Гари Каспаров: Европа продаде демокрацията заради руския газ

Преди два дни Съветът на Европа гласува за игнориране на собствените си предупреждения за руската агресия и нарушения на правата на човека. Путин напада Грузия и Украйна, незаконно анексира Крим и прекара 20 години в унищожаване на демокрацията в Русия. СЕ, включително френската и германската подкрепа, възнагради Путин, като премахна санкциите срещу Русия. Този ход излага институцията като безнадеждно корумпирана. Тя не е безполезна, а по-лошо – тя е   доброволен проводник в помощ на Путин за разпространяване на неговото разяждащо влияние в Европа, предупреждава световният шампион по шахмат и активист в защитата на човешките права Гари Каспаров в своя публикация във „Фейсбук“.

Според уебсайта на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ): „УСЛОВИЯТА ЗА ЧЛЕНСТВОТО са ПЛУРАЛИСТИЧНА ДЕМОКРАЦИЯ, ВЪРХОВЕНСТВО НА ЗАКОНА И УВАЖЕНИЕ ЗА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА.“ Никое от тези неща не е съществувало в Русия на Путин повече от десетилетие. Както и при членството на Русия в Г-7, тя все още беше в СЕ като наследство от елциновите години – нашето кратко вкусване на демокрацията, преди да бъде удушена от мафията на Путин. Разрушаването от Путин на гражданското общество в Русия и инвазията му в Украйна сложиха край на шарадата. Накрая Русия бе изхвърлена от Г-7 и извадена от Съвета на Европа. Сега ПАСЕ приветства Путин обратно, въпреки че Русия все още си е присвоила Крим и поддържа огромна нашественическа сила в Източна Украйна (и окупираните части от Грузия).

Най-жалкото е, че поддръжниците на това предателство спрямо мисията на Съвета на Европа се опитаха да го обрисуват от името на руското гражданско общество, вместо като смазващ удар срещу него. Това е абсурдно и в най-добрия случай погрешно, а  в най-лошия – опит за прикриване на пропутинска корумпираност. Единственият реален път да се помогне на каквото е останало от руското гражданско общество, е да се сложи край на Путиновата диктатура. Този ход вместо това засилва позициите му в Русия, узаконява агресията му в чужбина и легитимира диктатурата му.

Обосновката, че руснаците могат да използват СЕ и човешките права, за да съдят Путин за няколко долара, е като поставяне на превръзка на рак в четвърта фаза. Защо лидерството на ПАСЕ мисли, че Путин иска да се върне в Съвета на Европа? Защото той знае, че легитимността и способността да се разпространява покварата в европейските институции си струват повече от плащането на малко кръвни пари на жертвите или на оцелелите. Това, че европейските чиновници се позовават на руското гражданско общество, за да прикрият корупцията си и липсата на принципи, добавя обида към болката. Като става дума за за руското гражданско общество, принудено да живее в изгнание, всеки, който прави подобни твърдения, може да отиде в ада. Други приятели и колеги са били убити от режима на Путин, който ПАСЕ е толкова нетърпелива да прегърне, и не могат да говорят по въпроса.

В моите очи това е предателство по-лошо от Мюнхен през 1938 г. /споразумението между Чембърлейн, Деладие, Хитлер и Мусолини за предаването на чехословашката Судетска област на Германия – бел. ред./ поради няколко причини. Врагът тук не е могъщата нацистка военна машина, заплашваща да подпали континента. ПАСЕ е коленичила пред „Газпром“ и „Роснефт“ (с председател бившия германски канцлер Герхард Шрьодер). Невил Чембърлейн и Едуар Даладие бяха много грешни, но те бяха и отчаяни и не са имали представа какво какво ще се случи. Но Путин е известна величина с дълга история. Две десетилетия на унищожаване на човешките права и демокрацията в Русия, нахлуването в съседите на Русия, убийство на чужда земя, пропаганда и хакерски атаки срещу изборите в цяла Европа и по света, свалянето на самолета MH17 над Украйна – това е поведението, което ПАСЕ току-що благослови.

Награждаването на диктаторската агресия просто я насърчава още повече, винаги е било и ще бъде така. Сближаването има лош обратен ефект, без либерализация или влияние върху Путин, докато в същото време се разкриват канали за руските пари и енергиен шантаж да сеят разложение, а Путиновите олигарси да проникнат кръгове на властта. Сближаването финансира потисничество на Путин и легитимира властта му, което го прави още по-труден за преборване. (По същия начин вижте Китай, където сближаването не е направило нищо за либерализиране на диктатурата, която е станала по-сурови и по-централизирана при Дзинпин.)

Някои европейски представители виждат във фаворизирането на Путин форма на тактически антиамериканизъм и противодействие срещу Тръмп, което е толкова глупаво, колкото звучи. Това не е Студената война, където лесно можете да изберете страна. Путин е най-големият съюзник на Тръмп и подкрепя фашистите в Германия и Франция, както и левите и екстремистите от всички страни на политическия спектър. Путин не е идеолог; той иска хаос и екстремизъм.

Други, като Макрон, са относително честни относно това, че открито жадуват за руските пари и инвестиции. Това е моделът „зелена светлина за зелените пари“, който превърна европейската политика в детска площадка за олигарсите на Путин. Ценностите на Европа вече са написани на рублите, а не в Декларацията за правата на човека.

Европа се продава и Путин купува.

Заб: Заглавието е на „Дебати.бг“.