В пространно интервю за БНР финансовият министър Владислав Горанов отрече демократичните принципи. По повод критиките към Закона за извънредното положение, на който президентът Румен Радев наложи вето, Горанов каза:
„Не е моментът да си говорим за демокрация“.
И добави:
„В момента говорим за мерки за ограничаване на разпространението на зараза с доказан голям фаталитет. Всички текстове, които са предвидени в извънредното законодателство, целят да се даде допълнителен ресурс в ръцете на държавата, за да помогне за ограничаването на заразата. Тези мерки не са самоцел. Някои от мерките на пръв поглед изглеждат прекомерни, но ситуацията е извънредна и подобни мерки са по-скоро необходими“.
Горанов уточни, че строгите мерки ще важат само в периода на въведеното извънредно положение.
Вчера обаче други членове на кабинета на практика казаха, че искат то да бъде удължено. Доказателство за това е и фактът, че в Закона за извънредното положение, гласуван в петък от парламента не бе фиксирана датата, при която извънредното положение ще приключи.
Законът беше критикуван от адвокатите, съдиите и всички демократично мислещи хора в държавата, тъй като част от заложените в него правила противоречат на Конституцията и ограничават много от свободите на гражданите. Редица експерти изразиха тревога, че чрез закона се прави опит да се разруши демокрацията.
В интервюто си пред БНР Горанов коментира още и икономическите мерки, предвидени в закона. Той подкрепи протеста на бизнеса срещу въведения с текстовете в закона за извънредното положение таван на цените като мярка срещу спекулата и каза, че ще писка преразглеждането му при обнародване в Държавен вестник.
„Смятам, че тази мярка ще доведе до повече дефекти, отколкото до ефекти. Не смятам, че този текст, предложен от БСП, е полезен. Бих предложил след обнародването на Закона за извънредното положение, ако се стигне до подобно решение, максимално бързо да се преразгледа, защото подобни мерки, дори в криза като тази, са неработещи. Те по-скоро могат да доведат до проблем с недостиг на предлагане на определени стоки, отколкото да решат несъществуващ на този етап проблем пред нашия пазар. … Не го харесвам този текст и не искам да действа“, каза той.
Малко по-късно президентът обяви, че връща част от текстовете на закона за преразглеждане, което означава, че ГЕРБ има шанс да промени и текста за тавана на цените.
Според Асоциацията на индустриалния капитал в България таванът върху цените на практика представлява връщане от пазарна към централизирана икономика.
„Фиксирането на ценови равнища е грешен инструмент за ограничаване на опасността от спекула и ще доведе не до по-ниски цени, а до тежки последици за българската икономика – дефицити на стоки и услуги, хаос, корупция, фалити, спекула, черна борса, увеличаване на сивия сектор и спад на приходите в държавния бюджет точно когато те са най-нужни“, смята организацията.
АИКБ декларира, че разбира потребността от ограничаване на спекулата с някои продукти и стоки от първа необходимост – като предпазни средства и дезинфектанти, но предлага това да стане например чрез осигуряване на количества дефицитни стоки от държавния резерв, възлагане на целеви производства, проверки от компетентните органи за неправомерно пазарно поведение и други.
Владислав Горанов каза още, че следващата седмица правителството ще приеме програмата за подпомагане на бизнеса да запази част от заетостта си и конкретния механизъм за предоставяне на вече определената помощ за покриване на разходи за заплати.
