Франция е усъвършенствала изкуството на прагматизма. Те владеят натиска, защитават се, примамват плячката си, след което удрят внезапно. Понякога, както установи Англия, французите се нуждаят само от няколко доминиращи положения. Такъв е животът, когато имаш Килиан Мбапе, който чака да започне контраатака, Антоан Гризман, владеещ и най-малко пространство, и Оливие Жиру – недооценен, но все още силен, чакащ възможност да падне в наказателното поле.
Това е печеливша формула за Дидие Дешан, чийто отбор е на две победи от това да стане първата страна след Бразилия през 1962 г., запазила Световната купа. Старши треньорът на Франция не се притеснява да има повече притежание на топката от другия отбор. Той не говори за философия, а мисли само кой е най-добрия начин да спечели.
Тази вечер обаче, Франция е изправена пред предизвикателство: как да победи сензацията на турнира. Мароко – първата африканска страна, достигнала до полуфиналите, стои на пътя им и е малко вероятно да отстъпи. Аутсайдерите ще бъдат наъхвани от хиляди привърженици на стадион Ал Байт, където враждебната атмосфера ще постави на изпитание смелостта на играчите на Франция. Мароканците играха осем часа и половина футбол, изправиха се пред три дузпи и все още единственият гол, който допуснаха бе на Найеф Агерд, който вкара топката в собствената си врата срещу Канада.
Търпението, както призна вратарят на Франция Уго Лорис, ще бъде от ключово значение. Част от проблема за световните шампиони е, че Мароко е ефективен и отлично трениран от Уалид Реграгуи. Те ще очакват брилянтният десен бек Ашраф Хакими да остави настрана приятелството със съотборника си от Пари Сен Жермен Мбапе. Неуморният Софиян Амрабат ще носи отговорността да овладее Гризман, който беше впечатляващ срещу Англия, а Боно да направи още чудеса на вратата. Те ще се молят Агер, Ромен Саис и Нусаир Мазрауи да са готови да играят в защита и да не са твърде уморени, след мача с Португалия на четвъртфиналите.
Мароко също ще се опита да примами Франция в капан. Те имат силна халфова линия и креативни футболисти, като Хаким Зиех и Софиян Буфал. Юсеф Ен-Несири, който вкара победния гол срещу Португалия, е опасен втори в предни позиции. „Те не са само добри в защита“, предупреди Дешан. „Нямаше да стигнат до полуфиналите, ако бяха просто дефанзивен отбор.“
Тежестта ще бъде върху Франция да се наложи, да контролира притежанието и да разтегне играта. Тео Ернандес и Жул Кунде ще се наложи да се издигнат от позициите на краен бек. Гризман, който играе като номер 10 тези дни, ще трябва да успее там, където Кевин Де Бройне, Бруно Фернандеш и Бернардо Силва се провалиха. Мбапе ще трябва да спечели дуела си с Хакими.
И все пак изненади не са изключени. Спомените от колониалното минало на Франция в Мароко ще придадат на събитието допълнително предимство на трибуните и ще изместят фокуса от футболното поле към етническото. Припомняме, че Мароко е бивша френска колония, а във Франция официално живеят около 1 200 000 мароканци.
„Не сме тук, за да се шегуваме и не сме уморени. Искаме да пренапишем историческите книги за нашите братя в Северна Африка, за египтяните, либийците – всички онези, които мечтаеха да видят африкански отбор на полуфинал. Не искам да чакам още 40 години, за да дам шанс на друг африкански отбор. Аз съм малко луд; малко мечтател“, каза Реграгуи, който е израснал в предградие край Париж.
Каквото и да се случи на мача довечера, Мароко показа, че отново се завръща на картата на света 38 години след постиженията на Ауита и Мутавакел. 26-те „атласки лъва“ и техният мениджърски екип се превърнаха в източник на вдъхновение за много поколения напред.
Текстът е публикуван в „Гардиън“, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още спортни новини – четете тук
