Учените представиха за първи път оценка на въздействието върху местната екосистема, която има бързо увеличаващата се популация на хипопотамите, развъждани от скандалноизвестния наркобарон Пабло Ескобар и оставени на произвола на съдбата след смъртта му. Резултатите са публикувани в списание „Ecology”.
Традиционното местообитание на хипопотамите е Африка на юг от Сахара. Сега на картата на света се появи още едно място, където могат да бъдат видени.
В имението си „Наполес”, на четири часа път източно от Меделин, Пабло Ескобар е създал домашен зоопарк, за който са доставени носорози, жирафи, зебри и други екзотични животни от Африка.
След смъртта на наркобарона голяма част от тях са преместени в други зоопаркове. Четири хипопотама, обаче, успели да избягат в джунглата. И явно се чувстват там много добре, тъй като, по оценка на еколози, броят им е достигнал 80.
Американски учени от Калифорнийския университет, заедно със свои колеги от Колумбия, са провели многостранна оценка на въздействието на най-големите в света инвазивни животни върху местната екосистема.
Този уникален вид е важен елемент от екосистемата в своето естествено местообиталище в Африка. Не по-малко влияние, обаче, оказва и на другия континент, където е бил пренесен и където е поставен в съвършено различна среда с друг вид обитатели. Този ефект включва и негативни последици за водните ресурси, като става причина за развитието на вредни водорасли и бактерии.
Учените в продължение на две години са провели редица анализи и са направили комплексна оценка на въздействието на хипопотамите върху околната среда.
Резултатите показали, че хипопотамите, които нощем се хранят на сушата, а деня си прекарват в прохладните води, са изменили съществено химическия състав и качеството на водата в региона, благодарение на своите изпражнения. Във водоемите, обитавани от тях, значително се е повишило съдържанието на органични вещества. Голямото количество хранителни вещества, пренесени от животните от сушата, са допринесли за бурното развитие на бактерии и водорасли.
Оказало се, че езерата са станали много „по-продуктивни”, когато в тях се настанят хипопотами, смятат учените.
Това може да промени състава на видовете водорасли и бактерии и да доведе до проблеми като еутрофикация (насищане на водоемите с химически вещества, участващи в минералното хранене на растенията, което на свой ред води до повишена биологична продуктивност) и вреден цъфтеж на водорасли.
Учените смятат, че броят на хипопотамите в следващите години ще продължи да се увеличава, а това ще доведе до множество проблеми сред хората и местните власти.
Хипопотамите много трудно могат да бъдат уловени, а срещата с тях носи сериозен риск за живота на човека. Не е ясно как ще приключи съжителството с тях и за местните животни – ламантини (морски крави), каймани и гигантски черни костенурки, които обитават разположените наблизо реки и езера.
Броят на хипопотамите бележи тенденция на експоненциален растеж и през следващите 20 години те могат да станат хиляди. Изследването показва, че трябва да се реши, какво да се прави с тях, докато не е станало късно – все пак е по-лесно да бъдат намерени 80 хипопотама, отколкото хиляди.
