Ситуацията е обрат на 180 градуса. Преди шест години България хвърли на боклука мултимилионен проект за построяването на атомна електроцентрала съвместно с руската компания „Росатом”, тъй като нейната цена навлезе в дългова спирала. Премиерът на България Бойко Борисов тогава я нарече „корупционната схема на века”.

Този месец българският парламент одобри предложение на същия този Бойко Борисов проектът да бъде рестартиран. „Росатом”, която вече достави два 1000-мегаватови реактори за централата, Китайската атомна корпорация (CNNC) и френската „Фраматом”, дъщерна компания на EDF, са заинтересовани към проекта.

Завоят в позицията на българските власти предизвика смайване в Брюксел. Проектът в Белене ще приема доставки на гориво от Русия, а това е в разрез с политиката на ЕС за намаляване на енергийната зависимост от Москва и създаване на либерализиран европейски енергиен пазар.

Е, какво се промени? Отговорът е, че през 2016 г. арбитражен съд постанови, че България трябва да изплати неустойки на дъщерната компания на „Росатом” „Атомстройекспорт” в размер на 600 милиона евро. Освен това България вече е инвестирала 1,5 млрд. евро в проекта – това не е малка цена за държава, чийто БВП е около 47 млрд. евро.

София можеше просто да пише парите като загуба, да се опита да продаде вече купеното оборудване на трета страна (което би било сложно), или да направи нов опит да завърши проекта. При положение, че прогнозната цена за това би била над 10 млрд. евро, този избор не изглежда много рационален.

По начало проектът за „Белене” беше направен с цел да се замени застаряващата построена по времето на СССР АЕЦ „Козлодуй”. Но тази централа, която произвежда 30% от електроенергията в България, преди две години подписа договор за удължаване на експлоатацията до 2049 г.

От тук следва, че няма нужда от нова голяма генерираща мощност като „Белене”. Критиците на проекта казват, че построяването й би отклонило големи инвестиции, които иначе биха се насочили към възобновяеми енергийни източници. Освен това ще бъдат затворени трите въглищни централи в комплекса „Марица Изток”, което би коствало работата на хиляди миньори.

Според анализа на учените в България цената на тока от „Белене” би била поне два пъти по-висока от пазарната в момента както в България, така и в съседните й страни.

Правителството настоява, че няма да има държавни гаранции за заемите, които ще финансират проекта, нито ще има договори за изкупуване на тока на преференциални цени. Все пак CNNC, която не би имала проблем да осигури финансирането за проекта, той би могъл да гарантира важно място за Китай на европейския пазар. Москва също изглежда заинтересована към това.

Критиците настояват, че „Белене” би се вписала чудесно в плана на Кремъл да използва инфраструктурни проекти едновременно за да сключва изгодни за себе си договори и за да увеличава политическото си влияние.

От „Фраматом” пък обявиха, че имат не инвеститорски интерес, а единствено желание за пренос.

Флиртът на България с Москва и Пекин обаче изглежда странно на фона на опитите на страната да прекрати договорите си с два западни инвеститора за американските централи с мотива, че те излизат скъпо. Въпреки това те са далеч по-изгодни отколкото електричеството от „Белене” би било. Американската AES и базираната в САЩ ConturGlobal управляват модерни въглищни централи в Маришкия басейн, които генерират една пета от електричеството в България.

София се бори с тези договори, подписани през 2011 г. за срок от 15 години, в продължение на вече четири години, когато изненадващо България изпрати запитване до ЕК дали споразуменията не са незаконно подпомагане за страната. Компаниите от своя страна заявяват, че прекратяването на договорите и продажбата на електроенергия на пазарни цени би направило инвестицията им невъзвръщаема. Това би било и лош сигнал във време, в което енергийни инвеститори като италианската „Енел”, германската „ЕОН” и чешката „ЧЕЗ” се изтеглят от страната.

Според енергийния консултант Илиян Василев г-н Борисов използва „Белене”, за да играе сложна партия шах срещу Русия. По негови думи премиерът се опитва да убеди Москва да удължи планирания от „Газпром” „Турски поток” до България, така че той да се свърже с планирания газов хъб „Балкан” близо до Варна на българското Черноморие, така че да се доставя синьо гориво до Източна Европа. Това от друга страна по своеобразен начин би възродило „Южен поток”, който беше зарязан през 2014 г.

Подобни мегапроекти блазнят политическите лидери. Но ако оставят България под енергийния контрол на Русия или Китай и същевременно изпъдят европейските или американските инвеститори, може в дългосрочен план да опропастят развитието на страната си.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!