Без дебати, без гласове „против“ и при рехаво присъствие в пленарната зала бяха приети промени в Закона за личните данни, които отварят врата за проверки на медии, журналисти, академични проучвания, документални материали и др., както и за откази за достъп до информация.
С 83 гласа „за“ и 10 „въздържал се“ парламентът прие поправките, регламентиращи, че обработването и оповестяването на лични данни за журналистически цели, както и за академично, литературно или художествено изразяване ще е законно, ако се зачита неприкосновеността на личния живот. Предвиждат се и десет критерия за баланс между свободата на изразяване и правото на защита на личните данни. Според приетите текстове ще се преценява дали журналистите по законен път са получили данните, дали имат право да ги обработват и да ги изнасят, без да нарушават баланса за защитата им. В същото време се казва, че когато комисията за защита на личните данни упражнява правомощията си, не може да стига до разкриване на тайната на източника на информация. Как ще се спази този принцип, след като ще се дава информация за естеството на личните данни и как те са придобити, не се разбира.
Не се допуска разкриването на данни, които ще окажат влияние върху неприкосновеността на личния живот на засегнатите хора и тяхното добро име. С това на практика се слага край на разследващата журналистика. Ще се преценява и общественият интерес. Както и дали данните са за хора, обхванати от закона за конфликт на интереси – тоест политици, магистрати и др. Ще се взима предвид и дали става дума за информация за хора, които „поради естеството на своята дейност“ имат „по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото“, без да се дава ясна дефиниция кой попада в този кръг, както и няколко други критерия.
По искане на „Програма достъп до информация“ беше записано, че няма да се налага да се доказва наличието на всички критерии, а само на съотносимите към конкретното проучване. Но все пак въпреки възраженията остана възможността за проверки и откази за достъп до данни.
Депутатите продължават да гласуват без дискусии и изказвания на второ четене промените в Закона за защита на личните данни, които основно целят да въведат в българското законодателство европейските правила за защита на личните данни, след влизането в сила на регламента GDPR. Оригиналният текст на регламента на ЕС не съдържа подобни ограничения за медии и научни работници, поради естеството на работата им и не поставя защитата на личните данни над свободата на словото. За съжаление подобно използване на европейското законодателство като фасада за прокарване на непопулярни мерки, ерозира доверието на българските граждани в европейските ценности.
