Емил Стоянов, Нанси Шилър
На снимката: Нанси Шилър – председател на „Америка за България” връчва на Емил Стоянов – председател на Фондация „Пигмалион” „осиновената" птица "Премененият"

Фондация „Америка за България” връчи на дарителите на Голямата базилика в Пловдив, сред които са EVN, АТАРО КЛИМА, СИЕНИТ Холдинг, фирма Speedflow и Фондация „Пигмалион”, снимки на „осиновените” от тях птици от най-древната открита християнска църква в Европа.

Чрез „осиновяването” на птица практически осиновителите помагат със свои средства за окончателното възстановяване на Базиликата и откриването й, което ще бъде през септември тази година и ще привлече вниманието на целия християнски свят.

"Премененият"
на снимката: „Премененият“

Епископската базилика на Филипопол е най-старата открита християнска църква в Европа. Тя е построена в началото на V век върху по-стара сграда със сходни размери, а вероятно и функции.

Епископската базилика на Филипопол

Базиликата е разрушена в средата на VI век по неизяснени причини. Тя е с изключително големи размери – общата ѝ дължина е 86,33 м, а за ширината ѝ се предполага, че възлиза на 38,50 м.

Епископската базилика в Пловдив

Предполага се, че базиликата е била епископска, за което се съди от сравнително големите размери на сградата, богатата украса с мозайки, както и специфичната форма на олтарната част.

Мозайките, с които е бил покрит пода на базиликата, са едни от най-интересните находки от проучването на обекта. Те заемат площ от близо 700 кв.м и имат интересни мотиви.

Епископската базилика в Пловдив

Изпълнени са с различни цветове и форми, а на много места присъстват изображения на птици.

Между мозайките в южния и средния кораб се забелязва разлика по отношение на композиция и мотиви, което дава основание да се предполага, че те най-вероятно са изработени от различни майстори.

Епископската базилика в Пловдив

Ремонтът на Базиликата и площадно пространство е почти завършен. Проектирането и строителството на сградата и експозициите се финансира от Фондация „Америка за България“. Площадът и техническата инфраструктура се изграждат и финансират от Община Пловдив.

Епископската базилика в Пловдив

Очаква се сградата да бъде готова да края на септември тази година, когато ще е и официалното откриване.

На този етап са завършени ограждащите стени и конструкцията на първия етаж и северния кораб.

Завършени са външните ВиК и електро връзки, хидроизолациите и топлоизолациите по ограждащите стени, вертикалната планировка. В момента е в ход  изграждането на публичното пространство и атрия на базиликата. Работи се също и по монтажа на фасадните елементи.

Епископската базилика на Филипопол

Оригиналните мозайки на обекта са покрити и защитени, а строителните дейности са съобразени с разкритата археология и особеностите на терена.

Фасадата на сградата ще има плътна и ажурна част. Остъкляването на втората ще включва матови стъклени панели с височина до 7 метра и топлоизолация от прозрачна вата, която пропуска светлината.

Тази система ще се използва за първи път у нас.

Покривът на базиликата ще бъде изграден като зелено пространство с минерални елементи, а оформлението му ще напомня за съществувалата на това място до 60-те години на 20 век малка жилищна група, известна като католическия квартал.

Осветлението на сградата ще е енергоефективно. Ще се използват светлинни кладенци за естествена светлина в северния кораб, който се намира под публичното пространство.

Авторите на проекта за сградата и площада са Ателие Дуо-Пловдив и Zoom studio-София.

Арх. Милена Крачанова разработва Консервационно-реставрационния план за експониране на артефактите.

Арх. Лий Сколник и екипът му от Ню Йорк са се заели с интерактивните експозиции.

В центъра на експозицията ще бъдат двата уникални пласта мозайки и архитектурните артефакти, намерени на мястото. Преживяването по време на посещението ще включва също добавена и виртуална реалност, интерактивни тъч-екрани и образователни елементи, насочен към най-малките посетители. Стремежът е Пловдив да получи обект на световно ниво, който да стане една от главните туристически забележителности.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!