Близо 47 милиона избиратели във Франция имат право да гласуват за нов президент. Те трябва да направят избор между проевропейския кандидат, центристът Еманюел Макрон и кандидатката на крайната десница Марин льо Пен.

На първия тур Макрон, лидер на движението „Напред!“, получи 24,1 процента от гласовете, а Марин льо Пен, лидерка на Национален фронт, получи 21,3 процента.

Всички 66 546 избирателни секции отвориха врати точно в 8 часа местно време (9 часа българско).

Социологическите проучвания дават огромна преднина на младия политик Еманюел Макрон.

Последните дни от кампанията преминаха под знака на хакерска атака срещу щаба на бившия финансов министър.

Десетки хиляди документи от предизборната кампания се появиха в Интернет. Френската избирателна комисия предупреди, че всеки, който разпространява изтеклите документи от предизборната кампания на центристкия кандидат, може да бъде подведен под отговорност за криминално престъпление.

Представител на базираната в Ню Йорк компания за киберразузнаване заяви, че според данните, зад атаката стои хакерска групировка, свързана с руското военно разузнаване.

Той обясни, че преди месец хакерите са регистрирали фалшиви интернет-адрес с име, подобно на партията на Макрон, които вероятно са били използвани за изпращането на заразени имейли.

Екипът на кандидата определи атаката като „масирана и съгласувана” и уточни, че сред легалните документи са вмъкнати и фалшиви с цел да дезинформират.

Макрон заведе жалба след обвиненията в ефир на Льо Пен, че притежава офшорни сметки на Бахамите.

Президентската кампания е разочаровала мнозинството от французите, сочат анкети. Прогнозите са за понижена избирателна активност, но Макрон е сочен за почти сигурен победител с около 62% от гласове.

Изборите са ключови, както за бъдещето на Франция, така и за целостта на ЕС. Националистката Льо Пен обеща да свика референдум на Фрекзит, а проевропейският кандидат – Макрон, призова ЕС да се реформира, в противен случай Франция ще трябва да напусне.

Кои са кандидатите и какво обещават:

1. Един от основните претенденти за Елисейския дворец е независимият центрист Еманюел Макрон. Той влиза в политика едва преди три години като министър на икономиката. След двугодишно управление напуска и основава безпартийното движение „Напред!“ (En Marche!), обявявайки срещу статуквото. Макрон признава, че е бил част от елита на Франция, но това не му пречи да отправя остри критики срещу „свещените крави” от социалния модел като 35-часовата работна седмица, защитата срещу уволнения и доживотните назначения в държавния сектор. Най-младият кандидат в предизборната надпревара обещава да постави мост между лявото и дясното политическо пространство.

Еманюел Макрон е ново лице в политиката и хората му имат доверие, освен това много от опонентите му – социалистите на президента Франсоа Оланд са в отстъпление, а десноцентристкият кандидат Франсоа Фийон бе замесен във финансов скандал.

Около неговата особа също има пикантерии: той е женен за учителката си от гимназията, която е с 24 години по-възрастна от него, а през февруари беше принуден публично да отхвърля слуховете, че има извънбрачна гей връзка.

Предизборни обещания:

-да бъде премахнат местният жилищен данък;

-пълно възстановяване на разходите за културни прояви, зъбни протези и слухови апарати;

-орязване на данъчните ставки за социалните придобивки на хората с ниски доходи в комбинация с данъчни спирачки за техните работодатели.

-поддържане на бюджетния дефицит под задължителните за Европейския съюз 3% от БВП;

-намаляване на безработицата от 10 до 7% в края на петгодишния президентски мандат;

-инвестиции за 50 милиарда евро и съкращаване на държавните разходи до 60 милиарда евро годишно;

-намаляване на корпоративните данъци от 33,3 до 23 на сто;

-35-часовата работна седмица да остане, а компаниите да решават чрез преговори какво да бъде реалното работно време;

-ниско платените работници да бъдат освободени от някои социалноосигурителни вноски;

-15 хиляди места в затворите, да бъдат наети допълнително 10 хиляди полицаи и де се увеличат разходите за отбрана до 2% от БВП (сега са 1,8 на сто)

-намаляване с една трета на числеността на Сената и на Националното събрание, съкращаване с една четвърт на персонала на местните власти и забрана за депутатите да назначават свои роднини като асистенти;

2. Реален шанс да се превърне в първата жена президент на Франция има лидерът на крайнодясната партия „Национален фронт” – Марин Льо Пен. Балотажът е стъпка напред за нея, тъй като на президентските избори през 2012 г. тя не успя да стигне до втория кръг и да постигне постижението на баща си (Жан-Мари Льо Пен е бивш командос, дългогодишен ръководител на партията „Национален фронт”; използва изключително остра реторика, наричайки нацистките газови камери „историческа подробност”), победен през 2002 г. на балотаж от Жак Ширак.

Марин Льо Пен използва силна антимигрантска и евроскептична реторика. Тя обещава референдум, подобен на британския, за напускане на ЕС. Сред плановете на 48-годишната Льо Пен е да се отърве от еврото и да принуди френската централна банка да финансира част от държавните разходи.

Тя настоява, че тези неортодоксални намерения са в унисон с антиглобализационните чувства, извели Доналд Тръмп до Белия дом и повишили вота за Брекзит на референдума във Великобритания миналата година. Не са тайна и топлите й чувства към Москва и руският президент Владимир Путин.

Предизборни обещания:

-Франция незабавно да се оттегли от Шенгенското споразумение и да въведе паспортни проверки по границите си;

-експулсиране на всички чужденци, заподозрени от разузнавателните служби;

-отнемане на френското гражданство на хора с два паспорта, свързани с джихадисти;

-лишаване на нелегални имигранти от основни здравни грижи;

-3% мито върху вноса, денонсиране на международните търговски договори, допълнително данъчно облагане за фирми, които наемат чужденци;

– да бъдат назначени още 15 хиляди полицаи и да се осигурят нови 40 хиляди места в затворите, а осъдените чужденци автоматично да се изгонват от страната;

-Франция трябва да напусне интегрираното военно командване на НАТО, но да увеличи разходите си за отбрана;

-ограничаване на миграцията до 10 хиляди годишно и невъзможност за нелегалните имигранти да узаконяват престоя си;

-повишаване на социалните помощи и да намали данъците за домакинствата и малките и средните предприятия, както и да намали от 62 на 60 години пенсионната възраст.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук