Германското правителство обвини Русия за атака с дрон срещу летището на Лайпциг миналия месец, като я нарече „опасно поведение“ и част от систематична и обмислена кампания на Москва за „причиняване на големи щети“ посредством голям брой хибридни атаки, пише в. „Гардиън“.
Германският вътрешен министър Александер Добринт и външният министър Йохан Вадефул сложиха край на седмици на спекулации и на колебанията на правителството по въпроса дали да обвини Русия, отбелязва британското издание. На 10-минутен брифинг в Берлин двамата министри заявиха, че всички индикации сочат, че руската държава е предоставила инструкциите и оборудването за планираната атака, като за извършването ѝ са били привлечени „агенти на ниско ниво“.
Дрон с експлозиви беше намерен на летището на Лайпциг на 4 август, близо до украински товарен самолет „Антонов“, превозващ оръжия за Украйна, припомня „Гардиън“. Дронът не експлодира, но можеше да причини катастрофа, казаха германските власти.
„Гардиън“ се фокусира върху думите на външния министър Вадефул, че на Русия ще бъде наложен пакет от наказателни мерки, тъй като германското правителство „смята, че има нужда от подходящи и необходими действия в тази ситуация“. Министърът поясни, че „на хибридната атака в Лайпциг ще бъде отговорено с пропорционални и премерени действия, които обаче ще са решителни“.
„Не сме във война, но всекидневно ставаме мишена на хибридни атаки. Опасното поведение на Руската федерация е част от опитите за дестабилизация, дезинформация, заплахи, саботаж и агресия“ – това са изявленията на Вадефул, на които се спира „Гардиън“.
Международни реакции
ЕС изрази „пълна солидарност“ с Германия във връзка с атаката, а НАТО увери Берлин, че ще защитава своите страни членки.
Ръководителката на външната политика на ЕС Кая Калас смята, че „опитът за атака в Лайпциг носи всички белези на държавно спонсориран тероризъм“ и добави, че „Европа трябва да координира действията си относно това какво още може да се направи предвид ескалацията на руските атаки срещу Украйна“, предаде Ройтерс.
В изявление преди неофициалната среща на европейските външни министри в Ирландия Калас също така каза, че се работи по списък с 1600 санкции, свързани с руския военнопромишлен комплекс, и че „може би ще бъдат добавени още“.
Френския президент Еманюел Макрон, който подкрепи действията на Германия, отбеляза, че „хибридните атаки в Европа се увеличават и това не може да остане без отговор“.
Френският външен министър Жан-Ноел Баро заяви, че е извикал руския шарже д’афер в Париж, за да изрази протест и че трябва да бъдат наложени санкции на европейско равнище, по-конкретно срещу „сенчестия флот“ на Русия.
Нидерландският външен министър Том Берендсен каза, че случаят в Лайпциг е напълно неприемлив и че е извикал руския посланик в Нидерландия.
Белгийският външен министър Максим Прево вчера заяви, че е извикал руския посланик в Белгия. „Тази атака се добавя към дългата поредица от неприемливи нахлувания на територията на други страни членки на ЕС и съюзници от НАТО през последните месеци“, каза той.
Италианският премиер Джорджа Мелони заяви, че „сигурността на нашите съюзници е нашата сигурност. Опитите за сплашване или за всяване на разногласия между съюзниците няма да успеят“.
Канадският премиер Марк Карни заяви, че „атаката срещу украински товарен самолет на германска територия беше шокиращ опит на Русия да отслаби решимостта ни и колективната ни отбрана, който ще се провали“.
Реакцията на Русия
В отговор на обвинението на Германия говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че Москва ще отговори на по думите ѝ „антируската акция“ на Берлин.
Руският президент Владимир Путин нарече санкциите „още една грешка“.
„Мисля, че това е поредната грешка, сериозна грешка“, каза Путин на пресконференция. „Според мен това е в разрез с интересите на германския народ“, посочи руският държавен глава.
Най-ниската точка в отношенията между Русия и Германия от десетилетия
Това е най-ниската точка в отношенията между Русия и Германия от десетилетия, изтъква британското издание.
Външният министър Вадефул каза още, че руският посланик е бил извикан в германското външно министерство, за да бъде информиран за последиците. По-късно този месец ще бъде затворено руското консулство в Бон, а Руският дом в центъра на Берлин – културен и научен център, за който се твърди, че е станал средище на руски шпиони и който е бил използван за извършването на хибридни атаки в Германия през последните години – ще трябва да напусне сградата, която наема.
Планират се и действия срещу руския сенчест флот.
Министър Вадефул каза още, че ще бъдат въведени санкции срещу други хора и че ще бъде засилен граничният контрол за руснаците, които искат да влязат в Германия.
Паралелно на това, Берлин подкрепя и 22-рия санкционен пакет на Европейската комисия срещу Русия, който ще обхваща още 1600 компании и организации, които имат връзка с Русия.
„Гардиън“ отбелязва, че вчерашните изявления на германските министри бяха първият път, когато германското правителство назова поименно Русия като отговорна за атака срещу летището на Лайпциг.
Депутати настояват България да свика КСНС и да излезе с ясна позиция
Представители на няколко парламентарни сили призоваха за свикване на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) заради нарастващото напрежение в Европа и твърденията за руска намеса в подготвяни атаки в Германия. Според тях българските институции трябва да представят ясна оценка на рисковете за страната и мерките за противодействие.
Председателят на парламентарната група на ПП Николай Денков заяви, че трябва да бъде свикан КСНС към президента или съвет по сигурността към премиера, на който да се обсъдят реалните заплахи пред България и действията на правителството за предотвратяването им.
По думите му Европа се намира в нова фаза в отношенията си с Русия, след като Германия категорично е посочила Москва като отговорна за подготвяни атентати на летището в Лайпциг. Денков отбеляза, че и преди е имало подобни инциденти и подозрения, но досега обвиненията не са били отправяни толкова ясно. Според него Русия, вместо да прекрати войната, е избрала да ескалира конфликта към Европа.
За свикване на КСНС настоя и съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев. Той поиска ясна позиция от правителството и прекратяване на, по думите му, „навеждането пред Русия и Путин“.
Мирчев критикува и липсата на достатъчно категорична реакция от българското Министерство на външните работи. По думите му европейските държави и съюзниците от НАТО са изразили солидарност с Германия и са посочили Русия, докато в българската позиция Москва не е спомената.
„Докато Русия опитва да извърши атентат в Германия, България се занимава с това да извади спорния министър на Русия от санкционния списък. Вместо да има ясна позиция на българското правителство, отново има снишаване“, заяви Мирчев.
За заседание на КСНС се обяви и Христо Гаджев от ГЕРБ. Според него политическите сили трябва да бъдат запознати с информацията, с която разполагат правителството и българските служби.
„Към момента информация не е представена и не е налична в Народното събрание. Редно е тя да бъде споделена, обществото да бъде информирано и напрежението да бъде потушено“, заяви Гаджев.
Той определи опита за взривяване на експлозиви на цивилно летище като опит за терористичен акт и също разкритикува позицията на МВнР, тъй като в нея не се посочва кой стои зад атаките. По думите му случаят не е изолиран, а през последните седмици се съобщава за подобни инциденти и в други европейски държави.
Критики към реакцията на българските институции отправи и депутатът от ГЕРБ Георг Георгиев. Според него България трябва ясно да заяви позицията си по въпросите на сигурността в страната и Европа.
„Заплахите са видими, а нашата глава е дълбоко в политическия пясък“, коментира Георгиев.
Той подчерта, че случаят не засяга единствено Германия, а държава – член на ЕС и съюзник на България в НАТО. По думите му на фона на реакциите на европейски лидери София мълчи за твърденията, че зад атаката и други предполагаеми посегателства срещу енергийна и критична инфраструктура стоят Русия и свързани с нея структури.
По-предпазлива позиция изрази председателят на парламентарната група на „Прогресивна България“ Петър Витанов. Според него като член на ЕС и НАТО България трябва да прояви солидарност с Германия и да осъди хибридните атаки, но е необходимо да се изчакат окончателните резултати от германското разследване.
„Все още са само подозрения и аз бих изчакал окончателните резултати, защото неведнъж те се разминават с първоначалните подозрения“, заяви Витанов.
Според него, докато войната продължава, Европа ще бъде изправена пред подобни рискове. Витанов посочи, че не вижда спешна необходимост от свикване на КСНС и предупреди, че външнополитически теми често се използват за вътрешнополитически цели.
Още международни новини – четете тук
