Цвета Стратиева или както е популярна сред своите последователи, Флора, е един от известните български влогъри. Тя има над 108 хиляди последователи в YouTube и близо 60 хиляди последователи в Instagram. Видеата и са забавни, често иронични, като в тях могат да се видят много политици, чиито думи обаче са извадени от контекста, а целта им е да опонират на Флора, да я допълват и да бъдат непреки гости в нейния канал.
Как Флора започва да снима? В 11-и клас заминава да учи в пансион в Англия. Градчето обаче е малко и няма и следа от българи. Така, за да бъде по-близо до България, макар и на хиляди километри, и за да говори на родния си език, тя решава да започне да снима видеа, които след това да качва в YouTube, за да общува с повече българи.
С Флора си поговорихме за нейния живот като влогър, за бъдещите и цели, както и за решението и да се върне и да се развива в България след прекарани 2 години в английско училище. Един разговор за възможностите, целите и бъдещето:
Флора, в момента последователите ти в YouTube са 108 хиляди и за тези хора ти си пример по някакъв начин. По какъв начин искаш да им повлияеш?
Никой не започва да качва видеа с идеята, че ще го гледат толкова много хора, че ще слушат всяка дума и това, което той каже, ще има реално някакво значение. Така че е много сложно. В един момент човек осъзнава, колкото и клиширано да звучи, носи някаква отговорност. На първо място аз се надявам, че те ще могат да се образоват по забавен, непропагандаторски, интересен начин за различните политически фигури. Да знаят най-малкото кои са хората, които ги управляват, защото това е първата стъпка. Ние имаме проблема, че младите хора са изключително аполитични и за да запалиш някакъв интерес, трябва да направиш нещата по забавен и развлекателен начин. Надявам се, че на този етап поне това правя, а в бъдеще се надявам, колкото повече време минава, толкова повече се надявам добавената стойност във видеата ми да се увеличава и не само обработката да е ценна, а и да надграждам всички идеи, които съм реализирала.
Казваш, че голяма част от младите хора са аполитични. Мислиш ли, че в училище трябва да се работи в тази насока?
Ами аз мога да сравня и как е било и в чужбина. Повечето политически теми в Англия са застъпени и те не са табу. Икономика, политика – това са неща, които хората свободно обсъждат и дори учителите очакват и дори започват дискусии с учениците по тези теми. Разбира се, в България въпросът е как ще се направи това. Въпросът е да не се премине в политическа пропаганда, но смятам, че има нужда от такива дискусии, защото ако не в училище, къде другаде да бъде запален този интерес.
След като задминеш броя на избирателите на партията на Веселин Марешки в текущото Народно събрание, знаеш ли вече каква ще бъде следващата ти цел?
Аз не съм избрала Марешки, защото имам някаква омраза или любов към него, а защото е най-малката партия в Народното събрание. Така че в зависимост от това какви партии влязат в новия парламент, може да имаме доста по-малки партии, ще видим каква ще бъде новата цел спрямо изборните резултати, така че още на изборния ден може да знаем.
Напоследък си по-активна в YouTube да очакваме ли това да остане така и за в бъдеще?
Надявам се, защото в крайна сметка трябва и постоянство в това отношение. Качеството е важно, да, но, колкото и да е неприятно, хората ценят и количеството. Хората все пак няма как да знаят колко време отнема едно видео, те просто виждат крайния резултат, така че честото качване определено помага.
Хората, които следят твоя канал със сигурност са останали с впечатление, че не харесваш особено Англия. Това така ли е наистина?
Да, до голяма степен е вярно. Не лъжа за видеата си за тези конкретни неща. Разбира се, има и много позитиви в Англия, но имайки предвид и че много от тези видеа са правени, когато съм била на 17-18 години в чужбина, сама, тийнейджърски период, много ядосана и имайки предвид че в YouTube се харесва повече, когато говориш негативни неща, естествено, че е малко хиперболизирано. Но да, повечето неща мога да кажа, че са верни. Просто има и много позитиви, които услужливо съм пропуснала така да се каже.
И в крайна сметка ти се връщаш в България…
Ами в крайна сметка си казах, че повечето хора, които избират да станат емигранти… защото аз така виждах нещата, останеш ли да учиш там, ти трябва да дадеш едни доста големи пари за университет там, след което най-вероятно и да останеш да работиш там. Повечето хора така правят. И си казах, че няма смисъл да емигрирам, просто не виждах причина лично за себе си. Повечето хора, които са в чужбина наистина имат някакви икономически причини или социални, или просто им харесва повече да живеят там. Но човек, който е млад и кадърен, може да се развива навсякъде. Така че реших да се върна в България, защото не виждах какво повече може да ми даде Англия. Разбира се, че и в живота там има позитиви, но когато претеглих нещата, прецених, че в България ще бъде по-добре за мен.
В едно от видеата ти казваш, че хората доста се учудват на това твое решение. Как приемаш това, нормално ли е? Защо хората реагират по този начин?
Може би, от една страна, е фактът, че си имал предоставена възможност, която много хора в България нямат. Аз отидох там например със стипендия, която спечелих от над 300 души в страната и ми бяха поети голяма част от разходите. Така че това е шанс, разбира се, от който аз съм се възползвала. Но всяка добра идея и всяко нещо си има, така да се каже, срок на давност и когато аз прецених, че това, което ми е било нужно от Англия съм го взела до някаква степен и съм готова да се върна в България, много хора смятаха, че това не е правилно, че трябва по някакъв начин човек да продължи да се развива в чужбина, защото те самите не виждат реализация и перспектива в България. Това, което те пропускат обаче е, че в чужбина нещата не са много розови, за емигрантите поне. Не мисля, че на един журналист би било по-лесно да се развива в чужбина, отколкото в България, каквото и да говорим за свобода на медиите, чисто и просто поради икономическите причини, които ще са му пречка през първите 10 години.
Какво би казала на хората, които са в чужбина и се колебаят дали за тях има бъдеще в България?
Да си преценят кое за тях е най-важното, защото ако трябва да съдим по това къде ще им е по-трудно да се реализират, аз лично вярвам, че навсякъде е трудно и навсякъде се налага да се правят някакви жертви дали ще е в икономически план, дали ще е в личен. Според мен няма значение. И ако наистина смятат, че могат да се реализират и в България, че професията им го позволява, защото има някои професии, които наистина тук не са добре оценени, но ако смятат, че могат, но просто се притесняват, че ще им е трудно, че трябва да имат връзки, че няма по някакъв начин няма да ги допуснат, нека се върнат и се опитат, защото аз вярвам, че навсякъде е трудно, просто човек трябва да опитва.
Какво е чувството, когато някой ти каже, че след като е гледал твое видео, обмисля връщането си в България?
Аз много често се шегувам, че от Външното министерство трябва да ми връчат някакъв орден, защото това много често се случва и спомагам леко за обръщането на процеса на демографската криза. Но да, много е хубаво чувството наистина, защото в крайна сметка, по-рано ме попита и какво искам аудиторията ми да вземе, ами няма нищо по-хубаво от това, което казваш, без да го казваш директно – изборите, които правим, начина, по който се държим, това, за което говорим, много често сами могат да провокират хората сами да научат нещо за темата, за самото видео и съдържание, така че аз смятам, че това е най-полезното от всичко.
