Изкуството е едно от чистите полета, които трябва да натиснат паник бутон и да кажат на хората, че лудостта завзема много големи територии и че гражданското общество би трябвало да реагира.
Това каза в интервю за БТА режисьорът от Народния театър Галин Стоев. Той говори за премиерата на постановката му „Хага“.
„Хага“ на украинската авторка Саша Денисова е фантасмагория, родена в главата на момиченце, което си играе в руините на познатото си ежедневие, унищожено от войната. Детското въображение разиграва на сцената Хагски трибунал срещу военните престъпления, в който банално-митични персонажи, сред които и Путин, очакват своя процес.
„Светлият лъч в „Хага“ е погледът на едно дете. През този поглед се разказва цялото зверство, безсмислие и скудоумие на тази чудовищна война, която никой нормален човек не може да обясни“, казва Галин Стоев.
Заявява, че, на Путин, лично, не чрез пиесата, би казал: „Гръмни се!“.
Г-н Стоев, опасно ли е да се прави представление, което е в опасна близост с реалността?
– Не знам дали е опасно, но във всеки случай е много интересно, защото такова нещо се случва веднъж в рамките на една творческа биография. Тоест, аз никога не съм работил нещо подобно и, може би, никога няма да работя. Или се надявам да няма никакви поводи – да работя подобни проекти.
В случая е изключително интересно, защото няма почти никаква дистанция между случващото се в реалността и това, което е на сцената. Обикновено в театъра имаме нужда повече от време – за да рефлектираме, докато тук всичко е директно и това прави упражнението много интересно.
Има ли пропаганда в „Хага“?
– Не, в „Хага“ има антипропаганда, ако щете. Но така нареченият агитпроп, за който всички мислехме, че е останал в соца и в тези мрачни години на загниващия реален социализъм, който дори аз си спомням от осемдесетте… Мислехме, че това никога няма да се върне, защото е толкова нелепо, дървено, фалшиво и несериозно.
Винаги съм смятал, че не може нормален човек да се върже на такова нещо. Сега сме в реалност, в която тази пропаганда работи изключително добре и започваме да си даваме сметка, че тя всъщност никога не е спирала да работи. Тоест пред нас задачата е да деконструираме всички тези щампи, които са се загнездили в колективното съзнание и да започнем да ги обговаряме, и да ги конструираме по друг начин.
Това ли е Вашата лична режисьорска пропаганда/кауза?
– Не, аз не се занимавам с пропаганда. Аз се занимавам с изкуство, за разлика от много други хора в тази държава, които се занимават с пропаганда, включително и тези, които не би трябвало да се занимават с пропаганда, и които заемат високи политически постове в държавата, продължават да се занимават с пропаганда. В този смисъл изкуството е едно от чистите полета, които трябва да натиснат паник бутон и да кажат на хората, че лудостта завзема много големи територии, и че гражданското общество би трябвало да реагира.
Кой е светлият лъч в „Хага“?
– Светлият лъч в „Хага“ е погледът на едно дете. През този поглед се разказва цялото зверство, безсмислие и скудоумие на тази чудовищна война, която никой нормален човек не може да обясни. И всъщност погледът на това дете – не знам дали кара да кристализира една дълбока истина за случващото се – но по някакъв начин осигурява възможност на всеки нормален човек поне да помечтае – че „Хага“, дори и да не се случи в реалността, някъде се е случила – на една сцена, в някакъв театър, в някакво въображаемо пространство се е случила. И това значи, че справедливостта все пак има шанс да възтържествува.
Война, Путин и Украйна са думи, които чуваме всеки ден. В тази поредица от думи – с дете, не става ли много зловещо?
– Разбира се, че е зловещо, но това е реалността, в която живеем, и трябва да извадим главите си от пясъка. И да спрем да се занимаваме с насаждания страх в обществото – как да се скрием по-дълбоко, за да не ни застигне тази война, за да не си отмъсти отмъстителната Руска федерация на малка България и така нататък. Тоест, всички тези настройки на съзнанието трябва да престанат да се обговарят насериозно. Трябва да работим всички заедно за това как подобни зверства и подобни свинства да не могат да се случват по никакъв начин. А изкуството в случая би трябвало да се бори най-вече с мисленето, което предполага войната като опция в човешкото съзнание.
Готов ли сте да понесете всякакви реакции след спектакъла и да им отговорите евентуално?
– На мен ми е много интересно как би реагирал българският зрител. Аз не съм работил от седем години в България. Не знам дали публиката се е променила изключително много, но този проект, така или иначе, ще предизвика различни реакции. Много се надявам реакциите да са на нивото на художественото предложение, което ние правим от сцената на театъра.
Какво бихте казал на Путин, но не чрез пиесата, а лично?
– На Путин, аз лично? (Замисля се за секунди – бел. а.). Бих му казал: Гръмни се!
