Германското правителство вече не само на думи се разграничи от Турция, но и предприе действия. Този ход е доста закъснял и все пак няма данни, че би довел до някакъв резултат, пише коментаторът на „Дойче веле” Кристоф Страк.
Германското правителство най-накрая се опълчи на Турция. Тази стъпка закъсня и то доста. Разбира се, възможни са и други действия, но поне стана ясно, че немците вече няма да се опитват с думи да умилостивят Турция. Външният министър на Германия Зигмар Габриел подчерта и единомислието между всички партии, независимо, че в страната тече предизборна кампания.
Месеци наред, Турция арестува немски граждани по начин, немислим за която и да е държава от ЕС, защото подобни действия биха довели до дипломатическа криза. Девет от 22-та германски граждани, които до този момент са били арестувани, се намират в затвор. Най-известни са случаите на правозащитника Петер Щойднер от „Амнести интернешънъл”, журналистът Дениз Ючел (той е в затвора от 157 дни) и преводачът Месале Толу. И тримата са обвинени в проповядване на терористична идеология и както каза германският министър „са несправедливо обвинени”.
ПОСТОЯННА ПРОВОКАЦИЯ
Фактът, че немски граждани биват арестувани навсякъде по света за различни престъпления – насилие, катастрофи или сексуално насилие – е напълно нормален в един глобализиран свят и е част от дипломацията.
По повод задържаните германци в Турция, Габриел каза: „Трябва да се борим за консулски достъп до арестантите. Това е гарантирано международно право”.
Това е обида към дипломатите на Германия, една постоянна провокация, както към канцлера, така и към външния министър. Има и още нещо – тук става дума за отклоняване от основните европейски ценности, загърбване върховенството на закона и демокрацията.
Имайки предвид този контекст, трябва да разберем колко полезни ще са стъпките, предприети от правителството като съветите да не се пътува към Турция, спиране на инвестиционните заеми и прочее.
Германското външно министерство издаде насоки за пътуване, но това явно е само една малка част. Правителството очевидно избягва по-строги наказания, например предупреждения за пътуване, каквито са издадени са други 25 държави.
Сигурно съществуват страховете, че туристически компании ще поискат обезщетения за загубите си.
„Хората, които пътуват до Турция, независимо дали по лични или бизнес причини, трябва да са особено внимателни и да се регистрират в германските консулства и посолства. Това важи и за по-кратки пътувания”, предупредиха от външното министерство.
Всяко пътуване крие риск и е най-добре да го избягвате.
Предупреждението на Габриел, че страната няма да защитава немските инвестиции в Турция, също ще окажат някакви последствия – по-големи за страната на Босфора, отколкото за процъфтяващата германска икономика.
Думите на външния министър бяха сигнал за немската икономика: Германия не вярва на Турция.
След думите на Зигмар Габриел се очаква и спад на износа на Федералната република, но това със сигурност няма да потопи икономическата й система.
ЦЕННОСТИТЕ ИМАТ ЦЕНА
Да, европейските ценности си имат цена. Докато всички телевизии очакваха изявлението на Зигмар Габриел, една от медиите пусна реклама на турска туристическа фирма. В нея Турция беше представена миролюбива държава, в която цари любов и хармония. Беше доста дразнещо.
Докато издателската компания „Спрингър Верлаг” се бори да освободи своя служител Дениз Ючел – дори са сложили #Освободете Дениз на голям билборд, други рекламират Турция като туристическа дестинация. Това направо може да те изкара от кожата ти. Ако имаш ценности, трябва да си склонен да платиш цената за тях.
Само два месеца преди парламентарните избори, по средата на предизборна кампания, Габриел потвърди сближаването си с канцлера Ангела Меркел и опонента си Мартин Шулц.
Правителството в страната и партии, които го съставят, се обединиха около една твърда позиция по отношение на Турция.
Не е ясно само дали Мартин Шулц лично ще предприеме по-твърд подход към Турция. Дали социалдемократите си оставят някоя отворена врата? Или усещат, че новият подход на Германия нам да впечатли Анкара?
Едно е ясно – Ердоган е избрал път, който ще го отдалечи не само от Германия, но и от цяла Европа.
За още анализи, коментари и интервюта харесайте страницата ни във Фейсбук.
