Финландският парламент подкрепи с огромно мнозинство кандидатурата на правителството за присъединяване към НАТО, гласувайки със 188 гласа за и само 8 против за продължаване на процеса на кандидатстване.
Този ход, който представлява промяна в неутралната позиция на Финландия, заемана от десетилетия след Втората световна война, бе направен в момент, когато Швеция се приближи до подаването на кандидатурата си за присъединяване към алианса.
Депутатите в Хелзинки подкрепиха мнението на министър-председателя Сана Марин и президента Саули Ниинистьо, че присъединяването към НАТО би било най-добрият ход за сигурността на Финландия в светлината на руската инвазия в Украйна. В неделя ръководството официално реши да подаде молба за присъединяване към военния съюз.
Гласуването в 200-местния законодателен орган Едускунта се разглеждаше по-скоро като формалност, тъй като не се изискваше непременно одобрението на политиците.
Сега се очаква Финландия да подпише официална молба и да я подаде в централата на НАТО в Брюксел през следващите дни с надеждата да стане 31-ият член на западния алианс. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган се противопостави на присъединяването на Финландия и Швеция – мнение, което може да промени плановете на двете северни държави.
Дебатите по предложената стъпка започнаха във финландския парламент в понеделник, а първото заседание приключи след повече от 14 часа. Общо 212 политици се изказаха пред парламента по темата, като по-голямата част от тях подкрепиха присъединяването към НАТО.
Във вторник председателят на комисията по външни работи заяви, че членовете са решили да се присъединят към министър-председателя и президента и да предложат на парламента Финландия да подаде молба за членство в НАТО.
„След като изслушахме много голям брой експерти и получихме становищата на 10 [парламентарни] комисии, комисията по външни работи е съгласна с правителството, че Финландия трябва да кандидатства за членство в НАТО“, заяви пред репортери Юси Хала-ахо. „Това решение е единодушно.“
В изявление, публикувано във вторник, комисията заяви, че „дългогодишната агресивна политика на Русия и целта за разделяне на Европа на нови сфери на влияние придобиха ново измерение след нахлуването на страната в Украйна“.
„Ако не се реагира, това ще доведе до стесняване на външната политика, политиката на сигурност и отбраната на Финландия“, добави комисията.
Във вторник и шведският външен министър Ан Линде официално подписа молбата на страната си за членство в НАТО, ден след като страната обяви, че ще се стреми към членство в алианса.
Промяната на Швеция слага край на 200-годишното военно необвързване на страната, докато Финландия се отдалечава от десетилетната си неутрална позиция.
По време на Втората световна война Финландия води две войни срещу Москва и губи около 10 % от територията си. След приключването на войните скандинавската държава възприема политика на военно неприсъединяване и неутралитет.
