Христо Панчугов
На снимката: Христо Панчугов.
Христо Панчугов е роден през 1981 година. Родом е от Габрово, възпитаник на Априловската гимназия. Завършил е политически науки в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, след това в Централноевропейския университет в Будапеща. Учил е и в Българското училище за политика „Димитър Паница”. Политолог и преподавател по политически науки.

Имате ли обяснение за причината, поради която Слави Трифонов взриви управляващата коалиция – дали става въпрос действително за Македония или тя беше само ефектен повод, а причината е друга?

Можем само да гадаем – отговорът на този въпрос дължат самите управляващи и то с факти, не с внушения. През последните две седмици чухме доста внушения по тази тема. Крайно време е да започнем да виждаме фактите за политически шантаж, който всички твърдят, че се е случил, свързан с блокиране на конкретни разследвания и битката с корупция. Очаквам българските граждани да изискват информация за всичко това от управляващата коалиция.

Извън това обаче, факт е, че начинът, по който беше водена политиката за Северна Македония, беше удобен повод. Формирането на правителството беше свързано със замитането на проблемите и поставянето им на изчакване. Това изискваше много ясна комуникация по темата Северна Македония, много ясно отговаряне на това какво трябва да се прави и разговор с българските граждани по тази тема. Вместо това, управляващите решиха, че могат да минат под радара на обществените очаквания, което съвсем естествено може да бъде използвано от Слави Трифонов като повод на случващото се.

Извън факта, че аз съм съгласен в политиката на Кирил Петков по темата Северна Македония, е напълно в реда на нещата премиерът да е източник на това как изглежда политиката за Северна Македония. В този смисъл – ако някой може да бъде обвиняван в държавен преврат, това е Министерството на външните работи, което мисли, че може да прави собствена политика отвъд парламента и отвъд Министерски съвет.

Премиерът обаче така и не пое отговорност за тази политика, така и не я изговори. В момента така и не се бори за тази политика, а напротив – оставил е цялата вина да падне върху Весела Чернева. Това е неразбираемо от моя гледна точка.

Френското председателство приключва след малко повече от 10 дни. Беше съобщено, че предложението от френското председателство за вдигане на ветото над Македония е пристигнало в българските институции. Ще видим ли развитие по този въпрос?

Има възможност темата да бъде внесена за обсъждане в Парламента и да бъде взето решение в една или друга посока. Няма истинска причина обаче Парламентът да разглежда тази тема – ветото може да бъде вдигнато с решение на Министерския съвет, стига да реши.

Проблемът е, че толкова много напрежение се е насложило по тази тема, че ще подхрани всички заявки, които „Има такъв народ“ направиха за външния натиск за решаване на казуса. Шансът темата да влезе в смислен разговор какъв е българският национален интерес и как това би се отразило позитивно на двустранните отношения, но и върху стабилността и сигурността пред българската външна политика, е доста загубен. Разбира се, дебатът носи потенциал да обслужи частните електорати на дадени формации – някакъв успех пред избирателите на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, и да даде шанс на „Има такъв народ“ да говорят за национално предателство. В този сблъсък обаче ще се загуби шансът за истинско решаване на казуса между България и Северна Македония.

Виждаме, че членове на “Има такъв народ” напускат партията – шести депутат напусна парламентарната група. Това са хора, които се отказват от колаборирането си с Трифонов. Очаквате ли до гласуването на вота на недоверие, което ще се случи през следващата седмица, да се стигне до 12 депутати, отцепили се от ИТН, и вотът да не мине, правителството да продължи да живее?

Към този момент, виждайки мнозинството по гласуването „за“ оттеглянето на председателя на Народното събрание, мнозинството е доста ясно „за“ вота. Дори да приемем, че могат да бъдат намерени още няколко депутата, истинският въпрос продължава да стои – докога тези депутати ще подкрепят правителството. Това е доста неустойчива формула. Аз мисля, че шансовете вотът на недоверие да мине и да вървим в посока предсрочни парламентарни избори, са доста по-големи от шанса да видим мнозинство, подкрепящо тази управляваща коалиция.

Предвид протеста в четвъртък вечерта – такава голяма гражданска спонтанна енергия, новите предсрочни избори започват ли да изглеждат като не толкова лош вариант?

Със сигурно ще започне мобилизация на електората на „Продължаваме промяната“ и на „Демократична България“, тъй като темата за сблъсъка на мафията срещу добрите е удобна за тях тема, това е и темата, която ги доведе на власт. Необходима е обаче много по-голяма промяна. Протестът в четвъртък беше реакция срещу желанието за запазване на статуквото. Това е естествено продължение на протестите от 2020 година.

Необходимо е обаче българските граждани да направят още една стъпка – да поискат отговорност от политиците. Обяснението „мафията ни попречи да направим, каквото искахме“ не е достатъчно, най-вече защото видяхме редица ситуации, в които тези управляващи се провалиха – Украйна е много хубав пример за това, провала със Северна Македония също. Гражданите не само трябва да подкрепят желанието за промяна, което като че ли тези субекти излъчват, те трябва да поискат от тях да им дадат отговор на въпроса какво ще се промени оттук нататък, защо следващото управление, в което ще участват, ще е различно, как ще излязат от тази спирала, в която някой им пречи да свършат нещо. Това трябва да се случи сега, за да имаме истинско желание следващите избори да не възпроизведат тази картина, а напротив – да направят възможно едно по-устойчиво управление.

Говорейки за едни следващи избори, кой според Вас ще е печеливш от тях и дали с действията си Трифонов направи фатална политическа грешка?

Не мисля, че тези скандали обслужват подкрепата за „Има такъв народ“, дори напротив – мисля, че те ще загубят подкрепа. Големият въпрос е какво ще се случи с избирателната активност. Ако ние не видим този разговор, за който вече споменах – ако не видим промяна в политическите стратегии на тези формации и ясно представяне как изглежда политическата промяна, кои са конкретните мерки, които ще доведат до успех в битката с мафията, шансът огромна част от българските избиратели да не отидат до урните е изключително голям.

Тогава най-облагодетелствани ще бъдат ГЕРБ и „Възраждане“. Ако се върне хартиената бюлетина, облагодетелствани ще бъдат и БСП. Ако хартиената бюлетина не се върне, БСП също ще се сринат заради подкрепата за Стефан Янев и „Възраждане“. По всяка вероятност ГЕРБ ще се върнат като първа политическа сила, ще видим един доста увеличен резултат за „Възраждане“. Случващото се в момента обслужва най-много убедеността на българските граждани, че системата не работи. Това води до забравяне на истинските причини за протестите от 2020 година и за същността на модела „ГЕРБ“.

За съжаление, има много малко време за разказа за новия политически модел. Силно се надявам политическите партии да си дадат сметка за отговорността, която носят в този момент.

Този спонтанен митинг, обявил се в подкрепа на Никола Минчев, но на практика и срещу ГЕРБ, ДПС, ИТН и “Възраждане” – какво ни показа той, какво казаха протестиращите?

Той каза, че българските граждани продължават да не приемат ГЕРБ и ДПС като нормална част от българската политика. Вината за пореден път беше сложена върху тях. Това е лесният път, лесният начин, по който да се мобилизира подкрепа. Това, което протестът от 2020 година не успя да направи – което и този протест също не прави, е да каже как се преодолява тази мафия, ако ще я наричаме условно с това име.

Протестът направи нещо много важно – изрази възмущението си от това, че един много читав човек беше свален от позицията, на която се намира. Това обаче не е достатъчно, за да върне живот на управляващата коалиция, това не е достатъчно, за да даде причина на всички останали български граждани, които миналата година не гласуваха, защото не виждаха политическа алтернатива, да идат до урните.

Необходимо е това да бъде разговорът оттук нататък: как връщаме обратно доверието на хората във възможността за политическа промяна и къде лежи тя – дали ще минава през промяна на политическото лидерство на тези партии, дали ще минава през нов дневен ред, дали ще минава през нова консолидация на нови политически формации, то трябва да започне да се случи сега. Ако протестът ще продължава, той трябва да постигне това.

Това ли е ключовото, което е необходимо да се направи, за да не се похаби родилата се гражданска енергия?

Това е ключовото. Няма как да заменим една идеологема с друга. Като общество, трябва да си дадем сметка за недъзите на това, което се случва в момента, колкото и да харесваме някого. Когато правиш коалиция, която е основана на политическо изнудване – от едната страна, БСП за Украйна, от другата, Слави Трифонов за Северна Македония, това са пътищата. Когато другите два политически субекта се снишават – нито Кирил Петков е поел отговорност, за което и да е решение, нито „Демократична България“ се възпротивиха истински на позицията на БСП за Украйна, няма как тази коалиция да е устойчива, дори и да няма външни влияния, а такива има.

Странно е когато си създал неустойчива конструкция, поддържаш я в името на оцеляването на едно управление, по неясни причини, да се изненадваш, когато тя се разпада. Трябва ясно да си дадем сметка за тези проблеми. Трябва да започнем да говорим и за това как да ги решим. Ако целият дебат се фокусира само върху това колко лошите хора пречат на добрите да спечелят, нищо не сме научили – нито един урок, и нищо няма да се промени.

Имате ли усещането, че ГЕРБ, ДПС, ИТН и “Възраждане” останаха изненадани от тази енергия и обема ѝ и струва ли Ви се, че има промяна в реакциите им, в говоренето им, в поведението им дори – изглеждат сякаш притеснени? 

Не мисля, че има такава промяна. Към този момент усещането в тези политически формации е, че нещо се е променило. Предстои да видим дали протестът ще се запази, дали ще доведе до промяна в политическото поведение на хората, които подкрепят протеста. Не мисля, че важният въпрос е дали другите ще се стреснат. Истинският въпрос е дали този протест ще каже нужните неща на хората, които подкрепя и които до този момент се правеха, че интересите на хората, които са ги изпратили в Парламента не са важни. Кирил Петков управляваше заради мнозинството – той каза, че няма да пращаме оръжия в Украйна, защото мнозинството българи са против. Това, че хората, които са подкрепили него – неговите гласоподаватели, това, че българските граждани, които протестират и искат промяна на модела очевидно бяха „за“ изпращането на военна помощ, за него нямаше значение. Това е истинската промяна, която трябва да цели този протест, не да уплаши ГЕРБ и ДПС.

За първи път имахме – и продължаваме да имаме мнозинство, което е нито ляво, нито дясно, а показва борбата на модерните млади политици срещу корупцията. Един от коалиционните партньори обаче – БСП, е стара партия. Ще успее ли да се впише в тази модерност с някои от по-модерните си представители като Крум Зарков и Явор Божанков?

В БСП има фигури, които са олицетворение на корупцията в българската политика. Има фигури, които са олицетворение на политическия провал – трябва да си спомним Румен Гечев и участието му в предишната изключително тежка финансово-икономическа криза. Затова няма как да звучи автентично „млади политици, борещи се с корупцията“. Да не говорим, че не може да бъде опростявано – има и стари политици, които искат да се борят с корупцията. Когато сблъсъкът се представи като доброто срещу злото, в групите, които подкрепят доброто, няма еднаква оценка за него – в гласоподавателите на управляващата коалиция, има хора, които не приемат БСП за добро и никога не биха могли. Има такива, които няма да приемат и „Продължаваме промяната“ като истинско добро, да не говорим за „Има такъв народ“.

Необходима е по-голяма конкретика за това как постигаме доброто, кои са тези политически решения, които ни водят към доброто. Около тях може да бъде търсен широк консенсус и разширяване на подкрепата. Ако дебатът остане абстрактен, гласоподавателите винаги ще се разделят и никога няма да се събират.

Другият партньор е “Демократична България” – забелязвате ли политическа ревност от тях към “Продължаваме промяната” или според Вас ще има трайни политически взаимоотношения?

Няма никакво значение – „Продължаваме промяната“ бавно изяжда подкрепата за „Демократична България“ и тяхното поведение на снишаване не помага.  Ако нещо не се промени, ако те пак се явят на избори разделени и ако не се смени стратегията на „Демократична България“, те ще намалеят до такава степен, че единственият им шанс е да си сътрудничат с „Продължаваме промяната“. Големият въпрос е, че и двете формации остават затворени в малки публики и как да разширят подкрепата. Крайно време е лидерите на тези формации да започнат да отговарят на този въпрос.

Още актуални интервюта – четете тук.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук