Той се смее, той плаче, той „съжалява, че съжалява“. Най-могъщия човек в света, президентът Джо Байдън, все по-често показва меката си страна.
В понеделник в Глазгоу той се извини от името на Съединените щати заради Доналд Тръмп, когото победи точно преди година. Ден по-рано, в Рим, Байдън беше близо до избухване в сълзи, когато говореше за мъртвия си син и за папата. Това се случи по време на пътуването му в Европа, където присъства на двойната среща на върха на Г-20 и на срещата на върха на ООН за климата.
Тръмп вилнееше в стил мачо, а Барак Обама излъчваше твърда самоувереност, а Байдън открито изважда чувствата си на показ.
Игнорирайки кредото на политиците, че извиненията показват слабост, той постоянно се извинява. Че съжалява, че е закъснял; че е говорил твърде дълго; че е бил скучен или че не е толкова добър, колкото хората около него.
Често извиненията са част от тънка самоирония. „Здравейте всички, аз съм съпругът на Джил“ – е любимата му встъпителна реплика, когато наоколо е първата дама Джил Байдън.
Реакцията му на лоши новини – а те са много за Байдън в наши дни – е предимно усмивка и шега.
Когато миналия месец стана ясно, че не е успял да получи подкрепата на Конгреса за осигуряването на безплатен колеж за всички американци, 78-годишният Байдън се пошегува, че Джил, самата тя преподавател в колеж, го е изритала от леглото.
„Белият дом има много спални“, каза той.
Съжалявам, че съжалявам
Извинението в понеделник за това, че Тръмп е извадил Съединените щати от Парижкото споразумение за спасяване на планетата от глобалното затопляне, беше като по учебник за Байдън: той започна с извинение за това… че се е извинил.
„Предполагам, че не би трябвало да се извинявам, но го правя“, каза той.
Емоционалните му изказвания от предишния ден за любимия му син Бо, който почина от рак на мозъка през 2015 г., бяха необикновени по своята откровеност.
Първоначално той намекна, че няма да отговори на репортерски въпрос за това какво е означавала за него срещата му във Ватикана с папа Франциск, като каза, че това е „лично“. Но след това отприщи чувствата си, когато си спомни как папата, докато е бил на посещение в Съединените щати, му е подал ръка, за да подкрепи семейството му след смъртта на Бо.
„Раните бяха все още отворени „и папата оказа такова катарзисно въздействие“, каза той с треперещ глас.
Политическа марка
Емоционалният подход на Байдън не е само израз на неговата персоналност. Той е политическа марка. Представяйки се като „Джо от средната класа“, почитател на съсловието с обикновени корени от Скрантън и Делауеър, той изглежда твърде истински, за да се прави на обикновен политик. Това е идеята. Предвид възрастта му и огромната му отговорност, публичната му личност да се превърне в нещо като мъдър, но все още закачлив възрастен чичко.
Работи ли това? Не при всеки.
По-умерените критици казват, че Байдън е твърде слаб за жестоките политически борби във Вашингтон. Те изтъкват досегашната му неспособност да принуди собствената си партия да прокара в Конгреса огромния му пакет от мерки за инфраструктурни и социални разходи.
По-твърдите критици отиват много по-далеч, поставяйки под въпрос умствената му острота или, в случая с Тръмп и неговите съмишленици, разискват конспиративни теории за това, че Байдън е марионетка в Белия дом.
Колкото по-безмилостни са подигравките, толкова по-ентусиазирани стават избирателите от света на Тръмп. На спортни мачове в цялата страна избухват скандирания „Let’s go Brandon“, което вече е вирусен евфемизъм за нецензурно изказване по адрес на Байдън, подстрекавани от републикански членове на Конгреса.
„Хайде стига бе, пич!“ (C’mon, man!)
Няма съмнение, че девет месеца след началото на управлението му и 12 месеца след победата му на 3 ноември 2020 г. Байдън е изправен пред проблеми.
Ново проучване на NBC News показва, че 54% от американците не одобряват делата му. Само 42% ги одобряват.
Тръмп ежедневно троли Байдън, твърдейки, че той е бил истинският победител през 2020 г., докато планира завръщането си през 2024 г.
А демократите са в паника от възможността техният кандидат за губернатор на Вирджиния да загуби изборите във вторник, което предвещава загуба на целия Конгрес в междинните избори догодина.
И все пак, с цялата тази сантименталност, Байдън изглежда не позволява на мрака да го застигне.
Все по-често обаче е прекъсван с невъздържаното „Хайде стига бе, пич!“ по време на своите речи.
Но, както каза самият той в Рим, анкетите „се движат нагоре-надолу – нагоре-надолу“.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
