Мнозина свързват Троя с „Илиада” на Омир. Историята е за отвличането на красивата Елена, което в крайна сметка води до война.

Троя е истински древен град, разположен на северозападния бряг на Турция. Дали Троянската война действително се е състояла там е въпрос на много дебати. Съвременното име на града е Хисарлъка.

През XIX век немският бизнесмен и археолог Хайнрих Шлиман провежда серия разкопки в Хисарлъка, при които открива съкровища, за които се предполага, че са принадлежали на Приам.

ЛЕГЕНДАТА ЗА ТРОЯ

Смята се, че Троянската война се състояла в края на Бронзовата епоха, около 1200г. пр. Хр. По това време в Гърция цивилизацията процъфтявала. Изграждали се големи дворци, разработвали се системи за писане. Най-ранните разкази за Троянската война се появяват в одата на Омир, живял около 8 век пр. Хр. – тоест, няколко века след събитията.

„Илиада” разказва за поредица от събития, които са се състояли в продължение на няколко седмици. В историята се разказва за гръцката армия, изпратена да вземе хубавата Елена. Обсадата продължила дълго време, но в крайна сметка се оказала неуспешна.

Троя

В „Илиада” е описан още и дуелът между Менелай – царят на Спарта и съпруг на Елена – срещу Парис. Предполага се, че Елена била наградата за победителя, но боговете се намесили и предотвратили дуела.

Друга важна битка е тази между Ахил и великия троянски войн Хектор. Троянецът разбирал, че няма да се справи с гръцкия си опонент, затова започнал да тича. Направил три обиколки около Троя, но боговете се намесили и го принудили да се изправи срещу Ахил. В крайна сметка Хектор бил убит.

Троя

Противно на общоприетото схващане „Илиада” не завършва с унищожаването на Троя, а с временно примирие, след което бойните действия вероятно са продължили. Другото произведение на Омир „Одисея” разказва за случващото се след разрушаването на Троя.

ИСТОРИЯТА НА ГРАДА

Смята се, че северозападният турски град Хисарлъка е наследникът на Троя. Археологически изследвания показват, че той бил обитаван в продължение на 4000 години. Няколко пъти градът е бил разрушаван, но на неговото място се издигал нов, заради което се образувала огромна могила.

„Няма само една Троя. Има поне 10, които са една върху друга”, пише изследователят от Амстердамския университет Герт Ян ван Вийнгаарден.

Троя

Той отбелязва, че археолозите трябвало да копаят много дълбоко, за да намерят останки от първото селище. Те намерили „малък град, заобиколен от отбранителна стена от необработен камък”. Извън най-голямата порта имало камък с изобразено на него лице, вероятно на някакво божество, което посрещало гостите и жителите на града.

Троя съществувал след 2500г.Пр. Хр. Градът „бил значително разширен и обграден с масивна отбранителна стена, направена от големи каменни блокове и правоъгълни глинени тухли”, пише откривателят на Троя Хайнрих Шлиман.
Той отбелязва, че къщите били от типа „мегарон” – правоъгълна стая с огнище и отворена предна част. Когато Хайнрих Шлиман стигнал до Троя през 1873г., той открил голямо съкровище, за което смятал, че е принадлежало на крал Приам.

Троя

„Колекцията от оръжия, злато, сребро, медни и бронзови съдове, златни бижута, включително хиляди златни пръстени, както и редица други предмети, изработени от ценни материали, се появили в близост до външната страна на градската стена, в близост до сграда, която Шлиман смятал, че е кралският дворец”, пише изследователят на университета в Куинсланд Тревър Брайс в книгата си“ Троянците и техните съседи „(Routledge, 2006).

Някои изследователи смятат, че тези съкровища не са намерени на едно място, а били пръснати в целия град. Шлиман смятал, че това е съкровището на Приам, но през следващите десетилетия станало ясно, че предметите датират от преди раждането му.

РАЗКОПКИТЕ НА ШЛИМАН

Турските власти не му разрешавали да копае и въпреки това през 1870г. той започнал разкопките на Хисарлка в знак на протест. Веднага започнал да открива руини, но местните хора, които били собственици на земята, го принудили да преустанови работата си и да засипе разкопаното. Все пак това му дало надежда, че всъщност е на прав път.

Троя

Немецът си прави сметка, че разкопките ще отнемат 5 години, при продължителност на работния сезон от 3 месеца. Той не се съмнявал, че скоро ще намери двореца на Приам. „Нелегалните” разкопки и неговите публични хвалби му нанесли много вреди и през лятото той бил принуден да напише извинително писмо до турския министър на образованието.

Троя

Междувременно започнала Френско-Пруската война и Шлиман спешно заминал за Франция. След това посетил Великобритания, а есента прекарал с жена си София един месец в Аркашон. През ноември двата се отишли в Атина и решили да се установят там. Шлиман още чакал султански ферман, с който му се разрешава да копае. Затова заминал за Константинопол, надявайки се сам да успее да си го издейства. В продължение на седмици обикалял службите на Османската империя, но без да постигне особен напредък.

Разрешителното за разкопки Шлиман получил на 12 август 1871 г., докато бил в Лондон, за да закупи необходимите инструменти и колички за разкопките. Преди това посетил Берлин, където наел немска бавачка за дъщеря си и се срещнал с авторитетния професор Курциус, който имал съвсем друго виждане за Троя и смятал Шлиман за дилетант и фантазьор. Все пак Курциус обещал да посети Троада в края на август. Посрещнат от Калверт, той не променил мнението си, че античната Троя се намира под хълма Бунарбаши.

Троя

Официалните разкопки на Хайнрих Шлиман в Троя започнали през октомври 1871 г. Разрешението му било дадено при условие, че всички ценни предмети и всяка намерена монета ще бъдат предадени на турското правителство. Това било време, когато археологическата наука била в зората си и не били разкрити нито Олимпия, нито Делфи, нито Микена. Липсвали и утвърдени методи и техники за извършване на археологически разкопки.

Шлиман наел гърци и турци да работят, зад да няма отсъстващи по време на религиозни празници. Шлиман започнал дълбок изкоп, напречно на хълма от северозапад към юг, като предполагал, че търсената Троя е най-отдолу и че големият храм на Атина бил на върха на хълма. Обемът на изкопните работи придобил колосални размери. През ноември за първи път били открити медни оръжия с прецизна изработка, а малко по-късно и големи дялани каменни блокове, каквито видял в Микена. При рухването на една подпорна стена се открили и големи питоси. Времето обаче се влошило и работата била прекъсната.

През следващите сезони на археологически разкопки Шлиман и помощниците му идентифицирали 7 различни исторически пласта. Забележителен бил метопът на Хелиос, открит през юни 1872 г. и пренесен тайно в Атина.

Троя

През април 1873 г. Шлиман открил врати в крепостните стени, за които твърдял, че са Скейските порти, а непосредствено зад тях – голям комплекс, за който той твърдял, че е дворецът на Приам.

Писал за успеха си в писма и статии до вестниците по цял свят и още през май заявил, че изцяло е изпълнил задачата си.

Но най-голямото му откритие било в началото на юни 1873 г., непосредствено преди края на работния сезон, когато той самият попаднал на заровено под дебел слой пепел съкровище с много златни предмети, което нарича „Съкровището на Приам“. То съдържа над 8 хиляди предмета, от които 83 по-големи: съдове, щит, шлем. Най-впечатляващи са златните диадеми, гривни и обеци. Най-дребните обекти са мъниста и халки. Въпреки ангажимента му според разрешението той организирал тайното пренасяне на съкровището в Гърция. След разгласяването на новината в печата Шлиман станал световноизвестен.

Троя

Турските власти обаче научили за съкровищата и завели съдебно дело срещу него, което спряло разкопките за известно време.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук