава да функционира там. Това означава, че по силата на опита се е стигнало да заключението, че тази система има своите положителни страни”, каза Димитров.
И добави:
„Фигурата на президента е нещо средно между чисто парламентарна страна, в която господар на изпълнителната власт е премиерът, и възможността да има изразено доверие, по отношение на една фигура, която изпълнява функциите на държавен глава, която би било разумно, и в българската Конституция това е постигнато (не във всички държави, в които има тази фигура, го има и това) да има една институция, която да бъде господар по време на криза. Това е свързано с правомощията на българския президент по чл. 99 от Конституцията. Виждали сме няколко ситуации, в които това се е оказвало много важно. Достатъчно е да припомним 4 февруари 1997г. Смисълът на това да бъде господар по време на криза е, че когато парламентът се окаже немощен да изгради нов кабинет, а в същото време, старият кабинет е загубил доверието, по начина, по който той не може да продължи да управлява, вместо изкуствената ситуация, при която се тръгва на избори с едно изгубило доверие правителство, което би могло да бъде подложено на най-различни издевателства от къде ли не, тогава президентът влиза в ролята, с неговото служебно правителство (то е ограничено във времето, с тези задължения да разпусне парламента и да насрочи нови избори). По този начин се счита, че се запазват балансите на властите в държавата”.
Според Филип Димитров в този вид конструкцията на президентската институция надхвърля „онази чисто формална функция, която избраният от парламента президент носи”.
Той каза още, че президентските институции с големи правомощия работят добре засега само в две държави – САЩ и Франция.
„На всички останали места, прекалено могъщият президент не е послужил като пример за подражание, ако може да се изразя така”, обясни той.
Цялото интервю с бившия министър-председател и настоящ конституционен съдия Филип Димитров може да прочетете в събота в рубрика ИНТЕРВЮ на ДЕБАТИ.БГ
