Мрачният образ на напиращия да залее България озверял мигрант отново трови съня на българското общество и новините за мигрантските потоци не слизат от раздела с водещите в българските медии. Всекидневно следим цитатите от главите на отговорните за опазването на България институции и се кръстим трижди, че освен коронавируса засега ни подминават и мигрантските вълни. Двете истерии се изравниха по медийно място и време и не оставиха много пространство за още страхове в изтормозените умове на българите.
Нека не си хвърляме прах в очите – за мигрантите от Близкия Изток уж толерантното българско общество като цяло разсъждава като за нашествие от скакалци и единствената разлика е, че не можем да употребяваме срещу тях пестициди или гладни хищници. Не че в някои прослойки на нашето общество няма такова желание. Обаче пък имаме готовност да се справим по други начини – газ, лобут, гърбуч, още войска и изобщо каквото там трябва /например свински опашки/. Ситуацията с мигрантите идва дюшеш на военния министър Каракачанов и други патриоти и националисти, защото им дава възможност да опазят родината от нещо.
Но от какво, всъщност? От началото на новата криза преди две седмици гръцко-турската граница ври и кипи, а на нашата сме спрели няколко десетки човека. Институциите почти всекидневно декларират готовност да преминат към още по-голяма готовност за справяне с проблема, за който по принцип вече имаха готовност, защото искаме в Шенген.
„Приготвил съм армията по разчетите, които сме направили с МВР. Буквално в рамките на 4 до 6 часа на границата могат да пристигнат 400 човека, включително сухопътни войски, специални сили, военна полиция със 140 броя техника. В рамките на 12 до 16 часа още 1000 човека могат да подсилят граничните власти. И ако се наложи, може да мобилизираме до 2400 – 2600 човека, т.е. да ги изпратим на границата. Каква сила? Естествено, че няма да стреляш с картечница, но всякаква физическа сила, включително водни струи, газови гранати, шокови гранати, – това, което използват гърците“ – заяви Каракачанов.
Армията идва, ако трябва, брей – дебела работа. Тя само за сериозни неща се ползва…
След седмица чесане на езици стана очевидно обаче, че правителството полага усилия да спре нещо, което не идва. Мигрантите просто не искат да минават през България, но истерията покрай тях никога не ни е подминавала. Същото беше и при предишните мигрантски вълни, от които у нас не се задържа почти никой, но от обществените реакции неосведоменият човек можеше да остане с впечатлението, че са ни залели африканските скакалци. Или азиатските, ако някой държи на формалностите.
И преди, и сега през европейската България никой не ще да минава. Още през 2015 година, когато все пак няколко десетки хиляди минаха, заради разкази за инциденти с грабежи и физическо насилие на България й излезе име на кофти място за преминаване към Европа.
„Кaзaхa ни дa нe минaвaмe прeз Бългaрия, зaщoтo ca мнoгo жecтoки мъжe, жecтoки хoрa! Пoлициятa – тe бият пoвeчe, мнoгo бият мигрaнтитe и нaлaгaт гoлeми нaкaзaния“ – споделиха бeжaнци, кoитo ca блoкирaни мeжду Турция и Гърция.
Това е истината. Крушката си има опашка и едва ли такива неща се разказват без основание. Спокойната българска граница очертава картината в ума на мигрантите: българската полиция бие на границата, а след нея идва Динко със свинските опашки.
Естествено, че е добре да сме готови и за най-тежката ситуация, но като всичко е нормално, защо е нужно непрекъснато да писукат мисирките и да се насаждат страхове?
Няма от какво да се плашим. Никой няма да мине през България за Европа, освен при извънредни обстоятелства /например ако гърците почнат да пердашат повече от нас/. Не заради мерките, а защото ни смятат за „жестоки хора“, неевропейци. Със сигурност някои харесват това положение, но то е оценка за България, която никак не е радостна – мизерните мигранти, афроазиатските скакалци, смятат България за място, на което не само не си струва да се опитваш да оставаш, но и което е опасно за преминаване. Ама ако ни питат, ще кажем – стара култура сме, цивилизовани европейци сме. Обаче при цялата си древна културност не се сещаме, че тези хора, от които се пазим, са в огромната си част хора в нужда, подгонени от неволята, а не нашественици.
Само че уважението не си го даваш сам, а ти го дават другите. От тях го печелиш. Страхът от преминаване през България казва много, ако не и всичко, по въпроса до коя част на Европа сме по-близо. Нямам предвид географски.
Така че да си гледаме коронавируса и това е.
С мигрантите зор няма. Те не ни искат. Бягат към Гърция. Там бият по-благо.
