Немският върховен съд ще обяви днес дългоочакваното си решение дали градовете ще могат да забранят употребата на по-стари дизелови автомобили от някои райони.
Мненията в Германия са различни – мнозина смятат, че тази забрана ще развие транспортната политика в цялата страна и ще прочисти въздуха; критиците на решението обаче смятат, че то ще разруши ключова индустрия и ще постави под сериозен въпрос бъдещето на 15-те милиона дизелови автомобили в страната.
Още миналият четвъртък Федералният административен съд в Лайпциг трябваше да вземе решение, но съдиите поискаха допълнително време, за да „обсъдят въпроса още по-задълбочено”.
Днес обаче те ще трябва да отсъдят окончателно дали градовете Щутгард и Дюселдорф ще получат правото да налагат забрана върху старите дизелови автомобили от зоните, където нивата на азотния окис са най-високи, или не.
Важно е да се отбележи, че съдебното решение няма да определи дали забраните да бъдат имплементирани, а по-скоро ще определи градовете, които ще получат правото да ги въвеждат без наличието на национални стандартизирани правила.
В бъдеще обаче се очаква настоящото отсъждане в полза на ищеца (неправителствената природозащитна организация „Дойче Умвелтхилфе“) не само да засегне федералните провинции Баден-Вюртемберг и Северен Рейн-Вестфалия, чиито столици са подсъдими, но и да „позволи на хората в почти всички германски градове да дишат чист въздух до края на годината”.
Припомняме, че откакто през 2015 г. „Фолксваген“ призна за инсталирането на софтуер, фалшифициращ резултатите от тестовете за регулиране на емисиите в милиони автомобили по целия свят – азотният окис (NOx) и емисиите на фини частици от дизеловите двигатели са основен приоритет за германските природозащитници.
Аферата „Дизелгейт“ накара и Европейската комисия също да обмисли налагането на възможни правни действия срещу европейките страни-членки които са най-големи нарушители по отношение на качеството на въздуха.
Причината е, че замърсяването с фини частици и NOx допринася за 400 000 преждевременни смъртни случая годишно в Европейския съюз в резултат на причинени респираторни и сърдечносъдови заболявания, а около 70 града в Германия страдат от средногодишни нива на азотен диоксид над праговете на ЕС миналата година. Според статистиката Мюнхен, Щутгарт и Кьолн са най-големите нарушители.
За да предотврати забраните и да защити автомобилната индустрия с 800 000 работни места, Берлин предложи изобилие от инициативи, включително фонд от 1,2 милиарда евро, частично платен от производителите на автомобили, за подобряване на обществения транспорт и закупуването на електрически превозни средства.
Министрите дори заявиха пред Европейската комисия, че могат да предлагат безплатен обществен транспорт, за да намалят употребата на градски автомобили, макар и без подробен план или бюджет.
