Руското правителство засилва своя натиск в Арктика. Въпреки предизвикателната глобална икономическа среда, Кремъл планира да изгради поне пет нови ледоразбивачи, които според премиера Михаил Мишустин ще бъдат използвани за по-нататъшно развитие на Северния морски път покрай арктическото крайбрежие на Русия. В понеделник Русия обяви, че е започнала строителството по проекта „Лидер“, най-мощният ядрен ледоразбивач в света, в корабостроителницата „Звезда“ в региона на Далечния Изток. Според правителството проектът си струва разходите, тъй като ще помогне да се направи достъпът на Северния морски път целогодишен и да се включи в нарастващия интерес към новия транзитен коридор между Европа и Азия. Но интересът на Кремъл към Арктика не е резултат само от потенциалните икономически ползи; също е въпрос на обезпечаване на източните граници на Русия.
Източният фронт
Русия отдавна концентрира усилията си за сигурност на западния си фронт. Основните заплахи за териториалната цялост на Русия исторически произтичаха оттам и затова тя отдели значително време и ресурси за изграждането на своя Балтийски и Черноморски флот. Но Москва все повече се фокусира върху източната си граница, която е изправена пред нарастващи заплахи от няколко източника, някои от които изграждат свои собствени военноморски сили. Япония, САЩ (през Беринговия проток) и Китай всички са съседи на този регион, и макар че е малко вероятно някоя от тези страни да инициира военни действия срещу Изтока на Русия, Москва не оставя шансове, инициира стъпки за увеличаване на бойната ефективност на флота, за да си гарантира, че никоя нация не може да блокира достъпа й до Тихия океан. Тя също е изправена пред вътрешни заплахи. Това е просторен и отдалечен регион с лоша инфраструктура, което го прави потенциално труден за контрол. Поддържането на единството на такава обширна територия изисква силна армия.
Поради това Русия усилва военното си присъствие в този регион, като развива техническата база на Тихоокеанския флот и повишава бойната си ефективност. В момента флотът разполага с 58 кораба и 20 подводници, включително стратегически подводници ракетоносци и многоцелеви ядрени и дизелови подводници. Разполага с морски ракети, самолети за борба с подводници и изтребители, както и войски на сушата. Всъщност Тихоокеанският флот е вторият по големина и най-ефективен от флотите на Русия и има широк спектър от задачи, включително защита на изключителната икономическа зона на Русия и осигуряване на достъп през тези води за търговски и военни кораби. Оперативната му зона, която включва Арктика, Южното полукълбо, Тихия океан и Индийския океан, е най-голямата от тези на всички флоти на Русия.
За да поддържа своята бойна ефективност, Тихоокеанският флот трябва да бъде постоянно модернизиран и снабден с модерна техника. Но това изисква големи инвестиции, както и сложна логистика и поддръжка на флота. Основната слабост на Тихоокеанския флот е неговата отдалеченост; той е лошо свързан с центъра на Русия, както и с други флоти и флотилии на страната. Това се дължи на факта, че пътищата и инфраструктурата в тази част на страната са лоши – има само три железопътни линии, свързващи Далечния Изток например с центъра на страната. В процес на изграждане има няколко железопътни проекта, но те ще бъдат готови до 2030 г. Сложният терен в региона, състоящ се предимно от планински райони, затруднява развитието на пътищата и инфраструктурата. Така Русия сега се обръща към алтернативен път за свързване на Тихоокеанския флот с останалата част от страната: Северния морски път.
Работа за ледоразбивачи
Дългосрочната стратегия на Русия е да превърне Северния морски път в транспортен коридор, който да бъде достъпен целогодишно от Мурманск до Владивосток – мястото на главната квартира на Тихоокеанския флот. Но дори и като се вземат предвид ефектите от глобалното затопляне, е малко вероятно ледът в тази област на Арктика да се стопи достатъчно през следващите 10-20 години, за да направи тези води проходими за търговски или военни кораби. Това означава, че бъдещето на Тихоокеанския флот зависи преди всичко от това колко бързо и ефективно Кремъл може да създаде единна мрежа, която свързва инфраструктурата на флота с центъра. Имайки предвид дебелината на леда в този регион, която може да надвиши 2 метра, е трудно да си представим, че това би било възможно без флот от модерни ледоразбивачи.
Русия гордо казва, че тя е единствената страна, която разполага с флот от ядрени ледоразбивачи: два ледоразбивача с по два ядрени реактори по 75 000 конски сили, наречени „Ямал“ и „50 години от победага“, и два ледоразбивача с по един реактор с мощност 50 000 к.с. – „Таймир“ и „Вайгач“. Имат също и контейнеровоз с ядрен реактор – „Севморпут“ – с мощност 40 000 к.с.
Флотът обаче се нуждае от обновяване. Три от четирите ледоразбивачи с атомна енергия ще бъдат изведени от експлоатация до 2030 г., а четвъртият ще излезе от експлоатация през 2035 г. Следователно Русия планира да изгради нови ледоразбивачи. Росатомфлот, който управлява четирите гореспоменати кораба, ще получи три нови ледоразбивачи („Арктика“, „Сибир“ и „Урал“) като част от проект 22220. „Арктика“ достигна последния етап на морските изпитания в края на юни. Планират се два допълнителни ядрени ледоразбивача на стойност 100 милиарда рубли (1,4 милиарда долара).
В допълнение, през януари правителството одобри бюджета за строителство, възлизащ на 127,5 милиарда рубли, на ледоразбивача с атомна енергия „Лидер“. Този съд може да разруши до 4,3 метра лед и да работи целогодишно. Москва планира да има три ледоразбивачи от тип „Лидер“ до 2033 г. Към 2035 г. Кремъл планира да има поне 13 оперативни ледоразбивачи, девет от които ще бъдат ядрени.
Финансиране
Въпреки че общата цена на всички тези проекти е неизвестна, те определено няма да са евтини. Ядрените ледоразбивачи – както и пристанищата, пътищата и друга инфраструктура, необходима за експлоатацията им – са изключително скъпи за изграждане. Кремъл е основният финансиращ на тези арктически проекти, но като се има предвид срива на цените на петрола и проблемите от пандемията на коронавируса, федералният бюджет е изключително напрегнат.
Поради което Кремъл търси други начини за финансиране на изграждането на новите ледоразбивачи. Москва разкри нова стратегия за развитие на Арктическата зона до 2035 г., която ще включва привличане на инвестиции и създаване на работни места. Кремъл иска да изгради арктически търговски път за международно корабоплаване – проект, който е приоритет за президента Владимир Путин, тъй като той представи идеята през 2018 г. Путин смята, че товарооборотът на Северния морски път може да достигне 80 милиона тона до 2024 г., изключително амбициозна цел, като се има предвид, че оборотът е бил 10,7 милиона тона през 2017 г., 20,2 милиона през 2018 г. и 31,5 милиона през 2019 г. Целта на Путин може да бъде постигната само чрез големи инвестиции и разширяване на границите на Северния морски път, за да се включат Баренцово, Бяло, Печорско , Берингово и Охотско морета. В краткосрочен план Москва иска да увеличи инвестиционния интерес към маршрута, което означава да осигури стимули, да развива търговията и да създаде благоприятна бизнес среда. Министерството на природните ресурси и екологията като цяло подкрепя либерализацията на достъпа до арктическия шелф. На 23 юни Държавната дума прие на второ четене законопроект, който ще създаде специален режим за предприятията, работещи в Арктика, включително данъчни облекчения, регистър на участниците и безмитна зона.
Дългосрочната цел на Русия да разработи Северния морски път и да изгради ядрени ледоразбивачи е изключително скъпа. Но като се има предвид необходимостта от осигуряване на източната граница, Русия ще продължи да инвестира милиони в Арктика, въпреки тежките икономически времена, дори ако това означава дефицит. Москва смята, че преодоляването на пропастта между Тихия океан и останалата част от страната си струва разходите и се надява, че тя ще се изплати финансово в бъдеще.
