Снимка: Сайънсфото

Италиански учени, изучаващи следите на неандерталски човек по склоновете на вулкана Рокамонфина в Централна Италия, откриха нови отпечатъци, пише „Journal of Quaternary Science”. Те дават допълнителна информация за жителите на територията на Европа в епохата на плейстоцена.

Снимка: Еншънт ориджинс

Вулканът Рокамонфина е известен с това, че изстиналата лава по склоновете му е запазила отпечатъци от стъпки на праисторически човек на възраст 325-385 хиляди години.

Снимка: Еншънт ориджинс

Това са най-старите известни до момента следи. Местните жители са ги нарекли „следите на дявола“, тъй като според техните разбирания, само дяволът може да ходи по разтопена лава.

Археолозите проучват склоновете на вулкана от 2001 г. През това време са открити няколко останки от следи на хуманоиди и части от оръдия на труда. Теренните проучвания неотдавна довели до нови и в известна степен неочаквани резултати.

Учените открили нови следи, които идвали не отгоре надолу, както всички предишни, а обратно – отдолу нагоре. Това означава, че древният човек не просто е бягал от изригването на все още неизстиналата лава, а целенасочено се е отправил нагоре към кратера на вулкана.

Снимка: Аркиолъджи уърлд

Открити са общо 14 нови отпечатъци, сочещи в различни посоки. Анализът на следите позволил на учените да направят извода, че по проучвания участък са се придвижвали поне пет човека, като само един от тях е бил възрастен мъж. Характерът на следите показва, че хората не са бягали, а са се придвижвали спокойно и равномерно.

Освен следите учените са открили и два каменни артефакта от базалт, вероятно използвани като оръдия на труда.

Скалата, в която са намерени отпечатъците, е предимно пирокластичен поток – смес от горещи вулканични газове, пепел и фрагменти от лава, образувани по време на изригване на вулкан. Скоростта на такъв поток може да достигне 200 метра в секунда, а температурата – стотици градуси.

Ясно е, че древните хора са ходили там, когато скалата е изстинала достатъчно, но преди да се втвърди окончателно. Всичко това показва, че действащият вулкан е бил важно място за хората, населявали региона.

Размерът, формата и сводът на фиксираните отпечатъци е сходен с тези, открити в Сима де лос Уесос (ямата с костите) в Северна Испания, където са открити многобройни останки от периода на средния плейстоцен (преди около 350 хил. г.). Секвенирането на ДНК на костите показало, че те са принадлежали на неандерталци. Оттук учените правят извода, че следите на склона Рокамонфина също са оставени от неандерталци.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!