Георги Ганев, кандидатстване
на снимката: Георги Ганев

Георги Ганев е икономист и програмен директор по икономически въпроси в Център за либерални стратегии в София. От 2003 той е асистент в Стопански факултет на Софийския Университет. От 2003 е и член на УС на Българската Макроикономическа Асоциация, като в периода 2005 до 2009 е и негов председател. Има множество научни публикации в областта на икономиката и финансите, както и за обвързаността между корупционната среда и пазара на труда

Защо в последните години така рязко се увеличават разходите за полиция и прокуратура и за чиновниците като цяло?

Точно колко са разходите конкретно за полиция – към момента не е ясно, нямаме достатъчно добра статистика, с която да се сравняваме. Чисто полицейската функция не е добре отделена от другите звена в МВР. България е сред страните със сравнително високо съотношение. Тогава идва въпросът за количеството и качеството на услугата. Единственият критерий, по който може да го обсъждаме, е какъв е бил резултатът. Може да имаме голямо харчене за прокурори, но ако всеки престъпник влиза в затвора, може би си струва. Проблемът е, че много харчим, а резултат – никакъв.

Видя се, че разходите у нас са по-високи спрямо средноевропейските. Помним как преди няколко години финансовият министър Горанов искаше да намали разходите за съдебната система. Но беше привикан на разговор в прокуратурата, след което този въпрос беше прекратен. Как си го обяснявате?

Това е още едно проявление на факта, че ние от доста години  насам живеем в това, което се нарича „прокурорска република”. Единственият, който не подлежи на какъвто и да е контрол от когото и да е, за каквото и да е, е главният прокурор, а не президентът. Репликата на бившия прокурор Татарчев от миналото, че над него е само Господ, е абсолютно вярна. Това е огромен проблем. В момента, в който се случва, че някой иска да посегне на властта и по-специално прокурорите, веднага властово и силово му се налага конкретният интерес. Това е кристализирало като голям проблем за нашето общество.

Колко милиарда бихме могли да спестим от чиновници, ако за направим разходите за тях на средно ниво спрямо нашето БВП? 

Презентацията на Министерство на финансите показва, че брой служители в държавното управление като процент от населението 2019  е 3.3%, средно за ЕС е 3.2%. Най-ниско е съотношението в Италия – около 2.5%. Българското съотношение не е фрапантно. Това, което се дискутираше като по-странно в случая с България е, че заплащането на тези държавни служители е доста по-високо от средната заплата в България. Нещо, което не е типично за страните, с които се сравняваме. Това, което се дискутираше като по-странно в случая с България е, че заплащането на тези държавни служители е доста по-високо от средната заплата в България. Нещо, което не е типично за страните, с които се сравняваме. Поне така твърди бизнесът. Контра аргументът на синдикатите е, че има „сив сектор”. И двете страни говорят без емпирични доказателства. Опитът на Василев да си изясним данните е затруднен.

Другата страна на този въпрос е, че в България имаме много заети на държавна работа, които не са част от държавното управление – учители, лекари.  Тук е личният състав полицаи и военни. Макар да беше казано, че е държавна тайна, всички горе-долу имаме представа за колко десетки хиляди човека става дума. Но тук ве отче трябва да видим каква е ефективността на тези хора. Например за учителите – трябва да видим какви средства са отделени за тях. Същото важи и за здравеопазването, вътрешната сигурност и т.н. Докато не намерим начин да оценяваме този обществен резултат, най-вероятно разходите ще са твърде високи. Имаме естествен нагон – понеже на държавата никой не й държи сметка колко са ефективни разходите й, няма как да фалира. Докато не мерим резултатите в публичния сектор, винаги ще имаме раздути разходи.

Електронното правителство трябваше да заработи от много отдавна. От гледна точка на ефективност, ако бъде въведено, колко пари би спестило на данъкоплатците?

Със сигурност има пари, които се харчат в момента от бизнеса, за да спазва всички огромни, разписани за негова сметка процедури и всички „иглени уши” при всички взаимоотношения с държавата. Средства ще се спестят, но не бих очаквал да са милиарди левове годишно – може би ще са към стотици милиони. Но много по-важното, което ще се спести, е с сферата на пропуснатите възможности. Първата възможност е времето, което отнема на бизнесите, което би могло да се инвестира в по-голяма добавена стойност. Десетките часове, с които един управител на фирма, например, инвестира за срещи с администрацията, те биха могли да се използват за стратегия за фирмата. Втората засяга ресурсите, които се ангажират и съответно ще намалява корупционният и антиконкурентният натиск. Чрез всичките примери, които излизат все по-драстично, виждаме, че през държавна администрация, регулатори и съдебна система, минава натиск към бизнеса. В момента, в който се забележи, че един бизнес е успешен, на главата му се струпват хиени да „изядат” успеха му. Когато се премахне в отъзможността държавата да упражнява такъв тип натиск, това ще означава най-малкото по-голяма възможност за предприемачески рискове и увеличение на инвестициите в съществуващите бизнеси. И по двете линии загубите са много по-страшни от паричното изражение.

Електронното управление ще доведе ли до спад на броя на администрацията? Има теза, че по време на управлението на Борисов, администрацията до голяма степен е била и гласоподавател и именно по тази причина не е изгодно да се намалява?

Със сигурност не само в България има такива неща и не може да обвиняваме само ГЕРБ. Това е традиция, на която акцентира още Алеко Константинов. Това е много вдълбано в българската политическа култура – наемане на поддръжници, освен роднини, които да живеят на гърба на данъкоплатеца и съответно дават политическа подкрепа. Ако приемем чисто управленската бройка служители, назначени по тази линия, абсолютната бройка не е чак толкова голяма. Мисля, че става дума някъде за 200 – 250 000 човека. Тази бройка не може да спечели избори. Но не е целта механично намаляване на бройката, а нейното преквалифициране, за да се предлага по-качествена услуга. Тези две неща трябва да вървят паралелно. В интерес на истината потенциалът за намаляване на тази бройка не е толкова голям.

Как и откъде служебното правителство намери допълнителни 1.5 милиарда евро и се оказва, че обстановката в страната ще се окаже спокойна, без да се налага оптимизация на бюджета?

Не ги е намерило служебното правителство, а ние с вас. Имаме неочаквано добро изпълнение на приходите, което най-вероятно означава по-добро от очакваното възстановяване на икономиката с изключение на малкото сектори, засегнати от пандемията, като туризмът. Износът, например, „гърми” нагоре. Индустриалното производство също се представя много добре.

Ще ви върна на темата за натиска върху бизнеса. Напоследък е актуален казусът с „Артекс” и „Златен век”. „Разпънаха” ги заради това, че са раздавали апартаменти. Смятате ли, че големи компании като тях са имали избор – подкуп ли е или е рекет?

Не съм запознат в детайли с казуса. Но въпросът е доколко въпросният небостъргач е легитимен и проектът е в рамките на правилата или за да се случи е трябвало те да се променят. Тогава може да говорим за корупционен натиск. Но ако първоначалният проект е бил вече част от вече съществуващите правила и нищо не е трябвало да се променя в негова полза, значи е имало рекет от страна на „калинки“.

 

 

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!